Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

„Кризата на българската демокрация и ...”: Фридрих Хайек

  Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Фридрих Хайек.

Най-сетне добра вест - младите протестират (Само те могат да ни спасят от превръщане в територия, пълна с дегенерати)

  Аз съм радостен от самия факт, че в София протестират млади хора. Нищо, че все още те са обидно малко.
  Както много пъти вече съм писал – младите хора и само те могат да спасят страната ни.
  Ако обаче се събудят, ако се разгневят, ако си размърдат задниците и мозъчните гънки.
  Ако си отвоюват България от антиевропейския и провинциален, атрофирал откъм идеи и склерозирал политически елит. Ако си направят и подредят България – такава, в каквато те искат да живеят.

Г-н президент, моля Ви, спрете се, замислете се, осъзнайте се, опомнете се! (Вие все пак сте нашият държавен глава...)

  Напоследък ми е все по-трудно при срещи с близки и приятели, с познати и непознати, на улицата или по време на лекции. Защото неизменно бивам питан, разпитван и разпъван за това, че съм бил пет години секретар на президента.
  Не мога да си затварям очите пред очебийния, очевидния и очевадния факт, че в разговорите, които водя и в които постоянно бивам въвличан, аз се натъквам на нарастващо чувство на огорчение, недоволство, несъгласие и не рядко на срам (да, на срам – което е най-смущаващо) от действията и бездействията на президента, от неговите позиции и липса на позиции, от засилващата се – според не малко хора - негова страст към развлечения и охолство, към лукс и безгрижие спрямо реалните притеснения, горчивите страхове и ескалиращите тревоги на страната ни и на обикновените й граждани.

Участие на 10 декември 2008 год. в „12+3”, програма „Хоризонт”, 12.45 ч., по покана на Петър Волгин (Онова, което исках да кажа)

  Набиращата сила криза в МВР и в частност намеренията на полицаите да протестират с напомнящото един друг труден момент за държавата ни „пушене на цигара”, ме накараха да приема поканата на Петър Волгин за разговор в предаването „12+3” на програма „Хоризонт”.
  Реших, за разлика от друг път, да публикувам тук своите „тезиси” („опорни точки”, „некои съображения”), които си бях написал, подготвяйки се за това участие.

„Първанов е като чичо Скрудж - трупа и си брои правомощията”

  Интервю с Диян Моркин, в-к „Сега”, 09 декември 2008 год., http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3193&sectionid=5&id=000...

  Подзаглавие: „Новият закон за отбраната е закон от чиновници за чиновници, казва Николай Слатински, бивш секретар на президента по въпросите на националната сигурност”.

  - Г-н Слатински, каква е причината толкова години да не бъде приета Стратегия за националната сигурност?
  - Старата концепция за национална сигурност, приета в края на миналия век и със срок за действие до влизането ни в НАТО и ЕС, отдавна е напълно изчерпана и не съответства на новите реалности. Политиците вече не се основават на този документ, експертите не го уважават, а студентите не го изучават. Да не говорим, че при създаването си той вече бе остарял и фактически проспа много събития - напр. Косовската криза, ударите на НАТО, военните действия в Македония. Ние си оставаме единствената страна членка на НАТО, която не е приела своя стратегия през новия век и след влизането си в Алианса.

Експорт на съдържанието