Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

А вие там си играйте още на шестаци, простаци и кюфтаци! (В страната на всеобщото безхаберие, безсилие, безразличие и безверие).

  От месец и половина два блока (в единият от тях живея аз) в ЖК „Люлин” са жертви на брутална престъпност.
  Някаква гадна, нагла и проклета да е банда върлува, опустошава и обира мазетата. При това го прави организирано, систематично, хаднокръвно – нощем. Разбива с щанги дори железни врати и отнася всичко, което намери за ценно. Нанася щети на съседите понякога за хиляди левове. Буквално разплаква душите и разкъсва нервите на хората.

Днес е хубав ден за Академията на МВР! (Трудното мина, остава по-трудното)

  Трудното за Академията на МВР мина – тя е свободна, т.е. може да си позволи да бъде свободомислеща, защото е освободена от досегашния си ректор Румен Марков, който едновременно е и секретар по националната сигурност на Георги Първанов.
  Сега за Академията на МВР предстои по-трудното:
  -- да се изправи от калта на хаоса и страха;
  -- да се съвземе от разгрома над преподавателите и обезверяването на курсантите;
  -- да навакса изоставането и загубените позиции и перспективи;
  -- да се модернизира и отвори към обществото;
  -- и най-важното – да оцелее въпреки и напук на това мракобесие, което преживя...

„Кризата на българската демокрация и ...”: Айн Ранд - 2

  За четящите и мислещите хора у нас е несъмнено, че един от знаците, под който минава 2009 година е Айн Ранд.
  Ако аз отново се връщам към тази удивително силна като интелект и поразително прозорлива като творец жена, то е все заради същото – заради кризата на българската демокрация.
  Криза, получила напоследък нови измерения и непрекъснато обогатяваща ни с нови потресения и потресаващи факти на употреба на (с елементи на злоупотреба със) властта.

10 ноември 1989 година: Началото на Завършилия Преход (Какво загубих и спечелих аз през тези 20 години)

  За 10 ноември 1989 година е изписано много и какво ли не – Дворцов преврат, Спусната отгоре демокрация, Неизстрадана промяна, Успешен старт на усилията на комунистическия елит да трансформира политичеката си власт в икономическа, за да превърне после икономическата си мощ в политически контрол над държавата, обществото и гражданите...
  Всичкото това е вярно. Но въпреки всичко, понеже Историята изучава процеси, но ги маркира чрез дати, 10 ноември 1989 година е така или иначе ключова, историческа дата за страната ни.

Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 5

  Без да искам съм допуснал грешка!
  Потресен от току-що прочетените романи на Айн Ранд „Изворът” и „Атлас изправи рамене” (Първа и Втора части), аз изглежда съм се объркал и привеждам по-долу цитат от тази невероятно талантлива творческа личност не като продължение на вече написания преди повече от десет месеца материал за сайта ми под заглавието
  ● „Кризата на българската демокрация и Айн Ранд”,
  а като пореден текст от моята сага
  ● „Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!)”.

Експорт на съдържанието