Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Заложници на огромно, нарцистично его

  Уж нищо вече не може да ме изненада в този живот, но изглежда не е така. Потресаващо е как Той използва една голяма трагедия,за да си прави личен ПиаР, за да си качи разклатения рейтинг и да се върне в управленското поле, от което изпадна заради своите груби грешки и неадекватната си представа за процесите и настроенията в страната ни...
  За моята ценностна система това граничи с кощунство!

За една тенденция при защитите на дипломните работи

  Няма да навлизам много навътре в научните и наукообразните разсъждения и затова няма да говоря надълго как в наши дни се променя в голяма степен законът на живота и от Нормалното, Гаусовото разпределение (с Камбановидната крива) се преминава към Степенното разпределение. Това означава, че по-рано имаше някаква средни (средностатистически) величини, параметри, критерии, значения, а сега такива няма и, образно казано, "за всеки влак си има пътници", това са "дългите опашки", с шансове да се случат са и малковероятните събития и да се възнаградят и малковъзможните усилия.

Никога досега у нас...

  Колега тръгва на лекция. Гледам го - умислен. Казва ми:
  - Как да си събера мислите за сигурността, като умът ми не го побира всичкото това, което се случва с нея?
  
  Така е. Все по-трудно, направо апокалиптично трудно става да се преподава сигурност. Защото всеки път, когато обясняваме Как трябва да бъде на теория, от аудиторията ни питат А защо е така на практика?
  Никога у нас теорията и практиката на сигурността не са се разминавали толкова драстично.

Хитрино – поредната камбана за глухите ни уши

  Днес се видяхме с мой добър познат, който вдига бариерата пред една частна фирма и е освободен преди няколко години от Гражданска защита, за да се даде мястото му на наше момче, хал хабер си нямащо от това, с което ще се занимава. Ето мнението му едно към едно, предадено отчасти с мои думи:
  - В България никой не спазва никакви норми и стандарти - това оскъпява процеса и по-изгодно е да се даде подкуп на проверяващите да си затварят очите.

И тогава за България ще се говори само в минало свършено време

  Слушам "по телевизията" подаващи правилния отговор въпроси:
  - Правилно ли реагираха компетентните отговори?
  Студентите, които прохождат в науката за сигурността знаят, че редичката е в следната последователност:
  Прогнозиране-->Ранно сигнализиране-->Превенция-->Реагиране

Експорт на съдържанието