Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Утре започна от днес

  Всеобщ е ФБ-шокът от кандидата за главен прокурор. А всеки поне малко информиран и поне донякъде следящ процесите в страната отдавна знае, че това е отдавна предрешено и решено.
  Формално се спазват процедурите. То това ни остана от демокрацията - формалните ѝ процедури. Когато нещата могат да станат чрез тях, те биват спазвани. А не могат да станат чрез тях - толкова по-зле за процедурите.

Драги пасивни зрители!

  Имаше в нашия клас в VI-то основно училище в Перник един съученик Божичко. Не му вървеше ученето хич. По пионерска линия аз му помагах по математика, Евтимия - по български език, Румяна - по история, не помня кой друг по какво още. И той минаваше някак от клас в клас. Тогава системата смяташе, че и Божичко е дете, което трябва да получи основно образование!
  Доскоро аз си казвах: Добре, че Божичко не случи да е ученик днес, защото отдавна щеше да хулиганства на улицата и да диша лепило.

Нищото, което ни е яхнало

  Днешният ден бе изпълнен с тревоги за всичко, което се случва в страната ни. Даже познати и колеги, които по принцип си мълчат, вече коментират ставащото, пращат ми линкове, показват, че са омерзени и разстроени, боли ги за България. Това наистина е голям грях на управлението - че накара толкова много хора да изпаднат в песимизъм, да загубят надежда, че може да започне да се случва нещо нормално у нас. Явно е преминат някакъв предел на поносимост, на способност на мнозина от българите да се адаптират, да се снишават, да смятат, че и това ще мине, да слагат бронята на безразличието, да махат с ръка - майната им, да правят каквото щат!

Микровълнова печка

  Надявам се до месец да съм предал монографията си, дето я писах 4 години - "Рискът - новото име на Сигурността" - в издателството и да приключа с монографиите и науката за сигурността. Каквото можах - написах, направих, изговорих, анализирах, предупреждавах, опитвах се да променя. Повече няма смисъл. Няма смисъл да се прелива от пълно в празно, от плътно в кухо, от мъдро в тъпо, от важно в безотговорно.

България е болна от лошо управление и влошаващо се общество

  Ценностите не са всичко. Но са най-важното.
  Ето защо пиша, че главното поражение, което последните десетина загубени години за България нанасят, е по отношение на ценностите. И това прави тревогата ми за България огромна, разтърсваща. 10 години рушене на ценностите изискват минимум 30 години за тяхното възстановяване.

Експорт на съдържанието