Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Парадоксът: Единствената реална днешна опозиция

  Обществото ни, тътрещо се и то само не знае накъде по инерция, управлявано с импровизации, манипулации, симулации и имитации на ефективен мениджмънт, убеждавано, че някои неща някак вървят благодарение на медийната репресия, която репродуцира митове и легенди за цъфване и връзване, наистина си има много проблеми и не е в състояние всичко да види, всичко да осмисли, всичко да оцени.
  Обществото ни функционира като болно тяло след периодични електрошокове – пуска се висок заряд и то се наелектризира, помръдва рязко и нервно, започва като че да трепери, подскача, буйства. След това електрическият заряд са разпръсва във времето и пространството и тялото се спихва, спаружва, свива, стихва. До следващият шок. Ето, от вчера картината се повтаря – в случая със застреляния афганец.

За моите принципи и нашето общество

  Ако човек иска да се бори за обществена подкрепа, чрез която да променя политиката във и на страната си, то той може да се стреми да убеждава колкото се може повече хора в правотата на своето виждане.
  Ако човек иска да се включи в усилията за промяна на политиката във и на страната си, той може да се присъединява към нечии позиции, да подкрепя нечии митинги, да подписва нечии петиции.

Така държава не се управлява

  Ще го кажа направо, за да няма спекулации - случаят с афганците е сериозен. Въобще и бежанската криза, и разградената ни граница, и парализата на цели структури в системата за национална сигурност, и лошият мениджмънт при няколко министри поред на МВР, и липсата на институционална култура в сигурността са много сериозни проблеми.

Туморът на еднопартийния тоталитаризъм вече пуска метастази. Само че на нас това ни е съвсем напълно безразлично

  Нищо ново и оригинално не мога да кажа. Всичко се вписва в моя обяснителен модел. Организмът на България е болен, вътре в него има огнище на почти необратимо заболяване. Но това не е повод за тревога за народа ни. Преценявам този отказ да потърсим дълбоките причини за болестта като абсурден, като доказателство, че когато Съдбата иска един народ да се самоунищожи, тя най-напред му отнема инстинкта за самосъхранение.
  Отнема го и след това вече е лесно.

Истината не е по средата – тя е в средата за сигурност

  
  Заб. Този текст бе подготвен с конкретна научно-експертна цел и за да го публикувам на своя сайт, направих в него някои редакционни промени, които не влияят на съдържанието му по отношение на средата за сигурност.
  Разбира се, както всичко на този сайт (това е уточнено изрично в самото начало, т.е. в заглавната страница на сайта), текстът не ангажира по никакъв начин институциите, с които съм свързан професионално. Всичко, споделено тук е само и единствено лично мнение. Не зная дали съм успявал, но винаги съм се опитвал моето мнение да е лично, в смисъл – да казва това, което мисля, без да позволявам на никого да ми внушава или нарежда какво да мисля и как да го изразявам в писмен вид.

Експорт на съдържанието