Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Маските падат, или ние днес се показваме точно такива, каквито сме, а не такива, каквито искаме да ни мислят

  Всеки от нас размишлява както над ставащото, така и над невероятните промени у хората, у някои хора – ти си ги познавал съвсем други, а ето че днес те са радикално различни, станали са своето отрицание буквално за броени седмици..
  Като човек, който така или иначе съществува чрез науката, винаги изпитвам пиетет към това, което науката е постигнала, като е моделирала сложни процеси и така е обяснила дори изглеждащи необясними явления.

За четири абсурда на абсурдната ни действителност

  Действителността ни е абсурдна.
  Ето четири от нейните абсурди.
  
  Абсурд 1. За да демотивират протестиращите, левите идеолози затръбиха в един глас, че протестите са леви.
  
  А протестите изобщо не са в пошлата конфронтационна координатна система "ляво"-"дясно" - те са срещу статуквото, срещу откраднатия Преход, срещу пропадането на държавата, срещу престъпно-корумпирания ни политически елит.

Случаят „Бисеров” – има ли още държава България?

  Случаят "Бисеров", това позорно петно, лепнато върху България, още веднъж и със страшна сила ни подсказва:
  
  Ние трябва излезем от омагьосания кръг на конфронтацията "кой крив - кой прав" и да се замислим, а най-вече е необходимо да се замислят онези, които принципно или по принцип бранят сегашното правителство, защото останалите по принцип или принципно не пропускат да се възползват от подобни адски удобно, ефектно и високо вдигнати топки, които да забият в полето на сегашната власт.

Още веднъж за „тоя списък” и за обвиненията в болшевизъм

  Като всеки човек, който изпитва почти физическа болка, че България върви назад и се разпада, че политическото у нея умира, че социумът й се изражда постепенно във война на едни части на обществото срещу други, с тенденция това да се превърне във война на всеки срещу всеки,
  аз постоянно мисля над въпросите: Какво се случва в страната ни? Защо се случва? Докога ще се случва? Колко още има да ни се случва?
  В този смисъл непрекъснато преживявам цялата разправия по „тоя списък”.

Ксенофобията е отвратителна, но въпросите остават

  Народ, който изпраща в парламента си фашизоидна партия, е застрашен от остри пристъпи и дори патологични проявления на ксенофобската болест.
  Ние сме пред опасността да плюем в лицето си като някога толерантен народ.
  Затова е много опасно цялото ни вървене по острието на бръснача в момента.
  Човекът е човек по рождение и като част от нашата глобална цивилизация - неговата "човешкост" не се определя от раса, религия, етнос, култура на общността му.

Експорт на съдържанието