Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Европейци сме ний, ама все не дотам, че даже почти никак (Или загрижено за четирите „З“)

  По принцип се въздържах да правя коментари относно всички събития свързани с терористичния акт в Париж.
  Някои от причините са предимно лични – вече не ми се участва в масовата и безполезна говорилня, в която звучат предимно самовлюбени и силно некомпетентни монолози.
  Освен това всичко, което съм искал да кажа за тероризма и в частност за религиозно мотивирания тероризъм вече е написано в моите книги, студии и статии, споделено е на конференции (малък пример за това виж тук http://nslatinski.org/?q=bg/node/667).
  А при предната „карикатурна война“ дадох интервю на Милена Димитрова за вестник „Труд“ на 9 февруари 2006 г. (ще приведа това свое интервю в приложението към този текст). Казаното в него тогава в общи линии остава в сила и сега, 9 години по-късно.
  [Нека се отчете, че по онова време бях секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов и някои от моите тези са поомекотени, за да не наруша етиката на поста, който заемам.]

ББ и внезапното му отрицание на Възродителния процес

  Това е мой коментар във Фейсбук:
  Някога бях в нормални човешки отношения с една народна представителка от БСП.
  Веднъж си говорихме с нея по проблем на външната ни политика и тя ми изложи много аргументирано, убедено и даже пламенно своята позиция. Само след два дни в "Труд" прочетох нейно интервю, в което тя много аргументирано, убедено и даже пламенно бе защитила точно противоположната позиция.
  Попитах я какво означава всичко това. Отговори ми следното: "В политиката трябва да говориш не това, което мислиш, а това, което трябва и не това, в което вярваш, а това, което ти е изгодно."

За "изцепките" на образователния министър - 2

  Вече написах тук преди десетина дни мнението си за „изцепките“ на образователния министър – виж http://nslatinski.org/?q=bg/node/667.
  Виждам, че съм бил прав (и не само аз).
  Много сериозна грешка бе някои десни политици и десни апологети да придават политическо значение на думите му – че развенчава митове, че хвърля камък в блатото и да заявяват с безпрекословна убеденост, че той трябва да продължава в същия дух, да дерзае и да се държи! Защото го били почнали враговете…

За конструиране на адекватен обяснителен модел

  Все повече си давам сметка, че ние сме приели, че живеем във и при демокрация, че оценяваме процесите в страната сякаш общественото устройство в България е демокрация. И оттук следват всички наши заблуди.
  Това, което в момента имаме в България е ново, следпреходно статукво, облечено във формална и процедурна демокрация. Статуквото и силите/прослойките, които печелят от него (олигархията и гравитиращите край нея, печелещите от нея, паразитиращите върху нея – както някои птички паразитират върху крокодилите или едрите риби-хищници, като с човчици почистват зъбите и устната им кухина) взимат от демокрацията само онова, което ги устройва, всичко – именно формалните видимости и процедурните и функционалности. Останалото те или игнорират, или обезличават, или деформират, или окарикатуряват.

За образователния министър и кръглите нули

  Първоначално не смятах да коментирам "изцепките" на образователния министър. Защото макар и бегло, но се познаваме; в труден момент той не ми подаде ръка; но пък съм го цитирал в мои публикации, защото прави нелоша наука (не в сигурността, която не му е силата), а в публичната администрация, отчасти в управлението и също така в стратегирането...
  Ала се завърза яростен спор, включително и във Фейсбук. Едни го атакуват или бранят за съдържанието на казаното, други - за формата. .

Експорт на съдържанието