Стратегия Синергия Сигурност

30 октомври, Вирусът: Дни 962-968

Равносметката до Ден 968 на вируса:
1278236 официално установени заразени, 37860 починали.

2022 година
24.10.-30.10. 1145 665 619 577 593 180 121 общо 3900
17.10.-23.10. 1147 787 630 586 718 220 167 общо 4255
10.10.-16.10. 1414 909 885 779 783 195 289 общо 5254
03.10.-09.10. 1339 937 721 685 697 288 212 общо 4879
26.09.-02.10. 1127 883 769 752 801 298 179 общо 4809
19.09.-25.09. 946 618 539 162 748 269 188 общо 3470

Държа постоянна връзка с приятели от Русия. Прави ми впечатление, че две теми присъстват в техните (независими един от друг) разкази.

Първо, става дума за започналите и зачестяващи все повече преселения на цели семейства и широк кръг от роднини - от населени места близо до зоните на военните действия към вътрешността на страната. Хората решават буквално от днес за днес и тръгват, без да съобщават на съседи и приятели. Натъпкват колите си с багаж и потеглят.

Всъщност единственото, което остана на кремълския агресор след дървените ирански дронове, като гротескна заупокойна молитва за великия руски ВПК, това е ядреният шантаж.
Естествено, че никой не знае какво е в главата на този гестратегически маниак и геополитически циклофреник. Но е факт – ядреният му шантаж работи. И това вещае кошмално тежки дни за Украйна, Европа, Запада и света като цяло.

Както се знае – не съм го казал аз – много е трудно да се прогнозира, особено бъдещето.
Още по-трудно е да се прогнозира войната на рашизма срещу Украйна.
Може би, воден от максимата, че думите отлитат, а написаното остава, аз ще направя в някой недалечен ден опит да прогнозирам как според мен ще се развият процесите в тази жестока и непредизвикана от украинците война - за да се знае какво съм предполагал и предвиждал, та да се съди после дали съм бил прав или не, вместо да ми се приписват неприсъщи ми тези и какви ли не нелепици.

Не да си пера биографията и да си чистя съвестта, но ще разкажа за отношенията си с президента Първанов чрез записи в дневника, който водих абсолютно всеки ден през всичките пет години на първия му мандат, когато бях негов секретар по националната сигурност.
Това бяха 5 години на битка, на сблъсък между нас, борба за душата му, сизифови опити да му предлагам позиции, съзвучни с националните интереси и полезни за националната ни сигурност.
Колкото по-назад ме избутваше в администрацията си, толкова по-решителен и непримирим ставах аз.
Накрая бях последната дупка на кавала. Факт е, че за тези пет години той нито веднъж, абсолютно нито веднъж не ме включи в своята делегация при пътувания по света и у нас. Провали ми среща със Стивън Хадли, съветника по националната сигурност на американския президент Джордж Буш в Белия дом.
Загубих пет години в това битие, но си казвах - ти си секретар по националния глава не на Георги Седефчов от Сирищник и Косача едновременно, а на държавния глава на България!