Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Няколко думи за това, което мисля по случая "Опиц".

  Великолепната и обичана от мен като автор Любослава Русева е написала поредния си прекрасен текст – този път за случая „Опиц”:
  http://www.reduta.bg/?p=3765
  И аз мисля и преживявам като Любослава. Ако имах нейното перо, вероятно бих написал нещо подобно със същата публицистична и нравствена сила.
  Но има едно голямо "Но".

За новите проектозакони в сигурността (С опит за прочитането им между редовете)

  Оповестяването на 3 плюс 1 проектозакона:
  -- за Държавна агенция “Разузнаване”;
  -- за Военното разузнаване;
  -- за Националната служба за охрана;
  плюс
  -- за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България,
  които целят въвеждане на нормативен ред в разузнавателната общност, несъмнено е събитие с първостепенна важност.

Деветосептемврийски монолог (С известна тревога за БСП, нищо, че тя изобщо не е моята партия)

  Девети септември е. Знам – днес цял ден ще спорим един с друг, ще се мразим един друг, ще си бъркаме в очите един на друг...
  Аз, обаче, в тези идеологизирани дискусии, в това взаимно съскане и насъскване няма да участвам. Нещата и без това са ясни.
  По-скоро си мисля – а какво след 50-60 години ще се говори за Десети ноември, за началото на Прехода, за самия Преход, изродил се в такова омерзително разграбване на национално богатство; в такова пошло тържество на наглите и бруталните хора без ценности, без морал и без съвест; в такова бездарно съсипване на държавата и държавността?

Що е то Демокрация и има ли тя почва у нас? (Или за четирите възможни сценария пред мислещите хора в България)

  Така е, нямам абсолютно никакви колебания и задръжки да мисля точно по същия начин! Многократно в своите анализи на сайта ми и в различни интервюта съм казвал и доказвал същото – управлява ни потресаваща некомпетеност, страната ни е в плен на власт, в която поне две трети от хората на всички нива – от премиер, през министри и заместник-министри, председатели на агенции, ръководители на дирекции, началници на отдели, до областни управители – са любители, аматьори, дилетанти, а една част от тях са направо неуки, необразовани и неграмотни.

За нашествието на тиквите (Или защо в Лондон спечелихме толкова много тиквени медали)

  "То и народът много добре си го е казал - за глупака морето е до колене. Ами че ако ние предоставим на тях и световните океани, те ще направят шосета през тях, ще ги кръстосват пешком, без ни най-малко да се смущават от китовете, излезли на паша в океаните. Глупакът няма да види явлението, никакъв гъдел не ще усети и никакво желание да надникне в това явление, да се гмурне в него, да го почувства с всяка пора на кожата и духа си."
Йордан Радичков, "Бомбето".

  Да, признавам си, позорно слабото представяне на България на Олимпийските игри никак не може да роди оптимистични мисли и неизбежно вкисва настроението на нормалните българи.

Експорт на съдържанието