Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)-4

  Ако продължавам да хвърлям светлина върху всичко, което се налага да преживея през последните ми работни дни в Академията на МВР, то е защото съм убеден, че зад моя „частен” случай, описан в предишните материали с това заглавие, надзърта самозабравилата се същност на огромна част от българския управленски и политически елит.
  Този „частен случай” е симптом, чието анализиране би ни помогнало да поставим по-точна диагноза на тежкото заболяване на българската демокрация.
  Демокрация, която придобива уродливи черти, нямащи нищо общо с идеалите и идеите, заради които някога изпълвахме площадите, булевардите и стадионите и обещавахме на хората, че ако тръгнат след нас, ако ни се доверят, ако ни повярват, България ще се промени към по-добро – по-добро за държавата, за обществото и за обикновените граждани.

За „еманципацията” на Дмитрий Медведев (И в същото време - за нерушимия му съюз с Владимир Путин)

  Тук ще стане дума за Русия, но не и за неотдавнашното посещение на нашия президент в Москва.
  Не искам да коментирам това посещение, за да не бъда обвинен, че ето, отново пиша срещу Георги Първанов
  Макар че когато пиша, аз пиша за него, а не срещу него.
  И не е моя вината, ако материалите ми се получават най-често критични. Важното е да се пише принципно, а не по принцип.

Когато ехото заглъхва, как гръм удари (За Бойко Борисов в Чикаго и за Панаира на лицемерието в София)

  Всъщност, Бойко Борисов не каза в Чикаго нищо ново. Нищо, което да не е казвал вече, макар и с малко по-различни думи. Нищо, което всеки от нас да не си го е мислил - кой с болка, кой с тревога, кой с отчаяние, кой с омраза, кой с омерзение...
  А се вдигна шум до небето.
  Ние какво - не си познаваме държавата? Или не знаем какво ни чака след 50 години, когато българският етнос ще бъде по-малко от половината в страната ни? Нима като родители не се притесняваме, че отглеждаме потенциални емигранти?

Интервю със Соня Сиромахова за www.obshtestvo.net: "Днес все още се действа по сталински”

   Интервюто може да се прочете на сайта на obshtestvo.net - виж: http://www.obshtestvo.net/content/view/1084/5/

  ПОТЪРСИХМЕ ЗА КОМЕНТАР ЕКСПЕРТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИНФОРМАЦИИ В ИНТЕРНЕТ ЗА СКАНДАЛНОТО МУ УВОЛНЕНИЕ.

  - Г-н Слатински, в интернет пространството започна да се шуми по повод уволнението ви от Академията на МВР, където сте преподавател във факултет „Сигурност”. Защо се случи това?
  - Проблемът има 2 страни. Едната е конкретната технология, по която бях уволнен, а другата е свързана с дълбоки причини, със същността на това, което се случва в България. Затова й дадох гласност в сайта си и се обърнах към редица институции - защото смятам, че макар и случаят да е личен, той заслужава внимание като симптом, позволяващ да се направи вярна диагноза за състоянието на българската демокрация и за процесите, които протичат у нас, както и за някои нравствени измерения (а по-скоро дефицити) сред т.нар. политически елит.

Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)-3

  Макмърфи поглежда Хардинг:
  - Значи, такива игрички въртят те, а? Изнудват те? Държат те в шах?
  - Да точно така.
  Той се свлича обратно на стола си и промърморва:
  - Фъшкии.
   (Кен Киси, „Полет над кукувиче гнездо”)

Експорт на съдържанието