Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За Jet lag-а – нЕкои съображения

  Твърдение 1: „Наложихме непознат стил на управление: Стилът на преговорите и компромиса.“
  Съмнение 1: Преговорите и компромисите не са Цел, те са средство. А преговори и компромиси като цел да се запази на всяка цена управляващата коалиция – това го наблюдавахме и при правителството НДСВ-ДПС, и при правителството БСП-ДПС-НДСВ и при правителството ДПС-БСП…

За истинските душмани на ЦСКА и докога те ще имат почва у нас

  Напоследък, заради 2-3 мои текста във ФБ за това как политиката се намеси грубо и цинично във футбола, рязко нарасна броят на мои ФБ-приятели, привърженици на ЦСКА. Жалко, че заради това, че ДП и ББ наливат частни и публични пари и спасяват „Левски“, на неговите привърженици им е хубаво и приятно, та те не проявяват същата трезвост и разтревоженост, че в българския футбол както в българската политика, българската икономика и българската банкова система, има безпрецедентна намеса на най-силните персони в държавата.

Преучредяване на държавата – чрез преформатиране и рестарт

  Нямам засега ясен отговор какво да се прави, но все повече си мисля, че се нуждаем от нещо, което е радикално по-различно от сегашния институционално-процедурен инструментариум, който напразно се опитва да реши важните проблеми на държавата, обществото и гражданите.
  Всъщност, какво става безпощадно ясно?
  Първо, страната затъва в простотия, идиотия, селяния и мърльотия. И те стават толкова огромни и агресивни, толкова беснеещи и арогантни, че вече са непосредствена, пряка, директна и неизбежна опасност за живота и здравето – на отделния човек и на народа ни като цяло.

Прекрасно знам какво е обществото ни, но все пак категорично не приемам политиците да се оправдават с него

  Признавам, че нещо напоследък не разбирам.
  Чета редица анализи на политолози, подкрепящи реформаторството и реформаторите. И все по-често се натъквам на оправдателни разсъждения – какво да правят, като няма обществена подкрепа, няма гражданско общество, няма масов натиск по площадите, няма стохилядни, едномилионни вълнения и даже бунтове. Народът спи.

За нечистите пари, хотела на президентския син и моя отказ да коментирам този случай

  Не, колкото и да искат журналистите да си кажа мнението за хотела на сина на президента Първанов, не виждам смисъл да го направя. И упорито отказвам всякакви покани и подкани за интервюта...
  
  Първо, нямам съмнение, че призракът на провала и пропилените възможности, на користолюбието и сребролюбието на бившия държавен глава ще вървят след мен – без значение, че отказах да бъда при него през втория мандат, без значение какво съм го съветвал, как съм го съветвал, дали съм искал да бъде по-добре на националната ни сигурност чрез работата ми за държавния глава, дали съм се опитал с книгите си „На вниманието на г-н Президента, 2002-2006“ и „Ирак, така съветвах президента“ плюс съответната рубрика „Така съветвах президента“ да хвърля повече светлина върху пълната непрозрачност на похватите на тогавашния президент. С всеки нов спазарен и позорен хотел ще пада сянка и върху моята дейност, ще се напомня за работата ми като секретар по националната сигурност на президента Първанов не като качество и експертиза, а като петно в моята биография.

Експорт на съдържанието