Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Четири етюда за сигурността. Етюд 2: Елементи от еволюцията на сигурността.

  Сигурността е една от най-значимите, най-многостранните (и много странните!), най-красивите и най-вълнуващи научни категории. С тези четири етюда се надявам да разкрия четири мънички частици от нейната дълбока същност, широко съдържание и висок смисъл.
  Вторият етюд е посветен на някои важни аспекти от трансформацията на науката за сигурността и на ключови елементи от еволюцията на сигурността в първите десетилетия на 21 век.

Четири етюда за сигурността. Етюд 1: Класификации на видовете сигурност.

  Сигурността е една от най-значимите, най-многостранните (и много странните!), най-красивите и най-вълнуващи научни категории. С тези четири етюда се надявам да разкрия четири мънички частици от нейната дълбока същност, широко съдържание и висок смисъл.
  Първият етюд е посветен на няколко класификации на измеренията на сигурността, чрез които от различни гледни точки се систематизират отделните аспекти на сигурността, т. е. видовете сигурност.

Така съветвах президента: Кербала (Проблемът „1К” – „Първият контингент”)

  Следва още един материал, който реших да публикувам в името и паметта на българските войници, загинали в Кербала на 27 декември 2003 г.
  Това е текст, писан до президента Георги Първанов почти една година след трагичния инцидент и е посветен на нашия Първи контингент – този, който даде най-много убити и ранени бойци в Ирак.

Така съветвах президента: Кербала (Два текста, писани веднага след трагичния инцидент на 27 декември 2003 г.)

  Трагедията в Кербала, от която днес се навършват 8 години отново и отново ме кара да се връщам към нея. Не само защото бях пряк свидетел на редица събития, предшестващи и последвали тази трагедия, но и защото ние, като народ и общество, и те – като политически и военен елит – не си извадихме всички необходими поуки от тази трагедия, а истината за нея я заметохме под килима на колективната ни безотговорност и индивидуалното ни безгрижие към съдбините на България.
  Тук ще приведа два материала, писани от мен до президента непосредствено след атентата в Кербала, в резултат на който бяха убити 5 и ранени повече от 60 български бойци.

Осем години от трагедията в Кербала (Истината за причините, довели до тази трагедия, продължава да бъде най-стриктно потулвана)

  Днес, 27 декември, се навършват 8 години от кървавия самоубийствен атентат срещу нашата военна база в Кербала, в резултат на който загинаха 5 български бойци, а повече от 60 бяха ранени, някои от тях много тежко.
  За съжаление, истината за причините, довели до тази трагедия са сред най-строго охраняваните и най-грижливо потулвани тайни на българския политически елит и тогавашните висши военни.

Експорт на съдържанието