Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Спомени от бъдещето (Дошли от миналото)

  В света на книгите има редица сериозни или просто притегателни теми, които се конкурират с експонентно нарастващата научна и със стойностната художествена литература - за вниманието и времето ми.
  Да вземем само изследванията за „допотопни” цивилизации (напр. Атлантида), предшестващи нашата цивилизация; или за древния свят на Египет и Месопотамия; или за алтернативните пътища, по които би могло да се развие (и дори се е развило) християнството, в това число за странния и вълнуващ свят на гностиците. Както, разбира се и за богомилството – зародилото се по българските земи явление, което е един от най-забележителните наши приноси в човешката история, философия, религия и култура (почти колкото славянската азбука, а може би - като глобално въздействие - и по-значимо от нея?!).

Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение) - 2

  Вече няма никакво съмнение, че решението за моето уволнение от Варненския свободен университет (ВСУ) е взето еднолично (и внезапно) от ректора Анна Недялкова.
  И понеже тя разполага с пълната и неограничена власт във ВСУ, дори някой човек или група хора, работещи там, да поискат аз да бъда уволнен, ако тя не е съгласна, няма сила, която да я накара да го направи. Впрочем, притеснението за хляба днес е толкова силно навсякъде, че е много лесно да си обясним защо при твърдата ръка и здравата захапка, при решимостта и безкомпромисността, с която г-жа Анна Недялкова управлява ВСУ, практически всички служители на ВСУ в една или друга степен се страхуват от нея.

Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение от ВСУ)

  Днес бях решил да напиша поредния коментар за моя сайт по проблеми на националната сигурност, защото събитията напоследък ни дават много поводи и теми за разсъждения, тревоги и съмнения.
  За съжаление, обаче, налага се да пиша за нещо много по-прозаично. Защото тази сутрин от Варненския свободен университет ми съобщиха, че съм уволнен и моят договор като преподавател там няма да бъде продължен.

Достойна и разумна външна политика – а възможна ли е тя? (Трудностите пред държави от ранга и мащаба на България)

  Доколко днес нашият народ се интересува от външна политика е спорно. Най-вече защото той е непрекъснато зает с въпросите на оцеляването си в агресивната пазарна цена и рушенето на ценности и норми. А това не предполага наличието на сериозни мотиви, желания и усилия за по-трайно и систематично внимание към процесите по света и в региона.
  При все това и аз нееднократно съм подчертавал (заедно с редица български експерти), че е налице осезаемо отчуждаване на нашето общество от приоритети на външната политика, на политиката за сигурност и отбрана, определяни от политиците за стратегически – да вземем напр. участието в Ирак и Афганистан, наличието на бази на чужди въоръжени сили у нас, отделянето на висок процент от БВП за мащабни покупки с военни цели.

Така съветвах президента: Идеи в сферата на националната сигурност по време на предизборната му кампания през 2006 година

  Практически от самото начало на 2006 година президентът Георги Първанов започна своята предизборна кампания, с естествената цел да спечели втори мандат – т.е. да постигне това, което не беше по силите нито на Петър Стоянов, нито преди това на Желю Желев (с тази уговорка, че макар и да имаше втори мандат, все пак първият бе според старата конституция и изборът през 1990 г. стана от Великото народно събрание, а после, през 1992 г., след приемането на новата конституция, той и Блага Димитрова спечелиха драматично срещу фамозната двойка Велко Вълканов-Румен Воденичаров; струва си да поразсъждаваме: как би изглеждала страната ни ако не Желю Желев, а Велко Вълканов беше станал президент! Поне на мен при тази мисъл ми настръхват косите).

Експорт на съдържанието