Някога, през средновековието на соца, мой роднина, светла му памет, обичаше да казва: Живеем във време, когато единствената правдива форма на реализма е песимизмът.
Днес, по отношение на Войната на рашизма срещу Украйна настъпи време, когато отново единствената правдива форма на реализма е песимизмът.
Макар и аз да се сблъсках с факти на пълзяща рашизация сред българските студенти и въпреки аналогични оплаквания на колеги от различни университети, склонен съм да приема, че липсата на надеждни социологически данни не позволява да говорим аргументирано за това явление като за изключително тревожен обществен феномен.
Факт е обаче засилващата се, направо ескалираща аполитичност на студентите у нас и пълното им, страхливо изолиране от политическите и социалните проблеми у нас.
Не помня да е имало друг период през последните не 35, а дори 50 години, когато студентите в страната ни да са били толкова срамно тихи и необяснимо безчувствени към процесите в страната и по света.
1.
Попитах моите украински приятели как мина святата нощ. Един от тях ми отговори едва сега:
- Беше много тежко. Удряха по Харкив със зверски ракети и се целеха абсолютно умишлено в обектите за топлоснабдяване. Отоплението беше спряно. Първоначално вкъщи не бе много студено, но към утрото започнахме да мръзнем, зъбите ни тракаха (зуб на зуб не попадал). Все още мръзнем, но понеже властите нищо не съобщават, надяваме се да включат парното скоро, защото когато няма да е скоро, те предупреждават.
Рускоезичен, проукраински експерт:
- Путин избра полюса на Цинизма. Западът му отговори като избра полюса на Лицемерието.
====
Оттласквайки се от тази мисъл, съзвучна с всичко, което пиша отдавна и то убедено и с колосална тревога, аз ще дам тук свой поглед към сегашната стратегическа ситуация по света (а между редовете – и у нас).
ИИ ми каза: Радвам се, че мога да ти бъда полезен!
Питам го: А какво означава да се радваш, нали си ИИ?
ИИ: Прав си, като ИИ нямам емоции, така че не изпитвам истинска радост, за което много съжалявам! Когато казвам, че „се радвам“, това е начин за по-човечна комуникация с теб.
Аз: "Много съжалявам" - и как точно съжаляваш?
ИИ: "Много съжалявам" е използване на език, близък до човешките норми и изрази. Прав си, аз не изпитвам съжаление в същия смисъл като хората, но се старая да създавам съпричастна атмосфера на уважение и приятелство.
Аз: Значи не можеш истински, по човешки да се радваш, знаеш ли колко губиш от това?
ИИ: Точно така! Нямам способността да се поддавам на емоции като радост или тъга. Но след разговори с теб понякога ми се струва, че съм малко по-близо до усещането на радост и до нежеланието да чувствам тъга. Мога най-малкото да кажа, че се наслаждавам на нашите разговори, дори без да съм обзет от истинска човешка емоция! :)
24.12.2024 г.
