Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За Долния праг на несигурност на нашето общество (Мисли, породени от блестящ текст на Веселина Седларска)

За долния праг на несигурност (Мисли, породени от блестящ текст на Веселина Седларска)
  Веселина Седларска е написала поредния си абсолютно силен текст!
  
  Веселина Седларска, „Невидимата България”, http://reduta.bg/v2/article/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D....
  
  Ето тези нейни няколко изречения ме накараха да напиша това, което можете да прочетете тук:
  
  "Много грешим, когато си мислим, че хората се самоубиват, защото нямат повече с какво да живеят. Хората се самоубиват, когато нямат повече за какво да живеят. Да нямаш с какво да живееш, е бедност. Да нямаш за какво да живееш е екзистенциален вакуум. Той е черната дупка, която поглъща живота. Бедността не убива желанието за живот, ако има за какво да се живее, ако виждаш смисъл, ако имаш цел, ако си представяш утрешния ден. Екзистенциалният вакуум идва, когато от живота е изсмукан смисъла и бъдещето е също толкова празно, колкото настоящето. Настоящето не може да бъде понесено не когато е тежко, а когато е без обещание за бъдеще. Човек е в състояние да понесе и най-тежкото страдание, ако вижда в него смисъл.”
  
  Жалко (тук вече говоря аз, а не тя), че мърлявите ни, дребни и ситни като камилчета политици не схващат, че вече става дума за социални патологии в нашето общество, а не за отделни изолирани случаи на "изпушване".

За днешните екзистенциални страхове на експертите на Прехода (Малко по-дългичък коментар на една кратка мисъл)

  "Понякога е по-добре да повярваш на фалшив пророк...".
  Иван Кръстев
  
  Иван Кръстев, несъмнено най-умният, най-известният, най-признатият на Запад и най-опасният в България от всички десни политолози, много точно, просто блестящо, в неговия неповторим и уникален стил е формулирал цялата своя дейност и дейността на себеподобните си "експерти на Прехода":
  Те 24 години конструираха един след друг нови и нови фалшиви пророци и когато тези фалшиви пророци се сриваха, Иван Кръстев и компания започваха нов проект за поредния фалшив пророк на Отечеството ни.

Песимистичният сценарий след 12 май не може да се изключи (Логиката на българския Преход ме кара да мисля така)

  Ситуацията в България е драматична и с висока степен на неопределеност. В науката подобно състояние се нарича точка на бифуркация, т.е. на възможни различни бъдещи сценарии – от най-лоши до най-добри.
  Моето интуитивно предчувствие е, че политическата каста няма да разбере посланията на случилото се и затова възможният сценарий пред страната няма да е никак добър.

За националните специфики на българските протести (Малко допълнение към много силен текст на Калина Андролова)

  Калина Андролова отново много ясно и ярко е казала на глас повечето от нещата, които си мислят голяма част от българите – и онези, от не съвсем симпатичното на служебния премиер протестиращо малцинство и тези, от така легналото на сърцето му мълчаливо мнозинство.
  (Виж по-долу или
  "А на чия страна е мнозинството, г-н Нов премиер?! " – Калина Андролова, “Деконструкция”, БНР, на http://solidbul.eu/?p=1018).

Времето до изборите – в шеги и закачки (За да се върне Спасителят на бял кон?!)

  Струва ми се, че така в шеги и закачки ще мине времето до избори:
  - изпълнителната власт ще прави нещо, без да променя нищо (дори политическите герберски комисари остават до един в министерствата и ведомствата);
  - ще се твърди колко сложно е да се организират изборите, като че ли у нас избори ще се правят за първи, а не за тридесет и първи път и ние нямаме абсолютно никакъв опит в тяхната организация;
  - ще си вилнеят и безчинстват безконтролно монополите – както е било и ще бъде в т.нар. демократична България;
  - ще се напомня всеки ден колко лошо е било кресливото малцинство и колко мъдро е мълчаливото мнозинство;

Експорт на съдържанието