Стратегия Синергия Сигурност

Много критики събрах, но ще кажа отново и отново!

Някой бъдещ ден Бахмут ще влезе в най-ценните и най-цитирани военни книги, в бестселърите по Изкуството на войната!

Да, това е украинска зема и украинците се бият за нея както за всяко друго кътче украинска земя.

Но първо Соледар, после Бахмут - това са великолепни капани, в които се хванаха умствено ограничените и алкохолизирани рашистки генерали и физически и психически болният техен диктатор. Хванаха се, водени от колосалното си желание за някаква, за поне някаква победа, за победичка да е, но да е!

И тяхната възжелана победа стана просто тяхна жестока беда.

Да, руското общество бавно, много бавно, прекалено бавно, унизително бавно, но се събужда.

Веднага трябва да се каже, че руското общество засега не поставя на глас въпроса за смисъла на Войната - а такъв смисъл изобщо няма.
Вярно, репресиите са сурови, но те са толкова сурови И защото смелите хора са единици и лесно ги ловят и осъждат.
Саботажите, насилието, протестите, застрелването на командирите в гръб тепърва ще набират ход. И то не заради мъничките анклави от гражданско общество, а поради очевидно лошия, срамен, бездарен и безпътен начин, по който Русия на Путин воюва.

Статия на отявлен русофил:
"Войната в Украйна - престъпление на Русия, грешка на Запада".

Дааааа...
Напоследък в русофилския лагер в България има две отчетливи тенденции.

Първата тенденция:
НЕкои успехчета (Соледар, евентуално Бахмут) накараха твърдите русофили, т.е. рашистите да побеснеят от щастие.
След толкова военни поражения, те възкръснаха, разлютиха се и сеят закани за разправа с проукраинските и дори с неутралните хора в Отечеството ни любезно.

Ние видяхме за първи път истинския Путин при трагедията с подводницата "Курск" (август 2000 г.) - жесток, безчувствен, коравосърдечен, подъл, циничен, страхлив.
Тогава той беше едва-едва получил властта и беше все още твърде неопитен и доста дезориентиран. Слаб актьор в слаба държава със силна власт и силни репресивни структури.

1. Бахмут!
Да, адски е трудно сега в Бахмут! «Адски» е даже твърде мека дума. Но значението на Бахмут не бива да се преувеличава като стратегическа цел. Това, освен всичко друго, е нов капан, в който са вкарани рашистките генерали. Така Украйна печели безценно време докато дойде новото въоръжение от туткавия Запад и заедно с това се шкартират тонове пушечно месо. Като стане неизгодно – т.е. когато щетите станат повече от ползите, Бахмут може и да бъде отстъпен. Временно!