Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Отбранителната индустрия и разходите за отбрана: тенденции и изводи – 5 (В огледалото на СИПРИ)

  Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2011 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
  ► Според СИПРИ, за 2006-2010 год. при продажби на основните оръжия – танкове и бойни бронирани машини, самолети и вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, системи за зареждане с гориво във въздуха, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи и др. - класацията е (цени в долари от 2009 год.):
  Светът – 122 415 млн. дол. (само за 2010 г. – 24 987 млн. дол.).
  1. САЩ – 37 043 млн. дол. (само за 2010 год. – 8 641 млн. дол.).
  2. Русия – 28 088 млн. дол. (за 2010 год. – 6 039 млн. дол.)
  3. Германия – 13 033 млн. дол. (за 2010 год. – 2 340 млн. дол.).
  4. Франция – 8 768 млн. дол. (за 2010 год. – 834 млн. дол.)
  5. Великобритания – 4 931 млн. дол. (за 2010 год. – 1 054 млн. дол.).
  ...
  45. БЪЛГАРИЯ - 30 млн. дол. (за 2010 год. – 0 млн. дол.).
  Преди една година България беше на 34 място, сега се е сринала 11 места назад.

Един въпрос, възниква със страшна сила! (След вчерашните избори)

  Случи се това, което мнозина, сред тях и аз, предвиждаха.
„ГЕРБ” спечели зашеметяваща победа!
  
  Преди изборите бях написал във Фейсбук:
  Преживях и надживях социалистическия тоталитаризъм, продължил 45 години (1944-1989).
  Преживях и надживях пазарния тоталитаризъм, продължил 20 години (1989-2009).
  Ще преживея и – надявам се!!!! – ще надживея и пиаромилиционерския тоталитаризъм, който ще продължи 15 години (2009-2024).

За предречения (и от) мен неизбежен провал на безперспективната заблуда „АБВ” (Напомняне за мой текст, писан преди близо година)

  Проектът на президента Георги Първанов „АБВ” бе мъртво роден и предаде Богу дух без така и да излезе от ембрионалната си фаза.
  Заченат задкулисно, финансиран със средствата на българския данъкоплатец, чрез превръщане на президентството в прото-партийна централа, събрал политически трупове и направил няколко кухи, безпомощни текстове с илюзията, че генерират идеи, този т.нар. Проект изтече в канализацията на изкуствените политически инженеринги, на бабуването и викането на духове, на пълната откъснатост от българската социална реалност.

За тероризма - след трагедията в Осло (Не питайте за кого бие камбаната, камбаната бие за нас)

  Трагедията в Осло има емоционално и рационално измерение.
  В емоционален план е естествено всеки нормален човек да изпитва потрес от случилото се; жалост към жертвите и техните близки; тъга, че е възможна подобна касапница в една толкова мила и симпатична страна като Норвегия.
  Но ние, знайните и незнайните професионалисти в сигурността сме длъжни освен да съпреживяваме емоционално, да анализираме станалото и рационално, от експертна гледна точка.

За главния проблем на нашия политически живот (Той, според мен, вече не е в допотопното синьо-червено противопоставяне)

  Тази сутрин, рано-рано, докато си пиех кафето, както обикновено слушах една доскоро интелигентна телевизия.
  А тя, след като се сдоби с личен евродепутат, започна да сменя резбата спрямо управляващите и вече заема неестетично-обслужваща позиция - пред тях, която е на път да се превърне в неприлична поза - под тях.
  Това, което се лееше от екрана ме порази – отдавна не бях чувал толкова откровена глупост!

Експорт на съдържанието