Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Лично и лирично допълнение след един коментар на Калина Андролова... (Към моите десни приятели)

Калина Андролова отново, за стотен път от 101 коментара, статии и други медийни изяви (само веднъж не бях съгласен с нея, но това е друга тема) е много точна, ясна и ярка:
http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Thematic/Deconstruction/Pages/2302kal...

Ето моето лично и лирично допълнение към казаното.

Точно така, Калина! И споделеното от теб е една много сериозна част от истината.
За охулването на протестите пиша всеки ден по няколко пъти, както се вижда от този мой сайт... :)

Освен това, ще добавя, та било и с излишен мелодраматизъм следното.

Изглежда такъв ни е соят (Не „smart mob” - просто „mob”)

  Мислейки си за това, как съвестта на нацията се е свела до няколко шепи протестиращи хора (защо се сърдим – в края на краищата каквато нацията, такава е и нейната съвест), а всички останали преспокойно гледаме сеира и словесно издевателстваме над хората по площадите, постоянно нещо много познато ми се въртеше в главата.
  Досетих се тази нощ.
  Ами да, като млад, преди 35-40 години, когато без претенции за високо художествено майсторство и аз се опитвах да пиша стихове (качил съм си ги на този сайт в рубриката „Ескизи от младостта”), имах едно стихотворение, разбира се наречено „Изповедно”, а как иначе ! :) , в което казвах:
  
  И скрити зад маски подсмърчат безброй каубои,
  със фусти и вино сподавили доблест и страх.
  Какво да се прави – изглежда такъв ни е соят –
  да сме сеирджии, а всъщност самите за смях.

Не гражданско общество, а публика (За нищо жалко не ми е жал)

Като гледам, слушам и чета всеобщото хленчене, си казвам - ако ще я караме така, то несъмнено ситуацията постепенно ще се нормализира. Всичко ще се върне на местата си, само че още по-зле.
Протестиращите свършиха огромна работа в полза на обществото. Шепа хора успяха, въпреки масовата апатия, всеобщото безразличие, абсолютната пасивност и тоталното неверие.

Аз вярвам в протестиращите и в протестите (Нищо, че има толкова много тома неверни демократи)

Радвам се, че не само аз мисля така, притеснявам се, че все още доста малко хора мислят така...

Що за народ сме! Да внимаваме пак да не станем племе, че и мърша дори!
Вече си пробваме перата с ирония спрямо протестиращите...
Вече си мерим песимизмите, тревогите и съмненията...

Аз си давам сметка, че някои неща по площадите не изглеждат стройни, подредени и ясни.
Но за разлика от многото смутени, натъжени и отчаяни или стреснати, трогнати и очаровани, не гледам толкова драматично. Даже се радвам, даже съм направо оптимист на общия унил, оплаквателски и сатирико-фарсоиден фон и тон...

Ще узреят нещата, ще узреят хората, ще узреят протестите, вервайте ми! :)

Най-важното е направено и затова само вижте как газ пикаят реално застрашените олигарси и техните пламенни псалмописци (и хрантутници).

Седем сакрални въпроса, които ми глождят съзнанието (Още нещо по повод поръчания от Доган атентат)

Не знам защо, но нещо все ме гложди. :)
...
Опитвам се да си спомня нещо, но понеже не съм бил във и от службите, разлиствам в паметта си множеството монографии, учебници, помагала и проч. специализирана литература, които съм изчел през годините.

В главата ми възникват следните седем сакрални въпроса:

1. Колко пъти премиер (дори в оставка) от трибуната на Народното събрание е оповестявавал cosmic secret документ, предаден в 1 екземпляр от разузнавателна централа на една държава на разузнавателна централа на друга държава?

2. Колко пъти висш политик на най-висш държавен пост е използвал cosmic secret документ на чужда държава във вътрешнополитически разпри и то след като просто е ядосан и е почевствал, че вече не изпитва никаква жал към опозиционен политик?

Експорт на съдържанието