Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Мога ли сам аз, мога ли само аз?

  Чудя се - даже по време на соца, ако нещо в Института за тежко машиностроене в Радомир беше тотално сбъркано, алогично, непрофесионално като решения, тенденциозно като отношение към кадрите, по-активните хора се разщъквахме, а насам, а натам, сплотявахме се, изказвахме се на профсъюзни и комсомолски събрания, че даже и на открити партийни събрания (на които присъствахме и непартийците). И често успявахме да сме коректив. Да, вярно е, ставаше дума за неща от т.нар. Малка правда, не за голямата неправда, за Системата не идеше реч, там биеха по пръстите и през устата.

Те вече са тук – робеспиерчетата с пламъчета в очичките

  "Движещата сила на народното правителство по време на революция са едновременно добродетелта и терорът - добродетел, без която терорът е фатален, и терор, без който добродетелта е немощна. Терорът не е нищо повече от правосъдие - бързо, строго, непреклонно - следователно е еманация на добродетелта."
Максимилиан Робеспиер, реч пред Конвента, 5 февруари 1794 г.
  
  Тези думи на Робеспиер са много известни. Тук те се цитират по излязлата на български чудесна книга на Йън Дейвидсън "Френската революция: от Просвещение до тирания".
В нея можем да прочетем как санкюлотите (sans-culotte, без кюлоти) - избилата на повърхността мътна пяна от крайни и безпощадни революционно настроени разрушители – се сдобиват с предводител и свой гениален манипулатор - Робеспиер, който винаги е облечен като аристократ и, естествено, ходи без кюлоти (мъжки панталони с крачоли, стигащи до под коляното).

Загубена е Целта, главната Цел

  Загубена е Целта, главната Цел, която трябваше да ни вдъхнови да изградим общество, базирано на качествено нови Ценности - либерални, пазарноориентирани, базирани на свободата на индивида и закодирани в личната му отговорност за неговата съдба.
  Разпиляна е Енергията, жизнено необходимата Енергия за постигането на главната Цел - европеизирането, демократизирането, модернизирането и нормализирането на България.

Как да не се радва човек!

  1.
  Как да не се радва човек!
  Преди съвсем малко в кабинета ми (ако стаичката, в която сме се сврели - ледена през зимата, пещ през лятото - може да се нарече кабинет :) ) дойде студентка, писала дипломна работа с мое научно ръководство. Защитила се е с отличен!

Човекът е Човек, когато е ... Човек

  Уточнение: Всякакви евентуални прилики с действителни лица, институции, събития и процеси са напълно случайни.
  
  Правя това уточнение, за да няма никакви спекулации от рода на това, дето някакъв човек се бил разпознал в мой текст. Аз се опитвам да анализирам случващото се в страната ни, онези социални деструкции в обществото и тези психологически деформации в хората, които дърпат страната ни назад и надолу. И ако в близките дни опиша четирите типа (даже архетипа) на съвременния предател (подлец, мерзавец, подмазвач, нищожество):
  --- по заповед (от принуда);
  --- по изгода (от корист);
  --- по нрав (от рождение);
  --- по глупост (от простотия)
  и ако някой се разпознае в това описание, то това моя вина ли е или негова?

Експорт на съдържанието