Стратегия Синергия Сигурност

РР е изключително провинциален, вреден, клаустрофобичен, меркантилен, безотговорен към България, предателски към Европа и по кокоши сляп за геостратегията и геополитиката. Толкова опасно безхаберен към националната ни сигурност човек на толкова високо място в държавата не сме имали след 1989 г.

Тук, далеч от страната ни, виждайки и чувствайки Европа с всички свои сетива и изпитвайки тревожност и тъга за това, в което като народ и държава се превръщаме, съзнателно деевропеизирайки се и раздемократизирайки се, ще кажа нещо, което не е оправдание, а само обяснение за моята (като на сапьора) грешна стъпка, след която отхвърлям 20 години всички предложения за участие в политиката и за говорене за политиката в медиите.

Понякога Европа прави абсурдни излагации и идиотсku глупости…
На фона на чудесните процеси напоследък в Европа по отношение на Войната с черната дупка Русия на Путин, грозна нелепост допусна не кой да е, а самият “Економист” - който като магистрална труженичка обслужи един типичен и нагъл руски корупционер и мepзавец.
Не мога да разбера как в титаничната битка със Злото, която се води в Украйна с подкрепата на Европа, можеш да паднеш толкова ниско и низко, макар уж да се класика в жанра като “Економист”…
И грешка, и престъпление.
Така оценявам това безумие.
Много често държави, народи, империи, цивилизации са загивали поради собствената си глупост.
Затова съм потресен от глупостта (а може би користта… - все пак човекът има 20 милиарда, а парите още поне от древно римско време не миришат) на “Економист” - да даде трибуна на откровената рашстка Z-пропаганда с порой от явни антизападни клевети и пропутински лъжи.
14.07.2026 г.

Погледнах как украински и опозиционни руски “предавания” коментират нашия парижки позор.
Ако Орбан постоянно предизвикваше тревоги, то сега отношението към РР и това, което той говори и онова, което е негова “вънкашна” министЕрка, е осмиване.
То и на добрия клоун се смеят, но тук няма смях, а присмех. Както се присмиват на бездарните клоуни.
Жалкото е, че винаги говорят за България. Така че присмехът от бездарната игра е персонално насочен, но позорът се приписва на България.

В нормална ситуация индивидът има много ценности, лица, модели на поведение, приоритети, цели, нагласи… Той е спокоен, не се чувства в опасност, не е дезориентиран в неопределеност, несигурност, неизвестност, неясност. И може с минимален риск да дава шанс в себе си и на себе си на различни черти, специфики, свойства, стремления. Той може да взема съзнателни - със съзнание - решения и да прави обмислени - с мисъл - избори.

По повод на това, което имаме като министър на външните работи си мисля в момента две нещица:

1. Преди храбро елементарния журналистически въпрос
Кой започна тази Война?
можеше простичко тази сякаш паднала от небето върху главите ни дама да бъде попитана
Чий е Крим?
Пояснение: Именно от отговора на този въпрос започна националното предателство на РР, а не от онзи ден (14 юли), когато продемократите се превъзбудиха сякаш са очаквали нещо друго (ах, да, мнозина от тях очакваха нещо друго и дори ме атакуваха, когато отпреди месеци пишех да не го очакват и че позоРРът за България тепърва започва.