Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

В националната ни сигурност всяко ново Хитрино е неминуемо - ние няма как да надхитрим Съдбата и естествената логика на разпада!

  Бог да прости загиналите в Хитрино и да пази ранените!
  Рано е да се каже какви са причините, трагедии се случват.
  Но, ние, хората, които познаваме реалното състояние на цялата ни система за гражданска сигурност, отдавна алармираме, че държавата ни е разбила всички свои жизненоважни структури и насъщни подсистеми, обезкървила ги е управленски, ментално, материално, информационно и човешки, няма инструменти за превенция, камо ли за ранно сигнализиране. Гражданска защита е полуунищожена, натикана под шапката на Пожарната. Нещо повече, в правния мир на институционална България вече няма понятието "Гражданска защита"! Затова се създават частни фирми с това название!

Диптих за една удивителна и невероятно необходима за прочитане книга

  1.
  Една удивителна и невероятно необходима за прочитане книга Тило Сарацин "Германия се самоунищожава. Как подлагаме страната си на риск".
  Отдавна не бе ми се случвало да бъда впечатлен и направо респектиран от някоя книга, но тази си струва!

Все същата си, мила България! И даже още малко по-лоша

  Имаше един виц от съветско време. Известният съветски естраден певец Леонид Утьосов се върнал в родната Одеса, излязъл от гарата, видял всичко много по-различно, оставил куфарите до себе си, разперил ръце и възкликнал: Одеса, мила, не мога да те позная, толкова си се променила! После посегнал към куфарите, но тях вече ги нямало, откраднали му ги. И той плеснал с ръце: Одеса, мила, познах те, все същата си си!
  Та и аз, завръщайки се в България, след много позитивни емоции, почти бях склонен да я видя по-различна, да я намеря променена.

О, Абсурдистан - твойто име е България!

  Действителността у нас е недействителна. Реша ли да перифразирам едно изказване за 60-те години на 20 век в САЩ, то ще прозвучи така след години: Ако имаш спомени за 10-те години на 21 век в България, значи не си живял по това време!
  Абсурдността на случващото се у нас няма как да бъде един ден възпроизведена в стройни спомени.
  Само тези няколко дни са достатъчни, за да осъзнаем колко необходимо е да си признаем, че България днес е една голяма и на практика невъзможна патолгия:
  - президентът не знае какво иска, но иска да го постигне;
  - премиерът е минал в нелегалност, но едва ли е в Симитли;
  - цялата почтеност на лидерката на БСП е станала на решето заради Решетников;

Нашите университети: Единственият проблем - учебният процес! Да го премахнем!

  Мой колега, професор от един университет ме помоли за по-старичка книга - било нужно да направи някои справки с цитатите.
  Аз го питам:
  - Как са при вас нещата, ти поне имаш ли с какво да се похвалиш, че аз като гледам май нямам, защото животът непрекъснато се оказва по-непредсказуем дори от най-развинтената фантазия и най-унилия реализъм.
  А той ми казва:
  - В нашия университет имаме един голям проблем и това е учебният процес.   Ако се освободим от него и го премахнем, тогава ще настане такъв живот! На началствата и администрацията така ще им олекне! Ще им остане време за всички други къде-къде по-важни неща - тържества и празнувания, церемонии и ритуали, процедури и проверки, съвети и събрания, високопарни отчети и всеотдайни натягания пред властта. За жалост, на всичкото това пречи учебният процес. Но да се надяваме, че няма да е задълго.   По въпроса се работи - отдавна и все по-успешно.
  
  08.12.2016 г.

Експорт на съдържанието