Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”. Лекция 4.

  В предишните лекции многократно бе подчертавано, че управлението на риска постепенно се налага като ключова дейност в усилията за качествено различен мениджмънт на компаниите, особено в условията на сложната, изпълнена с много неопределеност, трудна предсказуемост, висока динамика и мащабни предизвикателства глобална, регионална, национална и локална среда.
  Риск-мениджърът у нас трябва да е пределно наясно, че неговата дейност ще се натъква на две трудно преодолими прегради, на два източника на постоянна съпротива и неразбиране: първата идва от висшия мениджмънт, а втората – от специалистите по сигурността.

За правителството - критично съдържание, в конструктивна форма (За да не попадна в един лагер с президента Първанов)

  Един, често цитиран от мен мой приятел, тези дни ми каза: "Това правителство е нашето, но не е моето!”.
  С други думи – правителството е на България, но аз не съм му фен.
  Така е и с мен.
  От една страна ми се иска правителството да успее, защото провали ли се, това ще нанесе жесток удар на моите планове и на личните професионални и житейски проекти на децата ми, както и на всички, които смятам за близки хора и сродни души.
  От друга страна, нещо в мен яростно и с горчивина се бунтува, като гледам какви каши постоянно забърква правителството и какви скандали то непрекъснато ни сервира.

„Седем критични разсъждения за отношението на политическия елит към Армията и Отбраната”

  Доклад, изнесен на конференцията
  „Политика за сигурност и отбрана – актуални проблеми на националната и международната сигурност”
  Военна академия, 1 юни 2010 г.

  Класическата държава на сигурността има четири институционални опори – Армията, Полицията, Специалните служби, Отбранителната индустрия.
  Една от водещите тенденции в международната сигурност е нарастващата роля на природни, антропогенни и техногенни (съчетание на технологии и човешка дейност), бедствия, аварии и катастрофи и необходимостта от все повече ресурси за тяхното ранно сигнализиране, превенция, своевременно реагиране, противодействие и ликвидиране на последиците.
  С други думи, четирите класически опори на държавата на сигурността се изправят лице в лице с мощен конкурент за ресурси - материални, финансови, когнитивни (свързани със знанието) и човешки – Гражданската защита, а по-точно – Гражданската сигурност (някъде я наричат Социетална сигурност).

За вестник “Съвест” – 2 (В навечерието на 20-та годишнина от първите парламентарни избори след началото на Прехода)

  Преди почти 20 години, на 10 и 17 юни 1990 г. в България се проведоха първите парламентарни избори след 10 ноември 1989 г.
  Аз не мога да нарека тези избори нито „свободни”, нито „демократични”, но въпреки това тяхното значение за страната ни е огромно.
  Защото те в една не малка степен предопределиха Прехода към демокрация, вкараха обществото ни във възможно най-трудно проходимия коловоз и „венчаха” нашата постоянно не-ставаща демокрация за бившата комунистическа партия.

Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”. Лекция 3.

  В своята великолепна книга „Against the Gods. The Remarkable Story of Risk”, Peter L. Bernstein пише, че забележителна черта на нашето време, отличаваща го от изминалите хилядолетия е настойчивото усилие да се установи контрол над факторите за риск и неопределеност, т.е. стремежът на хората да станат господари на своята съдба като овладяват стратегия на поведение, основаваща на разбирането, че бъдещето е не просто каприз на боговете и че човечеството не е безсилно пред природата. По този начин бъдещето няма да бъде повече огледало на миналото или мрачно притежание на оракули и предсказатели, монополизирали знанието за това, което ни предстои.

Експорт на съдържанието