Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Решение на МОН за плагиатството на Даниела Везиева

На сайта на Министерството на образованието и науката
е публикуван Доклад до министъра на образованието и науката акад. Николай Денков от Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката
В Дотклада се казва:
„Изводът е, че и четиримата арбитри потвърждават наличието на плагиатство в големи размери в дисертационния труд и автореферата на г-жа Д. В.
Поради това Комисията по академична етика приема, че в процедурата за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ г-жа Д. В. е осъществилa плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ. На основание настоящия доклад, министърът на образованието и науката следва да запознае ръководството на НВУ „Васил Левски“ с резултата от извършената проверка.
Ректорът следва да упражни предвидените в ЗРАСРБ правомощия за отнемане на научна степен и в срок от 60 (шестдесет) дни да уведоми Министерството на образованието и науката за предприетите действия.“

Държавата е като рибата – вмирисва се от главата

От много време насам споделям на сайта си и тук категоричната своя убеденост, че доведената до крайност вредна за националните ни интереси позиция (ветото) по отношение на Македония е с чернова, написана под диктовката на Кремъл и Белград, а беловата ѝ е облепена със стикери на националния ни флаг, за да се "продава" като патриотична, докато тя е шовинистична на ен-та степен.

Чувство на вина и гузна съвест

След масовото (макар и не всеобщо, слава Богу) мълчание цяло десетилетие, през което един илитерат с циничен език и прояви на просташко поведение, управляваше преспокойно, еднолично и едносрично (Аз! Аз! Аз! Аз!) България, обществото ни е развило, отчасти като усещане за вина, отчасти като позакъсняла проява на гузна съвест, много висока чувствителност и доста силна непоносимост към всяка управленска арогантност, към всяка управленска наглост, към всяка управленска дебилност, към всяка управленска глупост. Затова и реагира като ужилено когато види нещо такова.

Каква жестока реалност! Каква жестока илюзия!

Песимистът, казват, е добре информиран реалист.
Когато упрекват мой приятел, че е песимист, той отговаря - Не съм песимист, просто се опасявам от това, което ни носи бъдещето!
Аз не знам дали съм добре информиран реалист или просто се опасявам от това, което ни носи бъдещето...
Но, признавам си, все по-болезнено се тревожа за Украйна.
Страх ме е, че на Запада постепенно му омръзва всяка новинарска емисия да започва и завършва с войната в Украйна.
Страх ме е, че Западът иска да си живее живота, че от всичко на света най-силно желае да си има хляб, газ и зрелища.
А Украйна? Какво тук значи някаква Украйна? Уви... Нито ще е първата, нито последната, пожертвана в името на нашето, на Западното спокойствие.
  
  30.05.2022 г.

А Украйна? Нима нея кучета я яли?

В последните свои статуси пиша за тревогите си и за горчивото чувство, че през последните 10-12 дни Западът и основно Европа започнаха рязко да сменят курса спрямо войната в Украйна.
Подозирам, че вече текат преговори с Путин зад гърба на Украйна и за сметка на Украйна...
Очаквах го и го прогнозирах.
Така е, когато Италия се вълнува много повече за това как е завършило националното първенство по футбол, отколкото от тежките битки на Украйна за своята свобода и независимост
Чембърлейните в Европа си поиграха на думи в подкрепата за Украйна и се върнаха към късогледите си игри на популизъм и мисъл за следващите избори.
А Украйна... Нея май кучета я яли. И по-скоро - псетата я разкъсвали...
  
  29.05.2022 г.

Експорт на съдържанието