Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Защо не направих досега коментар по повод на атентата срещу Ахмед Доган? (Нещо като лично обяснение или лично оправдание)

  Мнозина мои приятели и познати ме подканят да си кажа мнението за случилото се с Ахмед Доган в събота.
  Трудно ми е да го направя, защото вътрешното мое убеждение, гласът на интуицията ми се разминава с общото мнение за постановка, сценарий, драматургия, авто-атентат.
  Какво да правя, може и да греша, но така чувствам нещата.
  Останалото би ми се сторило хипер-абсурдно и брутално нагло. Такова, че да му е дошло времето окончателно да закриваме държавата.
  Иначе Да! - категорично съм съгласен, че последвалата сцена на физическа разправа бе грозна, груба, гнусна и гадна.
  Толкова от мен за случилото се...
  Друг е въпросът post factum кой печели и кой губи. Печели върхушката на ДПС, но не печели страната ни и нейната национална сигурност, не печелят българските турци, сред които имам много и някои от тях – близки приятели.

Скромна реплика по повод на една оригинална мисъл

  Прочетох, че видният проповедник на ултралибералния, суперчастнособственически, хиперконкурентен, мегапазарен, гигабезконтролен геоикономически модел Красен Станчев е казал: ”Ако някой иска да произвежда и изнася електричество, нека прави това за свой страх и риск”.
  Вземам реплика по повод на тези думи, макар не точно в пряка връзка с тях и много далеч от актуалната дискусия за предстоящия референдум (за да не политизирам нещата).

"Нови бойни самолети: Да! Но..."

  
  Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.
  
  Изказване на Кръгла маса „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”, 17 януари 2012 г., София, Централен военен клуб
  
  Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които по някакъв начин сътруднича.
  
  Най-напред съм длъжен да кажа пред тази високо професионална аудитория, че по отношение на Военно-въздушните сили аз не съм специалист и никога няма да бъда. Нямам илюзии, че говоря истини от последна инстанция. Отдавна съм решил да казвам какво мисля по даден въпрос, а не да давам акъл на властта и на специалистите.

Бог да прости ВМЗ-Сопот! Но кой ще прости на „политиците” и „бизнесмените”? (Отново нЕкои съображения по въпроса за ВПК)

  Сутринта, сам не знам защо, се заслушах в говорилнята по една придворна телевизия.
  Политическите ТВ дискусии в началото на деня трябва да бъдат забранени със закон - под страх от смъртно наказание или поне доживотен затвор! Те вливат толкова отрова и всякакви други токсини в душата на човека, че го правят непълноценен, неспособен и неадекватен във всяко едно отношение за цяло денонощие напред!

"САЩ и България – силата на аргументите или аргументите на силата"

Проф. д-р Николай Слатински

Статията е предадена за печат в научно списание.

„Аз бях за Обама, защото Ромни е много по-ужасна алтернатива от него,
но се страхувам, че, независимо от обещанията и от намеренията на Обама,
вторият му мандат, както всъщност и първият, ще е пропусната възможност.”
Зигмунт Бауман [1]

Големият полски философ и социолог Зигмунт Бауман е изразил много точно настроенията и очакванията на значителна част от европейците или поне нагласите и съмненията на ценностно умерените и на политически центристки мислещите хора в европейското цивилизационно пространство (т.е. Европа и нейната „мека” периферия).

Експорт на съдържанието