Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Режимът и вицовете

Мой приятел:
От времето на соца знаем, че колкото повече загнива един режим, толкова повече вицове се раждат за него. Ето, напоследък в мрежите циркулират, например, в една или друга версия следните вицове:
- Колкото бат' ви Бойко е построил за 10 години, вие не можете да отремонтирате и за 3 десетилетия!
- Някога се казваше, че най-бързото животно е това, което може да пресече Румъния без да бъде изядено. Сега може да се каже, че най-големият късметлия е този, който може да върви един ден из София и да не загине в резултат на управленска немарливост.
- Гручо Маркс е казал Ти сега на кого ще вярваш, на мен или на очите си? Явно е бил от ГЕРБ.
- Даже юнаците от приказките не могат да бозаят 10 години както преспокойно прави това ГЕРБ.
Време е за многотомно издание с вицовете от ББългария. Няма само народът да плаче от това управление - нека се посмеем малко. Над себе си...
  
  18.02.2021 г.

Не болни седесари, цесекари..., здрави са нужни!

Общност за демократично образование, ли? Ресто, не струва!
Както често съм писал тук, на „лични“ получавам множество писма, някои от тях съм цитирал. Внимавал съм да не се превърна в пощенска кутия, в същото време неизменно съм смятал, че хората виждат в мен известен авторитет и ми пишат с доверие (тези, които не ме ругаят и не ми четат конско, естествено, само защото притежават патент и монопол върху истината от последна инстанция).

Общност за демократично образование ли? Ресто, не струва!

Както често съм писал тук, на „лични“ получавам множество писма, някои от тях съм цитирал. Внимавал съм да не се превърна в пощенска кутия, в същото време неизменно съм смятал, че хората виждат в мен известен авторитет и ми пишат с доверие (тези, които не ме ругаят и не ми четат конско, естествено, само защото притежават патент и монопол върху истината от последна инстанция).

Веднъж малкият дявол, втори път малкият дявол...

Навсякъде по света се случват нещастния, по принцип не бива и от най-ужасния случай винаги задължително да се правят далеко отиващи изводи.
Но аз отово и отново, днес вземайки повод от кошмарната смърт на това 16-годишно момче, ще се опитам да кажа на обществото ни, че живеем на ръба на голямата трагедия. Че ходим по острието на бръснача и този бръснач някой ден може да пререже косъма, на който виси дамоклевият меч на голямата трагедия, на страшната катастрофа.

Корпоративна ваксина

Писмо на "лични" от учител:
- Отидох тези дни да се ваксинирам заедно к колегите. Оказах се пръв в редичката. Сестрата, която трябваше да ме вииксинира попита дали съм от банката (и назова една от българските банки), че тях чакаме! Питам ви, г-н Слатински, това какво може да означава - че има някаква "корпоративна ваксина" и че първа фаза, втора фаза, трета фаза са ала бала, бла бла, прах в очите за простолюдието, зажми да те лажем и кой както се уреди??

Експорт на съдържанието