Тремοрът и спазмите като физическо и физиологическо състояние на Тръмп се засилват; пοдлοсттα и маниакалността му като психика и психология ескалират. Да удари ли Иран? Хм му се иска, хем не му стиска.
Тръмп с живοтинската си пαтοлοгично обсесивнα, налудна същност си дава сметка (повече инстинктивно, колкото интуитивно), че ако започне военно нападение срещу Иран той може:
1. да затъне така, че Иран да стане втори Ирак;
2. да се лиши от мита за миротворец;
3. да загуби имиджа си на победител;
4. да доведе при ответни действия в проливите от Иран, до фантастичен скок на цените на нефта дори и в бензиностанциите на САЩ.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
ИРАН - ВТОРА ВЕНЕЦУЕЛА, ВТОРИ ИРАК ИЛИ МНОГО ШУМ ЗА НИЩО?
КАКВО БИ КАЗАЛ ЕДИН ИСТИНСКИ АМЕРИКАНСКИ ЛИДЕР
Пояснение:
Мюнхенската конференция за сигурността е един от най-ярките ми спомени като секретар по националната сигурност на президента - аз участвах в нея четири години поред (2003-2006).
Оттогава я следя с професионален интерес и ... особен сантимент.
Тази година тя отново не изигра някаква сериозна роля, остава си все така, както вече поне десетина години наред, форум на многото приказки без съществен смисъл.
Миналата година Ванс произнесе нацистко-брутално, грозно антиевропейско слово.
Тази година Рубио бе лицемерен, хлъзгав, посредствен и повърхностен, а на моменти трагично елементарен и плакатен - кухи думи без покритие (а после отлетя да агитира за Орбан). Или както коментатори го определиха - словото му бе бързо разтичащ се от потта грим на тръмпизма.
Огромно бе разочарованието ми (след завишените мои очаквания) от слабите, безидейни изяви на конгресменката Alexandria Ocasio-Cortez - пълен провал при първата ѝ мащабна изява извън САЩ.
Тук привеждам текст на Гари Каспаров.
ИЛЮЗИИТЕ СА ВРЕДНИ И БЕЗПОЛЕЗНИ
Ние, европейците само чакаме мила усмивка, дори като фалшива гримаса откъм Белия дом, за да повярваме в някой призрак или да ни се привиди мъничък оазис в пустинята на разпадащите се отношения между двата бряга на Атлантика.
Приличаме понякога на едни мамаши, които имат навика да казват за половинките си - Бие ме, значи ме обича!
ЗРЪНЦЕ НАДЕЖДА, ГЛЪТКА ОПТИМИЗЪМ
Напоследък се опитвам да дам на всички, които се вълнуват и страдат за Украйна зрънце надежда, глътка оптимизъм. Защото разрушителните процеси в Русия набират стремглава скорост.
Русия се плъзга към пропастта и колкото по-близо е до нея, толкова по-бързо се приближава към нея.
При това деструктивните въздействия и разрушителните влияния за Русия са с произход както вътре, така и извън нея.
НЕ ПО ФАРЕНХАЙТ
Не зная следите ли как бързо набират главозамайваща скорост процесите в Русия. Пълно изтрещяване!
Путин е в паника. Загубил е ума си и нелепо се надява да решава проблемите сякаш са гвоздеи - само защото държи страховития чук на ФСБ в лапите си.














