Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Днес не е време за експерти! (И още: Президентът атакува системата като извънсистемен фактор?)

  И в коментари на материали в този сайт, и във Фейсбук, и по време на лекции, и когато ме срещнат из улиците, различни познати и приятели, колеги и читатели ми напомнят да не забравям, че все пак съм експерт в сигурността и ме подканят да напиша нещо по една или друга актуална тема, вместо да се занимавам постоянно с проблемите на властта, правителството, премиера и президента.
  Аз самият отлично съзнавам, че експертният поглед е и относително по-стойностен, и сравнително по-безопасен. Защото иначе – каквото и да кажа за управлението като гражданин със собствена позиция, само си създавам лични тревоги и професионални проблеми.

Лично мнение за книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода” (Огледалото ли е криво или отразените в него физиономии?)

  Книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода” (С., „Изток-Запад”, 2010 г.) бе забелязана, коментирана, някои откъси от нея се появиха и в интернет-пространството. Но истински дебат за нея не се получи. Засега.
  Жалко, защото това е достатъчно сериозен (и като количество, и като качество) полемичен и публицистичен продукт с редица политологически, социално-анатропологически, социологически и психологически измерения.
  Според мен той може да бъде разглеждан като в немалка степен достоверен и заслужаващ доверие документ за случилото се у нас през годините на прехода.

Интервю за Наделина Анева, вестник „Сега”, 11.03.2011 г.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8595&sectionid=5...
  
  - Г-н Слатински, добра стъпка ли е да спазарим приемане на либийски бежанци срещу обещание за приемане в Шенген?
  - Погледнах на нещата от две страни. Кой казва това? Лидерът на БСП. Отдавна съм престанал да вниквам дълбоко в това, което те предлагат, защото съм разбрал, че дори да имат мнение, много рядко са съгласни с него. За мен това е твърдение, което не си струва да се коментира, защото БСП са независими като нас, експретите, т.е. нищо от тях не зависи вече. Но в другия план, моята не толкова експертна, колкото гражданска позиция е, че това е удар в празното пространство. Опит да се направи бартерна размяна на две несъвместими и несъразмерими неща. Едното е очевидната неготовност на България да влезе в Шенген. Дори това да ни се случи, ние отново ще имаме традиционния български проблем - влизаме в нещо, за което не сме готови и консумираме основно негативите, минусите.

Размисъл за различния смисъл, който ние и младите влагаме в едни и същи понятия (И дали Дон Кихот е изцяло положителен герой)

  Моят стаж като университетски преподавател по въпросите на сигурността, конфликтите, кризите и риска, започва да става доста сериозен, което ако не за друго, говори поне за това, че годините се трупат и то с нарастваща скорост.
  Вярно е, че в според Библията, който трупа познание, трупа тъга (Еклисиаст 1:18). Но не по-малко вярно е и че който трупа години, също трупа тъга...
  Ала днес думата ми не е за тъгата, а за нещо друго.
  По време на своите лекции непрекъснато установявам, че нещата се променят – и то буквално с всяка следваща година.

Интервю за Стоян Вълев, „Книги News”, 13.02.2011 г.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.knigi-news.com/?in=pod&stat=6346&section=9&cur

  - Прочетох нещо в блога Ви, което ме развълнува:
  „Аз изграждам търпеливо и с обич своя Малка България – и тя е чиста, спретната, демократична, спокойна и интелигентна. В нея са моите най-любими хора и моите най-любими творци. За мен в тази България е важно аз и населяващите я скъпи същества да са честни и почтени; майка ми да е още дълго жива, децата ми да са много дълго здрави; да имам възможност да предоставям на своите студенти максимално качествен продукт и да дам на своята наука максималното, на което съм способен. Ето, вече месец в тази моя Малка България на гости ми е Джон Стайнбек. След „На изток от рая”, „Златната чаша”, „Безпътният автобус”, „Улица „Консервна”, „Небесните пасбища”, „Тортила Флет”, „Пътешествие с Чарли”, дочитам (препрочитам) „Гроздовете на гнева”. И после този сладкодумен разказвач ще си тръгне, а ще започне да ми гостува някой от Хемингуей, Фокнър или Ъпдайк, Хесе, Фриш или Канети...”
  - Да, това е моята реакция на действителността, на унилата родна действителност. Голямата България се превръща все повече в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди. В нея общите и общностните ценности и идеали, цели и приоритети минават на заден план, не на последно място, защото се смятат за губещи каузи и остатъци от колективизъм; защото са непродуктивни в свирепото време на крайния, безмилостен индивидуализъм и на лишеното от морални задръжки преследване на успеха на всяка цена. Голямата България страда от политически СПИН – Синдром на придобитата идентичностна недостатъчност, в нея стават все повече интелектуално ограничените хора и маргиналите, социопатите и страдащите от остри нравствени и етични дефицити, та дори и двукраките дегенерати, които не уважават другите хора, навлизат им безпардонно в личното пространство, не се съобразяват с тях, нарочно профучават с колите си през локвите, за да изпръскат с кал пешеходците, говорят на висок глас всевъзможни глупости по джиесемите си в градския транспорт.

Експорт на съдържанието