Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Така съветвах президента: АЕЦ „Козлодуй” (Няколко щрихи към най-голямото предателство на нашия елит)

  Светът е на кръстопът или e разпънат на кръст – между „Войната в Газа” и „Войната за газа”...
  В тази война първите жертви са международните принципи, а първите печеливши – двойните стандарти. Силата на правото е победена за сетен път от Правото на силата.
  И ако „Войната в Газа” е далеч над нашите възможности и амбиции за въздействие и влияние, то „Войната за газа” даде осколки и шрапнели, които насолиха задните части на свàрената буквално по бели гащи българска политика за национална сигурност - в нейното суровинно и енергийно измерение.
  От разкоординираните реакции и уплашените физиономии на оплелите са като пилета в кълчища и жестоко изненадани от падналата сякаш от небето газова криза, държавни институции и държавни лидери стана безпощадно ясно, че ние нямаме никаква енергийна стратегия, никакви работещи алтернативи, никаква система за ранно сигнализиране.

„Кризата на българската демокрация и ...”: Карл Попър

  Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Карл Попър.

Честита Новата 2009 година! (Но с едно - не съвсем оптимистично разсъждение - на ум)

  1 януари 2009 година, рано сутринта...
  След новогодишното празнуване вървя по непочистените и заледени улици на ЖК „Люлин”. А вървя по улиците, защото тротоарите са заети с коли.
  Бързам да разходя своето куче Декстър, прекарало нощта самичко - в стрес от взривове на пиратки и от гърмежи на законно и незаконно притежавани огнестрелни оръжия.
  Българинът не си знае силата! От всичко на света той най-много обича да се прави на мъж и то главно като вдига огромни количества излишен шум и невъобразима пукотевица.

Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)

  Аз съм обект на произвол. Нарушават се гарантираните ми от закона човешки права – както граждански, така и професионални.
  Нарушителите на моите права са двама души, облечени с власт, при това с власт лично над мен – министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР (и в същото време секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков.
  С отказа си досега да защити законността в моя казус, на път да стане техен съучастник или най-малкото – техен гръб и опора, е и премиерът Сергей Станишев.

Президентът: „Имаше грешки и пропуски при организацията на мисията в Ирак” (Въпросът: „А той какво направи, за да ги няма?”)

  На официалната церемония по прекратяването на българското участие в операцията по стабилизиране и възстановяване на Ирак („стабилизиране” ... „възстановяване” ... „Ирак” – в тези думи има толкова много зла ирония и горчив сарказъм), президентът Първанов заяви: „Трябва да признаем, че имаше и грешки, и пропуски, които съпътстваха организацията, подготовката и реализацията на мисията в Ирак.”
  Това са контатации не на някой независим политически наблюдател, а на върховния главнокомандващ. Затова със страшна сила виси въпросът: „А той какво направи, за да ги няма тези грешки и пропуски?”...

Експорт на съдържанието