Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

„Първанов е като чичо Скрудж - трупа и си брои правомощията”

  Интервю с Диян Моркин, в-к „Сега”, 09 декември 2008 год., http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3193&sectionid=5&id=000...

  Подзаглавие: „Новият закон за отбраната е закон от чиновници за чиновници, казва Николай Слатински, бивш секретар на президента по въпросите на националната сигурност”.

  - Г-н Слатински, каква е причината толкова години да не бъде приета Стратегия за националната сигурност?
  - Старата концепция за национална сигурност, приета в края на миналия век и със срок за действие до влизането ни в НАТО и ЕС, отдавна е напълно изчерпана и не съответства на новите реалности. Политиците вече не се основават на този документ, експертите не го уважават, а студентите не го изучават. Да не говорим, че при създаването си той вече бе остарял и фактически проспа много събития - напр. Косовската криза, ударите на НАТО, военните действия в Македония. Ние си оставаме единствената страна членка на НАТО, която не е приела своя стратегия през новия век и след влизането си в Алианса.

Отново за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (На ход са младите – те и никой друг)

  Лансираната от мен и многократно обсъждана на този сайт идея за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА породи засега ако не друго, то поне редица разговори с различни хора, които виждат в тази идея нещо ново, нещо смислено, нещо способно да хвърли камък в блатото на унилия и безидеен, загубил визия и стратегия наш политически живот.
  Както казаха мои студенти – това е свежа, неопитана идея, тя може да ни събуди, развълнува и мобилизира.
  Или както сподели с мен един интелигентен и мислещ мъж – това е позитивната, конструктивна и „за” идея, която изключително добре ще се съчетае с идеята „против”, „анти” – „Да ги изметем!”. Именно в името на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА можел да се вдигне народът, за да измете цялата тази ояла се и обезбългарена сган, яхнала държавата и хората вече 20 години.

Така съветвах президента: Руските лицензи за производство на оръжия и техника (Както и за ВПК, и дори за "Българската Коледа")

  Една от критичните и изключително важни подсистеми на системата за национална сигурност, която беше и продължава да бъде абсолютно игнорирана от президента Георги Първанов (който е и върховен главнокомандващ) е българската отбранителна индустрия.
  Аз нямам логично обяснение за този негов упорит и системен, постоянен и категоричен отказ да се обърне с лице към проблемите на нашия военно-промишлен комплекс (ВПК).

Така съветвах президента: Законът за МВР (Четиво за политици и управленци)

  От 18 години наблюдавам, изучавам и анализирам дейността на Министерството на вътрешните работи.
  Натрупал съм натрупал огромна информация, впечатления и разсъждения, които, мисля, че ми позволяват да се изказвам не само ангажирано, но и като експерт. Смятам, че имам моралното право да твърдя, че съм се опитвал да бъда полезен на МВР, да му помагам – в рамките на моите компетентности и в пределите на моята компетентост.
  Затова следя процесите в МВР с тревога и често изпитвам не само психологическа, но и почти физическа болка – винаги, когато знам, че нещата биха могли да бъдат много по-добри, далеч по-добри.

Така съветвах президента: Културно-историческите ценности (И в частност - за частните колекции от такива ценности)

  Многократно в разговори с колеги, приятели и експерти е ставало дума за отношението на държавата към културно-историческите ценности и за частните колекции от такива наистна безценни ценности.
  Винаги в тези разговори съм споделял огромната изненада, която се стовари върху мен като секретар на президента, когато той, президентът зае публична позиция за амнистирането и фактически – за легализирането на незаконните частни колекции.

Експорт на съдържанието