1975 г.
Едва станал студент в Харков, бях в Курск - заведоха ни на местата на потресаващата Курската битка. Но аз бях шокиран най-вече от нищетата на града и особено - на селата край него. Това бе първи тежък (за промития ми юношески мозък) челен сблъсък с разБитото социалистическо общество. България наистина бе земен рай в сравнение с видяното!
Днес всички говорят за Курск. Какво, защо, дали, докога?
Ето няколко мои си разсъждения за смисъла на операцията:
Всеки, който преживява искрено и лично за Украйна и следи какво се случва с тази многострадална държава, изпитва много силен шок от нелепата, абсурдна, гротескна и да го кажем направо – подла спрямо Украйна – пресконференция на освободените руски политици - затворници.
Отдавна не бе нанасян толкова неочакван и безпричинен удар по болезнено наранените чувства и оголените до скъсване нерви на украинците...
На финала съм на написването на книгата „ЗА СИГУРНОСТТА“.
Остана само да прочета още веднъж внимателно текста, да сверя за последно препратките от цитираните източници...
И да потърся издателство.
Реших да подготвя книги с моите научни приноси.
Храбрият и непоколебим руски дисидент и правозащитник Сергей Ковальов (1930 - 2021) казваше:
- Качеството на демокрацията зависи от качеството на демократите.
След размяната на руски политически затворници срещу рашиистки мерзавци и убийци, хората, които подкрепят Украйна, изпиха поредната чаша огорчение.
Абсурдни, понякога шовинистични, дори великоруски изказвания на разменените политзатворници!
Това, което видях в Париж бе потресаващо креативно, талантливо, провокиращо и вдъхновяващо..
То ни показа Света, какъвто той ще бъде в Постмодерното общество - в много-обществото, в обществото на многото роли, многото избори, многото ценности, многото малки, лични, осмислени и преосмислени разкази, версии за действителността. Включително и на многото образи, които си нямат първообрази, оригинали.
