Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Първият път като трагедия, вторият път като още по-голяма трагедия

  1.
  Ние се тревожим за Демокрацията в България. Но за нея можеше и трябваше да се тревожим, когато след 28 години на Преход се оказахме с парламент без опозиция. Защото опозицията не е тази, която не участва явно във властта. Опозицията означава надежден коректив и принципна алтернатива, когато от властта се посяга на стратегически приоритети и национални интереси.

Слуховете за смъртта на Европа и залеза на Запада са силно преувеличени

  Преди близо двадесетина години в своите научни публикации аз формулирах тезата си, че една от водещите тенденции в международните отношения в началото на ХХІ век ще бъде стратегическият и ценностен, т.е. цивилизационен дрейф на САЩ и Европа в различни посоки. И нарекох това метафорично „разширяване на Атлантическия океан”.

Извинете, хора!

  1.
  Снимката на премиера по къси гащи, носен на ръце, близко до слабините му, както и чалгата по "Прощално" са ми в повече, не мога да ги понеса, душата ми се чувства ранена, ценностите ми изпадат в потрес, нямам сили, болката е неистова!

Премиерът на България според моите представи

  „Премиерът: Накарах се на МВР!“…
  Моето мнение, често споделяно на глас е, че през последните години България не създава ефективен институционален капацитет за даване отговор на предизвикателствата и за управление на рисковете, пред които се изправят нашата държава, обществото и гражданите. Нещо повече, разпилява се дори наличната доскоро култура на институционално взаимодействие и рационално противодействие на опасностите и заплахите именно чрез институциите, а не посредством идеите, импулсите, инстинктите и импровизациите на водещите личности и най-вече на най-водещата сред тях във властта…

У нас под повърхността протичат крайно опасни процеси

  Отново и отново една и съща, неизменна тревога ни обзема - мен и такива, които мислят като мен:
  Нашето общество коментира всяко събитие поотделно, самО за себе си и сякаш сме в демокрация, като че ли нещата са поне някак под контрол и изглеждат най-обикновени, па макар и с някои крайности тук-там и на отделни места.

Експорт на съдържанието