"Кметът на Перник обяви бедствено положение".
Правилен ход. Но защо му трябваше толкова време, за да го направи?
Може би защото е все още твърде нов. Но защо човек се кани да стане кмет, а няма екип, с който да идентифицира най-сериозните проблеми и още в предизборната кампания да знае какво е реалното положение и да мисли за решения?
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Днес Перник е лакмус
Абсолютно съгласен съм, но …
Доган: Рестартът на демократичния модел е неизбежен!
Съгласен съм, аз също пиша за това - но не от вчера, а от поне десет години. Защото за мен и малцина като мен още преди десет години бе ясно какво ще се случи. И то общо-взето се случи.
Рестартът на демократичния модел е нужен не на последно, а на едно от първите места заради пакостната дейност на същия този Доган - константата на проваления и нуждаещ се от рестарт демократичен модел...
Перник може отново да си каже тежката дума
Дефицитът от лидерство, както сега е научно или наукообразно да се казва, е изключително сериозен проблем на българското общество.
Демокрацията не се прави от лидерите, отгоре - тя е дълбочинен процес на сериозни социални и ментални трансформации, но животът ми и нашият преход ме убедиха - демокрация без лидери не е възможна. Тя тогава е само процедура, която може да се изроди в най-евтиното и елементарно средство за завземане на властта от популисти, демагози, хитреци, нарцистични харизматици и за възпроизводството им в нея като (почти) пожизнени изборни аристократи. И още повече - олигарси, изборни олигарси...
Алексения Димитрова, „Секретните доклади на Сол Полански за 10 ноември“
Понякога се замислям дали да не разкажа и аз как видях годините на Прехода. Все пак в определени моменти бях сравнително близко до Сцената, а в някои мигове – кратки и драматични за мен – бях и на самата Сцена.
Но независимо дали ще се реша на такова ретроспективно усилие, аз чета непрекъснато спорни или безспорни спомени и документални версии за преживяното, за времето непосредствено преди и след 10 ноември.
Само едно не разбирам
Наричат го проблем с водата, но бедата, която сполетя Перник не е проблем, тя е тежък проблем, тя има измеренията на надигаща се катастрофа. При това тази беда не се отнася само до Перник, а е спомен от близкото бъдеще за много други наши населени места...
Перничани страдат, но те биха страдали още повече, ако знаеха и научат, че са дезинформирани. Защото тежкият проблем с водата в Перник е изключително тежък проблем, много по-тежък от това, което им се казва. Той е началото на проблема, а не неговият финален етап.
На България не ѝ пука за този проблем.
