Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Един ден след евро-изборите (Твърде много причини и поводи човек да е бесен)

  Изборите за европейски парламент са толкова коментирани от лъжепророци и псевдоексперти, че вероятно е признак на елементарно възпитание и на добра култура човек да помълчи няколко дни и да се дистанцира от тази словесна какофония.
  Определено смятам, че част от вечните политолози-социолози (а най-нахалните от тях действат и в двете роли) са опасни за психическото здраве на нацията ни, противопоказни за здравия разум на обществото и вредни за достойнството на нашия народ.

Един ден преди евро-изборите (Засега знам само за кого няма да гласувам)

  В ден като днешния, на Черешова задушница, по принцип не е никак добре да се говори за политика.
  Но няма начин... Даже днес и точно днес не можем да избягме от политиката.
  Трябва да поразсъждаваме за нея - насаме със себе си и на глас.
  Защото утре са изборите за Европейски парламент.

За себе си, за СДС, БКП и ДС (А всъщност – отново и отново за Прехода)

  Изминаващите с неумолима необратимост години, а може би и наближаващите опорнографени избори, все по-често ми навяват мисли и желания за политическа равносметка.
  Много скоро, на 10 ноември 2009 г. ще „празнуваме” юбилей, но всъщност на какво? Може би - откакто по радиото ни бе съобщено, че висшето ръководство на БКП разрешава най-сетне Преходът към демокрация да започне.

Проучване на потенциала и опита на неправителствения сектор да влияе върху отбранителните решения в България

  Този материал е написан като част от книгата "Интегритет в отбраната: ефективно, прозрачно и отговорно управление", изготвена и публикувана от Фондация "Инициатива за Евро-атлантическо образование" с председател Августина Цветкова.
  Другите съ-автори в книгата са Валери Рачев, Георги Карамфилов, Велизар Шаламанов, Венелин Георгиев, Тодор Тагарев, Аню Ангелов и Владимир Шопов.
  Книгата е резултат от проект, подкрепен от United States Agency for International Development (USAID) , както и от German Marshall Fund of the United State (GMF) чрез неговия The Balkan Trust for Democracy (BTD).

Няколко горчиви мисли след посещението на турския премиер Ердоган в Москва (За дребничките, провинциални български политичета)

  Признавам, че много силно ме заболя, след като току що прочетох казаното от турския премиер Реджеп Ердоган и от руския премиер Владимир Путин на тяхната съвместна пресконференция след посещението на Ердоган в Москва (http://www.government.ru/content/governmentactivity/mainnews/archive/200...).
  За пореден път ми стана тъжно, като сравних турската стратегия и политика с българската стратегия и политика, турските политици и държавници с българските политици и държавници.

Експорт на съдържанието