Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Вятър работа, не вятър на промяната

  Напоследък, покрай безпрецедентната морална и политическа криза, отравяща последните капчици жизненост на държавата и държавността, прочетох две прекрасни слова на умни и знаещи хора, както и няколко чудесни анализа на мислещи и можещи люде.
  Но тези текстове ми се сториха като зов на безнадеждност, като вопъл на отчаяние – едва ли изговорилите ги и написалите ги наистина вярват, че с мъдрите си думи могат да променят нещо.
  Затова аз възприемам прочетеното повече като последни искрици разум, опитващи се почти напразно да ни покажат и подскажат, че в България всичко е можело да се развие другояче, защото е имало критичен минимум талантливи и способни човеци, така че да си подредим живота като общество и граждани малко по-различно и много по-достойно.
  Впрочем, у нас като се каже „минимум”, се разбира винаги колкото се може по-малко, а всъщност това означава праг, величина, количество и качество, под което за нищо на света не бива да се пада.

Провалът на минимално необходимите промени в конституцията и тежката правителствена, политическа, морална и демократична криза

  Трагедията на парламентарната ни демокрация, започнала с провала на минимално необходимите промени в конституцията и преминала в правителствена, политическа, морална и демократична криза в обществото ни, естествено доведе и до засилена моя активност във Фейсбук. Тук са моите коментари на тази тема през последната седмица.

За срама. Да оставим властта да си играе сама със себе си на политика, медии, култура и футбол. Само така тя може да се опомни

  Някои приятели ме критикуват, че поне от 10 години не се занимавам с политика, че от повече от година съм спрял да участвам в телевизии, да давам интервюта и да пиша статии в медиите, че отказвам покани за всякакви политически мероприятия, идеологизирани конференции, писания на кухи стратегически – с извинение – документи, срещи с политици, вкл. с министри (то властта понякога е шизофренично настроена не само към политиката, а дори и към мен – едни сред нея искат да бъда наказан, дисциплиниран, „накаран да престана да пиша във Фейсбук“, други сред нея ми пращат поздрави и поздравления, канят ме на срещи, търсят ми, виждате ли, „прекрасната експертиза“ – ами да се разберат, ако са един отбор – мразят ли ме или ме уважават…) – т.е. че не искам да имам нищо общо нито с политиката, нито с властта, нито с политиката на властта, нито с властта на политиката, защото подобно мое участие също ще легитимира безобразията, които се вършат, потъпкването на демокрацията, което протича със засилени темпове и упадъка – морален и материален - на държавата и обществото ни.
Но аз определено смятам, колкото и наивно да звучи за някои, че точно това е точното поведение! То е последното средство нещо да се промени!! Да, наистина има логика в това ми разсъждение...

Синекурно и безполезно, излишно и ненужно

  Аз не знам (ако някой знае, да подскаже) някъде в цялото пространство на Европа плюс бившия СССР, а това са над 50 държави, да има вицепрезидент. Но така или иначе, длъжността „вицепрезидент” е най-излишната в България. Наблюдавах как цели 5 години един генерал се бе сврял в кабинета си и всъщност не знаеше с какво да са заеме, така че единственият път, когато се чу какво е правил, бе да клекне в послушна поза пред президента и да помилва с предстоящи изборни цели Дон Цеци. Плюс някой и друг скандалчик с помилването.

За езика на властта в първо лице единствено и неповторимо число

  Слушах преди няколко дни как Той говори за поршетата и сланината, по-рано - за кюфтаците и шестаците, преди това - за българите като овчарски кучета и спукването от бой на изборите, а още по-по-рано, а още по-преди това…
  Ужас!
  Вибрирам от "къса ми нервите" до "сърцето ми се къса" при такова говорене, то просто не е истина. Не е, ама е...

Експорт на съдържанието