Наблюдавам с тревога рухването на валутите в Русия и Китай. Това са две новини. И само едната е лоша. Защото другата е още по-лоша.
Но както биха казали в Одеса (засега все още в Украйна!!): Русия и Китай – това са две големи разлики.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Днешната драма и утрешната трагедия на света - на нашия свят
Пировата победа на европейското общество и бежанската беда
Преди време един либерален политолог с философски привкус в монографиите си, бе казал нещо такова:
- Ако искаме да разберем кое общество, без да е идеалното, е най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества, то нека поне мислено проведем следния експеримент – махаме всички граници, ограничения, визи, зелени карти, покани, временни пребивавания и т.н. и гледаме накъде ще тръгнат потоците хора – от Уганда, Заир, Сирия, Бангладеш към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон или от Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон към Уганда, Чад, Заир, Сирия, Бангладеш? Хората с краката си най-добре ще гласуват в какво общество искат да живеят.
Стига сме избирали по-малкото зло – така само ставаме все по-зле и все по-зли
Моят коментар във Фейсбук по повод словото на президента за 138-та годишнина от Шипченската епопея, 22 август (самото слово виж на http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4937884):
От личен опит не си падам по ежегодните и по няколко пъти даже на година, произнасяни слова от т.нар. държавни мъже. От тях лъха на помпозност, патриотарност, социалистичност, казионност, ритуалност, музейност. Както и да е, това е тема за друг разговор.
Прегледах текста на днешното слово на президента. И него няма да го коментирам, защото все имам усещането, че в него не се чувства, че вече сме в средата на второто десетилетие на 21 век. А това трябва да личи в подобен тип слово.
За катарзиса на стадото и волята за промяна на сивата маса
Това е мой коментар във Фейсбук по повод на едно според мен) абсурдно утринно интервю, но човек, около чийто пръст, пъп или его се върти цялата ни държава…
Да, на теория и по наука обществото не е механичен сбор от съставящите го индивиди и характерните черти на обществото не са средно аритметично от характерните черти на отделните индивиди.
Ала на практика и по принцип нещата стоят точно така или приблизително така!
Днешният ден, още рано сутринта, отново, за сетен път показа и доказа, че преобладаващите свойства, нагласи, възприятия, дефицити у огромна част от нашето общество определят не само манталитета, поведението, циничността, арогантността и другите подобни специфики от т.нар. ценностна система на управляващите, но и самата същност, реалното съдържание и безнадеждната празнота и пустота на управлението.
Гръбнакът на статуквото
Разговарях с мой приятел. Разговорът се въртеше все около същите теми – за формалната и имитационна наша демокрация, за ББ и РБ, за международното положение, гришата и кишата.
Приятелят ми разви една теза, над която не се бях замислял. Той каза почти буквално следното (ще се опитам доста точно да предам съдържанието или поне смисъла на разсъжденията му):
Днес, при тези технологии за манипулиране на обществото и още повече при подобен лекомислен и леконравен народ като нашия, не е особен проблем да се намерят достатъчно хора, които всъщност да дадат гласа си за статуквото, в смисъл – за постпреходното статукво, което обслужва олигархията и (понякога това е пак олигархията) високите етажи на организираната престъпност, както и техните политически, икономически, банкови и медийни марионетки.
