Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Адът – това е страхливото, безсловесно мнозинство

  Мой приятел вчера ме жегна с тъжната констатация:
  - Виж, погледни, огледай се наоколо – пълно е с плужеци и страхливи мишки, с пречупени гръбнаци и предали се душици!
  Замислих се... Да, няма нищо по-страшно от страхливото мнозинство, от пасивното племе, от безгласото блато, от безсловесното стадо, което не се осмелява да заеме позиция, не намира сили да се съпротивлява. То е всъщност причината, истинската причина да има зло, да има робство, да има анархия, да има дучета. Фюрерът, деспотът, тиранът – той е следствие от пасивността на страхливото мнозинство! Войнстващата некадърност, агресивната бездарност, бруталната посредственост също много обичат подобно мнозинство, пораждат се от апатията му и се раждат от безразличието му.

Некадърността е вредна за здравето на държавата

  Знам, че съм в абсолютно малцинство, може би състоящо се от 1 човек - от мен.
  Знам, че при демокрацията - пълноценна или фасадна - мнозинството определя Кой да го управлява.
  Ето защо не мога да направя нищо, така че да ни управлява друг.
  Но нали е възможно мнозинството да разбере, че дори да има правото да казва Кой да ни управлява, то има и задължението да търси верен отговор на въпроса - Как да ни управляват.
  Писах преди време за новия СПИН - Синдромът на придобитата институционална некадърност.
  Толкова ли е трудно да се осъзнае, че некадърността е бич, напаст, проклятие, чума!

Млади учени от всички науки, самоорганизирайте се! Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се...

  Тук ще стане дума за едни наши си, нАучни работи. Казвам го, за да не си губят останалите времето с четене на този мой статус.
  Размиването на истинските достойнства на науката, която се прави в България, тече с пълна сила. Поне в сферата на сигурността (най-общо казано).
  По съответния ръководен ред преди около две години получих правото да напиша т.нар. голяма докторска дисертация.
  Всъщност, аз имах материал за повече от такава дисертация, трябваше да отделя 6-8 месеца, за да го приведа във вид, удобен за логаритмуване, сиреч да направя този материал отговарящ на общоприетите изисквания и стандарти за голяма докторска дисертация и като я защитя, да се пиша не д-р, а дн - доктор на науките.

От логика на развитието към патология на разпада

  1.
  Поради определени обективни причини, свързани със субективни решения, научната и преподавателската общности се оказаха спешени в приключването на редица защити на докторски дисертации и конкурси за хабилитиране.
  Ето защо ми се наложи в сравнително кратък срок от 2-3 месеца да прочета десетина дисертации на млади хора.

Плагиати ходят, мамо…

  Често съм писал, че съм един от най-цитираните у нас автори в сигурността и най-плагиатстваният.
  
  И ето, отново и отново!
  Чета учебник по сигурността, който се използва в наш университет. И що да видя!?
  
  Абослютен плагиат! Не само са използвани мои произведения, не просто е преписвано културно, а направо е драно от мен – до живо месо, до кокал!
  И най-важното – аз умишлено, съзнателно съм изпуснат в списъка с използваната литература!! Някои автори сбутват нещо от мен в този списък, за да се оправдаят, че са копи-пействали, но тук – нищичко нито за мен, нито, че е от мен!
  
  Следват само няколко примера.

Експорт на съдържанието