Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Опомнете се - ще си изпуснем окончателно България

  Масов взрив от коментари, че провалът с Търговския регистър е катасатрофа на държавата и държавността.
  Според мен провалът с Търговския регистър е следствие от катастрофата на държавата и държавността.
  
  Навсякъде брутални, алчни, хищни, некомпетентни, злонамерени хора, вредени и уредени, спуснати с парашути, оставени да безчинстват, включени в корупционни схеми...
  Те мачкат всичко под тях и се унижават пред всичко над тях.
  Злобеят, беснеят, рушат, провалят.
  Колко още може, какво още може, защо още може!!??!!

Националистическа хемодиализа

  За всяка социална система (човек, група от хора, организация, общност и общество, всъщност за практически всички сложни и самоорганизиращи се системи, които са устойчиви и способни да оцеляват и да се развиват) са присъщи осем базисни функции.
  Видният американски социолог Толкът Парсънс (Talcott Parsons, 1902–1979) посочва най-напред 4 от тези базисни функции:
  Адаптация,
  Целепостигане (постигане на целите),
  Интеграция и
  Запазване (поддържане) на латентни модели
  Те са всеобщо известни със знаменитата абревиатура AGIL.

Улица без изход, тупик, погрешен път в социалната ни еволюция

  Една от главните теми, които занимават моето съзнание, когато мисля за тенденциите на случващото се в България, е тази за това, че у нас тече процес на ескалираща деморализация, а атмосферата в страната става все по-уродлива.
  Не, това не е черногледство. Напротив, когато забележа нещо позитивно, някакво положително развитие или просто оптимистичен факт, аз реагирам с радост и желание да помогна на това нещо, на това развитие, на този факт да се умножат.
  Пример - всеки кадърен млад човек в образованието и науката се превръща в моя слабост, в настойчива потребност да съм му полезен, да му дам всичко, което имам като знания и богат архив от информация и публикации по неговата тема.

Който не отива при мечките, мечките отиват при него

  1.
  Мечките се разиграха в дворовете на съседите - едната в турския, другата в румънския...
  
  
  2.
  Автократите, тоталитарчиците, диктаторите, геостратегическите мегаломани и геополитическите маниаци могат да контролират медиите с гласна и негласна цензура, могат да свикват милионни митинги, могат да размахват пръсти или юмруци на гнилия Запад, могат да се самоназначават със "законни" и "демократични" избори за несменяеми властници десетилетия наред.

Едно и също нещо - вече цяло десетилетие

  1.
  Като човек, вървящ къде с нормален ход, къде по-бързо, заради разни обстоятелства, към пенсия, наблюдавам процесите в страната ни така, че ако може да съм поне малко обективен, а не само субективен.
  Няма да противопоставям поколенията. Още повече пък няма да гледам от камбанарията на пенсионната възраст.
  Но моята главна грижа са все пак младите. Защото те са бъдещето на нашата държава. Ние, около пенсионната възраст и пенсионерите, така или иначе живеем в днешния ден, гледаме той да е по-продължителен. Но чак пък да планираме дългосрочно, това едва ли е разумно.   Ние не можем да бъдем бъдещето на държавата ни.

Експорт на съдържанието