Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Низ от пирови победи

  1.
  В една книга за риска прочетох следната арабска поговорка:
  Който знае и знае, че знае,
  той е мъдър - следвай го.
  Който не знае и знае, че не знае,
  той е дете - учи го.
  Който знае и не знае, че знае,
  той спи - събуди го.
  Който не знае и не знае, че не знае,
  той е глупак - избягвай го.

Лошо общество, завладяно от лоши хора

  Нашето общество стана лошо общество.
  Лошо общество, завладяно, превзето, покорено, колонизирано от лоши хора.
  Те създават лоши правила на съществуването на това наше общество, при което можеш да можеш, да успяваш, да се развиваш, да просперираш, само ако станеш и ти лош човек.
   Поради тези лоши правила, обществото плоди лоши хора и става още по-лошо.

За властта и науката

  Многократно съм (се) питал: Защо в толкова университети се изучават
Управление, Мениджмънт, Сигурност, Стратегиране, Прогнозиране и други жизнено важни за ефективното функциониране на сложни, динамични, целепостигащи и самоорганизиращи се системи, каквито са Държавата, Националната сигурност, Икономиката, Човешките ресурси и т.н.

Надувайте, момчета!

  1.
  Балонът се надува,
  надувайте момчета,
  да стане на парчета,
  пууууук!
  
  Това е весела политическа игра.
  В нея участват 6-7 човека.
  Наблюдават я 6-7 милиона.
  
  Много разни неща видях досега през живота си.
  Такива хаос и деморализация, униние и апатия не помня.
  
  Народе????

Дори през късния соц подобен страх не е имало...

  Преди десетина години прочетох и използвам в лекциите и научните си писания книгата на Frank Furedi:
  “Culture of Fear Revisited. Risk-taking and the Morality of Low Expectation“,
  [Културата на страха преразгледана. Поемането на риск и моралността на ниските очаквания]
  Съвсем логично е когато изучаваш (не)сигурността и риска, да стигнеш до архиважния проблем за страха.

  Сега чета съвсем новата книга на Фуреди:
"How Fear Works. Culture of Fear in the Twenty-First Century".
   [Как страхът действа. Култура на страха през двадесет и първи век]
  Тя е още по-стойностна и дава, и поражда много насоки на мисленето. Част от това, което се случва с и в Европа, с и в България като политически процеси може да се обясни чрез анализите в тази книга. Страхуващият се човек лесно става страхлив човечец, върху чиито страхове могат да паразитират и политици-популисти, и терористи. а не се знае кои са по-опасни в дългосрочен план...

Експорт на съдържанието