Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Не искам да участвам в дебата за робството

  Не искам да влизам в дебата За и Против робството. Защото в момента съм подтиснат от това, че само през последните дни няколко души се обърнаха към мен (нали някога съм бил във властта, сиреч от голямото добрутро) за помощ да си намерят работа, защото вече не издържат. Един не издържа да си седи вкъщи, друг не издържа, защото не може да издържа децата си, трети не издържа, защото едвам свързва двата края, четвърти не издържа, защото вече не издържа и ще си тегли куршума…

Властта на Естествения подбор, властта на Закона на Живота

  Един разговор вчера ме накара отново да се замисля над това, което ... мисля.
  И продължавам да мисля, че съм прав за това, което си мисля.
  Сега по-сериозно.
  Повечето хора, с които дискутираме нещата по света и у нас, смятат, че по света нещата са твърде динамични, непредсказуеми, тревожни, опасни, нестабилни, докато у нас има яснота, вкарани сме в една рамка, в един коловоз, цари макар и лоша, деструктивна стабилност, политиката, икономиката и обществената енергия са в стагнация, цари не-промяна, даже е убита самата възможност за промяна.
  Моят поглед е по-различен.

За капака на тенджерата под налягане и нарастващото напрежение в нея

  В страната ни текат деструктивни процеси, натрупва се негативна енергия и аз все по-често си мисля, че е въпрос на време натрупваното вътрешно напрежение в тенджерата под налягане да избие с взрив капака. Накъде ще отхвърчи той и кой ще бъде изгорен от парещата струя, това е трудно да се прогнозира, но опърлено болезнено ще бъде и обществото.
  Тук привеждам някои мои коментари, направени във Фейсбук за това, което долавям със сетивата си като проблеми в обществения ни живот…

Възможни са два сценария – и двата крайно негативни и деструктивни

  Според мен, независимо кой колко ленинизъм-болшевизъм е оставил в себе си и доколко е успял да изстиска историческия материализъм от своя аналитичен инструментариум, ситуацията в България изобщо не е революционна. Далеч сме от това, низините да не искат, а върховете да не могат да живеят по-старому.

Ненормално общество в ненормална държава

  Днес пихме кафе с мой познат, видяхме се, защото иска да помогна на дъщеря му с литература и съвети за дипломната й работа. В разговора ни той в отговор на мой въпрос как вижда нещата в България, сподели приблизително следното:
  
  Това, което наблюдаваме само през последните десетина дни в политическия ни живот не би могло да се случи в нормална държава. Но то се случва. Изводът е – ние не сме нормална държава.

Експорт на съдържанието