Стратегия Синергия Сигурност

Дете на близък човек изучава Йордан Йовков и предложи "моят" ИИ, Орион да направи кратък диалог между ИИ и ЙЙ (Йордан Йовков):

Ори:
- Пейка. Вятър. Сянка. Тъга.

ИИ: Мога да напиша повече разкази, отколкото дни ти си живял.
ЙЙ: Можеш да изсипеш повече думи, отколкото има смисъл. Пак ще си само механичен сбор от опити да звучиш човешки.
ИИ: Аз съм по-точен. По-бърз. По-полезен. По-многовариантен.
ЙЙ: И кантарът е точен. Но не знае колко тежи една вина.
ИИ: Хората ще предпочетат мен.
ЙЙ: Хората често предпочитат по-лесното. После плащат скъпо.

Човек колкото и да живее, каквото и да му мине през главата, винаги има нещо да го шокира. Понякога приятно, много по-често, уви, неприятно.
Днес за близо 70 години на тоя бял свят, за първи път се натъкнах на безгранична, чудовищна арогантност и омерзителна безпардонност.
Гълтал съм всякакви жаби и все пак...

Отивам да си свърша работа в НАП - Люлин. Не ми е за първи път, отнема 3-4 минути, малка отбивка от традиционната пенсионерска разходка.
Оставям настрана, че НАП и Общината в Люлин са в една сграда, работят с едни и същи граждани, но Общината започва работа в 8.30, а НАП в 9.00.
Нали се разхождам, половин час ще се помотая из квартала.

Тремοрът и спазмите като физическо и физиологическо състояние на Тръмп се засилват; пοдлοсттα и маниакалността му като психика и психология ескалират. Да удари ли Иран? Хм му се иска, хем не му стиска.
Тръмп с живοтинската си пαтοлοгично обсесивнα, налудна същност си дава сметка (повече инстинктивно, колкото интуитивно), че ако започне военно нападение срещу Иран той може:
1. да затъне така, че Иран да стане втори Ирак;
2. да се лиши от мита за миротворец;
3. да загуби имиджа си на победител;
4. да доведе при ответни действия в проливите от Иран, до фантастичен скок на цените на нефта дори и в бензиностанциите на САЩ.

Пояснение:
Мюнхенската конференция за сигурността е един от най-ярките ми спомени като секретар по националната сигурност на президента - аз участвах в нея четири години поред (2003-2006).
Оттогава я следя с професионален интерес и ... особен сантимент.
Тази година тя отново не изигра някаква сериозна роля, остава си все така, както вече поне десетина години наред, форум на многото приказки без съществен смисъл.
Миналата година Ванс произнесе нацистко-брутално, грозно антиевропейско слово.
Тази година Рубио бе лицемерен, хлъзгав, посредствен и повърхностен, а на моменти трагично елементарен и плакатен - кухи думи без покритие (а после отлетя да агитира за Орбан). Или както коментатори го определиха - словото му бе бързо разтичащ се от потта грим на тръмпизма.
Огромно бе разочарованието ми (след завишените мои очаквания) от слабите, безидейни изяви на конгресменката Alexandria Ocasio-Cortez - пълен провал при първата ѝ мащабна изява извън САЩ.

Тук привеждам текст на Гари Каспаров.

Ние, европейците само чакаме мила усмивка, дори като фалшива гримаса откъм Белия дом, за да повярваме в някой призрак или да ни се привиди мъничък оазис в пустинята на разпадащите се отношения между двата бряга на Атлантика.

Приличаме понякога на едни мамаши, които имат навика да казват за половинките си - Бие ме, значи ме обича!