Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

10 съвета за управление в условията на криза (Към фирмите в сферата на безопасността, сигурността и риска, но и не само към тях)

  В условията на криза (а тя у нас има различни измерения – икономически, финансови, социални и политически – да, политически също), фирмите, които - под една или друга форма, при едно или друго съдържание - произвеждат продукта или предлагат услугата „сигурност”, са изправени пред сериозни изпитания.
  Тези изпитания са от характера на предизвикателства, т.е. всичко или поне много зависи от това – какъв отговор ще им бъде даден.
  Ако отговорът на техните собственици и главните мениджъри е адекватен, щетите ще бъдат минимални, а ползите – максимални. И обратно, при неадекватен отговор щетите ще бъдат максимални, а ползите – минимални.

България в сложната геополитическа, геоикономическа и геоенергийна стратегическа игра (Опорни точки с подкана за размисъл)

  Напоследък имах прекрасната възможност да говоря (лекции, презентации, обучения) пред удивителни млади хора.
  Преподавам в различни университети, пред различни студенти, така че знам колко много като количество и колко много като качество момичета и момчета има все още в страната ни.
  Има ги не поради, а въпреки безобразията на Прехода, въпреки разпада на ценностите и принципите, въпреки нискостебления ръст на политическия, бизнес и интелектуален елит, по-скоро – така наречен елит.

Интервю с Мария Филева, публикувано на сайта „Всеки ден”, 26 януари 2010 год. (http://www.vsekiden.com/?p=64295)

  Това е моят разговор с Мария Филева от сайта „Всеки ден”. Аз се опитах да я пренасоча за по-задълбочено и информирано експертно мнение към един мой колега, специалист по Афганистан. На няколко пъти в телефонния ни разговор изтъквах, че не се смятам достатъчно военно компетентен, за да й бъда полезен. Но тя е решила да публикува нашата беседа. Ок, решила е – нейно право е. Вярно е, че най-малкото аз не бих сложил такова, извадено от контекста заглавие. И все пак... Аз споделих с нея това, което мисля, нямам практика да говоря открито едно, а под сурдинка - друго. А и всичко, за което говорих пред нея, съм го говорил и писал още като секретар на президента и практиката и реалността не са ми дали нито един аргумент да се усъмня в правотата си. Най-важното е, че в общи линии Мария Филева коректно и точно е отразила казаното от мен.
  А някои крайни реакции ме карат отново да посоча, че нетърпимостта на новите управляващи към критичното мнение е опасна преди всичко за тях. Защото алтернативните становища, дори и да не са ти приятни, могат да съдържат полезни и подканящи към размисъл тези и идеи. Ако нарцистично се взираш в огледалото на собствената си изключителност и безалтернативност, рискуваш да заживееш в измислен свят, в изкривена реалност, а това като правило свършва зле и то понякога стремително, без възможност да управляваш процеса и без шанс да се адаптираш към неговото негативно ескалиране.

Така съветвах президента: Афганистан (продължение)

  Този материал е продължение на аналогичния текст от 15 май 2008 година. Даже не е точно да се каже продължение – а повторение, напомняне, предупреждение.
  Защото макар и най-тежко, ракетното нападение срещу летището в Кандахар, чиято охрана е част от бойните задачи на българските военни там, е само едно поредно изпитание от мелницата за насилие, от конвейра за безцелни рискове, от окото на тайфуна и кратера на вулкана, където ние като държава сме пратили наши момчета с неясни цели, неясна стратегия и неясна мисия, която рано или късно ще се окаже безсмислена геополитическа авантюра, а може би и геостратегически провал.

Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 7

  Днес, 22 януари, делото, което секретарят на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов) води срещу мен, бе отново отложено – този път за 25 март, от 9.30 ч.
  Дотогава адвокатите – моят и неговият - ще обсъждат дали ще има споразумение между двете страни и ако го има - какво ще бъде неговото съдържание.

Експорт на съдържанието