Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Общество като лоша глутница

  Мила родна картинка в метрото...
  Две момчета, приблизително на по 15 години, седят с изпружени крака. На „Вардар” се качва майка с момиченце на не повече от 5 годинки. Момчетата си прибират краката, за да могат двете да застанат пред тях. Мъж на около 50-те, стоящ наблизо, съвсем спокойно, даже бащински казва на момчетата да станат, та да може майката и детето да седнат, да не ги блъскат хората, които ще се качат на „Константин Величков”. И почти шеговито добавя, че двете момчета я какви юнаци са станали вече, никаква блъсканица няма да им е проблем. Момчетата го гледат с безразличие, макар и очевидно примесено с леко колебание. В този момент седящата до тях жена, към 40-годишна, оказала се майка на едно от момчетата, почти избухва:
  - Защо точно те трябва да станат?! Какви са тия глупости?? От цялото метро тях ли намерихте да разкарате!? Искате от малки да учим децата си да са будали, да са слаби, да не си бранят интересите, да отстъпват своето на другите!!

Не знам какво ни чака - може би няма да е добро, но ще е заслужено

  Дори да се абстрахираме от това каква наистина е всъщност действителността у нас;
  Дори да допуснем, че огромна маса образовани, мислещи, четящи и пишещи хора са толкова обезпокоени и уплашени, че виждат всичко само в черни цветове;
  Дори да приемем, че "София не е България" и в провинцията хората са на друг акъл и пет пари не дават какво се споделя из социалните мрежи;
  Дори да се съгласим, че вероятно у нас се случват и положителни неща (колкото и растящата емиграция на млади и не само млади, кадърни и не само кадърни, образовани и не само образовани, предприемчиви и не само предприемчиви българи да предполага, че никой не бяга от доброто)...

Тайфуни с корпулентни имена

  1.
  Да цитирам един студент от днес:
  - Нашите управляващи чули, че при демокрацията има разделение на властите и си ги разделили - тази на мен, тази на теб, тази на него... После всеки започнал да прави със своята власт каквото си иска...

Не е еднопартийна диктатура на пролетариата, а еднокланова диктатура на олигархиàта

  Днес разговарях по молба на мой приятел и колега с трима души от провинцията. Споделиха страшни неща за живота там. Единият ми каза:
  
  - Това с Дунарит е пробвано и изпробвано само при нас поне няколко пъти и номерът е минавал, абсолютно им се е получавало да си заграбят каквото са набелязали, защото прокуратурата тяхна, полицията тяхна, данъчните техни, данс е тяхна, а и мутрите са техни. И в началото на 90-те имаше страх, ама имаше и на кого да се оплачеш, най-малкото на СДС. Сега няма, абсолютно няма. БСП е нищо! Пълно нищо от гледна точка да ни отстоява интересите, да й пука за нещо - само си кихат един друг с властта и си казват Наздраве!

Безумно жалко е, че в политиката няма политически отбор ЦСКА, който да нанася звучни шамари на Статуквото

  Нека не ми се сърдят онези, които не са от ЦСКА за привидно спортния и навярно звучащ твърде пристрастно коментар. Аз не ходя на мачове и дори не гледам мачове по телевизията. Не разбирам вече от футбол и имам по-важни работи, в които да инвестирам толкова бързо стопяващото се Време. Защото, както е казано, човешкият живот е едно мигване с клепача на Времето.

Експорт на съдържанието