Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Сто Рейгъна нямаше да съборят Съветския съюз, ако нямаше един Висоцки! (30 години от смъртта на Поета)

  Във Facebook бардът с китара Милен Тотев ни напомни с песен на Окуджава, че на 25 юли се навършват 30 години от смъртта на великия руски поет, творец, певец, артист и човек Владимир Висоцки.
  Неговите песни са съкровена част от моята младост.
  Ето защо тази годишнина ме изпълва със спомени и размисли.

„ГЕРБ” е всичкото това, което не искаме да бъдем и всичкото това, което сме (с постскриптум за крупната Газова победа на ББ)

  Гледам през прозореца на своя апартамент:
  Някакъв тип слиза от колата си и директно на паркинга, върху чакъла, изхвърля от нея маса боклуци, изтръсква препълнения пепелник и подритва две смачкани консерви от бира.
  Господи, питам се, какво има в главата на този нагъл и безпардонен дегенерат!?
  А неговият глас при демокрацията е равен на моя...

Седемте смъртни политически гряха на „ГЕРБ” (Или за необходимостта да се спазват Десетте Божи заповеди в политиката)

  Преходът показа и доказа, че всяка власт у нас е злопаметна и отмъстителна. Затова, вероятно, прагматичното поведение е мълчаливото несъгласие. Хем си несъгласен, хем си мълчиш и не си отваряш ненужни фронтове.
  Чрез мълчаливото несъгласие ти нито рискуваш собственото си спокойствие и хляб, нито създаваш проблеми на деца, близки и приятели, които живеят в „тази страна”, искат да се реализират тук и много често са зависими от властта.
  А тя, както казах, е злопаметна и отмъстителна и може заради теб да си го изкара на тях – винаги, когато те опрат до нея.

За прозрението на Евгений Примаков, че няма македонски език (Или 10 емоционални „тезиса” по една болезнена за мен тема)

  Акад. Евгений Примаков след лекцията си „Русия в съвременния свят” дал следния отговор на въпрос от залата:
  "Според мен няма македонски език. Има български език".
  И понеже темата Македония за мен е изключително болезнена поради идентичностни, биографични, сантиментални и мемоарни причини, не съумявам да се въздържа да не направя коментар на точно тези думи на акад. Примаков.

Интервю за Анелия Попова, Информационна агенция „Блиц”.

  Това е текстът, съдържащ изцяло и без никаква редакторска намеса моите отговори на всички, зададени ми въпроси от журналистката Анелия Попова, Информационна агенция „Блиц”.
  Тъй като сайтът е личен, аз неизменно следвам в него практиката да публикувам, точно и без да украсявам в моя полза, какво съм казал пред журналистите и правя това веднага, щом науча по някакъв начин, че съответното интервю е излязло.

Експорт на съдържанието