Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Длъжници на обществото и неговото управление

  Държавата и управлението правят това-онова в областта на сигурността (така ще наричам за по-кратко националната сигурност и отбрана, външните отношения и вътрешния ред). Има някакво щъкане, разместват се различни събираеми без това да се отразява на сбора, вдига се шум или се създава шум в системата. С други думи – не е като да не е нищо, а дали е нещо – трудно може да се каже в нарастващия дефицит от необходима информация и достатъчна публичност.

Ако аз ръководех висше учебно заведение

  1.
  Има случаи, когато някой с докторската си дисертация (по-рано - кандидатската) прави пробив в науката.
  Има и случаи, когато това става дори с магистърска теза.
  Е, все още не съм имал късмета сред десетките, а може би вече стотиците дипломни работи да ми попадне нещо с принос в науката. Но безусловно съм чел някои просто великолепни дипломни работи с потенциал, надхвърлящ направеното в докторски дисертации, щамповани у нас със скорост, която би накарала и светлината да си вземе бележка като много бавна. Неотдавна ми попадна и т.нар. голяма докторска дисертация, в която авторът бе излял обилно путинофилството и западофобството си под партизанското име "наука". И, естествено, бе защитил там, където подобни, с извинение, нАучни идеи са еталон за висше нАучнотворчество.

Малкото и голямото отлагателно вето

  Много съм разочарован от липсата на вето от президента върху промените в НПК, макар и отлагателно!
  Защото става дума не просто за някой си там закон, а за нещо знаково, което сега, в този си вид слага чертата под цял един етап от развитието на обществото ни и дава началото, а по-скоро ускорява началото на нов период, който може да се окаже разрушителен за онова, което е останало от държавността ни.
  Демокрацията ни се изражда отгоре в олигархия, отдолу - в охлокрация (тълпокрация). Това е смъртоносна смес за всяко общество - когато, по аристотеловски, отгоре управляват малцина зле, а легитимността им се черпи от стихийността на плебса, да го кажем така за по-образно...

Какво ще си кажат идните поколения

  В началото на демокрацията, в сградата на СДС често седеше един наш природно интелигентен съмишленик чичо Гришата, Бог да го прости, с малко, как да го кажа, смотан вид - на човек, изместил центъра.   Впрочем, той обичаше да казва - всички са изместили центъра, но на някои им личи. Или пък - много хора започнаха да си говорят сами, но някои ни карат да ги слушаме.
  Чичо Гришата понякога ни смайваше със своите сентенции, една от които бе: Глас народен - бич Божи!

Ние, врабчетата и те, плъховете

  1.
  Днешният ден в личен план ми донесе победа и удовлетворение.
  Разни фактори с дисциплинарна власт над мен ме въвличат в ненужни битки, поради комплекси и знам ли какво още.
  Е, днес истината бе отстояна и един зъб на клеветата бе строшен.
  Значи може, значи и у нас може да се отстояват принципи и позиции!
  Но за тази цел са необходими хора с чест и достойнство! И те помогнаха да се случи чудо. А то си е чудо! Защото имаше такива хора - въпреки всичко и въпреки уж закона на днешния ни нелепо неестествен живот.
  Следователно мога за един миг поне да си кажа, че във и за България не всичко е загубено.

Експорт на съдържанието