Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За Юпитерите и биковете

  1.
  Трудно ми е вече да се променя и затова оставам силно привързан към някои свои разбирания.
  Едно от тях е, че в институциите на Държавата има нещо сакрално, символно, фундаментално, над-ежедневно. И това налага определени изисквания към лицата, които го олицетворяват в един или друг момент (етап, период, промеждутък) от социалното време.
  Всяко такова лице, сиреч човек, трябва да си дава сметка, че има две тела – едното, личното, другото – институционалното. И личното е подчинено на институционалното.   Защото ако личното му тяло е негов личен въпрос, институционалното – не е, то е на друго ниво и с друго предназначение.

Суджукгейтщинки

  1.
  Това със суджук-гейт [ след Уотъргейт всеки сериозен политскандал автоматично се нарича гейт] ми говори за морална деградация и интелектуална мутация на корупционерството!
  А какви времена бяха!
  
  Аз вече не бях депутат. Седя и си пия кафето с виден пернишки бизнесмен. На масата ни сяда пернишки депутат. Аз, понеже съм вече бивш, не съм явно достоен нито за забелязване, нито за съобразяване с мен. Депутатът казва директно - в нашата местна партийна централа решихме да съберем за нагоре толкова и толкова пари от такива като теб, знаеш как е, няма безплатен обяд, утре така ще можеш да разчиташ на тая власт!

Синдром на придобитата институционализирана некадърност

  Един от последните ми анализи за президента Първанов от края на 2006 г., писан когато си бях казал enough is enough и постепенно си опразвах кабинета, претъпкан с мои книги, бе за непрофесионализма в администрацията като стратегически риск за националната сигурност. Сред многото примери в този анализ най-атрактивен бе за невинното създание, което отговаря за квалификацията на българските учители и в същото време пише „очилище” и „убичам”.

Ако си го изпуснем демокрацията, ще стане много лошо

  Ние си мислим - 21 век, постмодерно време, уникални технологии, глобализация, всичко е коренно различно.
  Защо "ние"? - аз също си мисля така. Доста наивно, впрочем.
  А всъщност хората са си почти същите. Не само като физиология, но и като психология. Хората се променят много по-бавно от технологиите. И от промените...

Счупеният прозорец vs. Дезертиралата власт

  Ситуацията у нас може да се определи като диаметрално противоположна на стратегията, понякога наричана "Счупеният прозорец".
  Накратко, при "Счупеният прозорец" микроусилията на властта да се бори срещу малките, ежедневните престъпления или нарушения на реда - напр. хващане на някой, който чупи прозорец или почистване на графити, дава макроефект - поражда се чувството за работеща власт и за ред в квартала.

Експорт на съдържанието