Стратегия Синергия Сигурност

  1.
  Някога в древен Рим се е казвало Dura lex, sed lex, Суров, Строг закон, но закон, а у нас се ползва често и Лош закон, но закон.
  Трябва да се уточни, обаче, че в Древен Рим интересите на Рим са стояли над интересите на неговите граждани и затова понякога един закон, който е бил в интерес на Рим е можело да влезе в противоречие с нечий личен, частен или общностен интерес. Но нищо не е можело да се направи - законът е трябвало да бъде спазван, независимо, че е строг, суров, лош или просто неизгоден някому.

  Днес в кварталния супермаркет ме заговори човек, с когото периодично се виждаме в този магазин.
  Той ми каза нещо, над което не се бях замислял - това било нова версия на Мъртви души по Гогол. Само че не се отнася до хора, а до домашни животни. В първия момент не включих.
  Той ме погледна разочарован - не разбирам ли колко е очевидно!?

  Не може да не се признае, не може да се отрече, не може да не се погледне истината в очите, не може да се живее с каквато и да е илюзия:
  Ситуацията в страната е отвратителна, сегашният модел е изчерпан, повече така не може да продължава, нещата вървят на прекалено зле!
  То е като болта с противоположни нарези - в която и посока да го завъртиш, с всяко завъртане той влиза по-дълбоко и то все по-рязко.
  То е като по теорията на хаоса - всяко движение само умножава хаоса и то все повече.

  Мой приятел вчера ме жегна с тъжната констатация:
  - Виж, погледни, огледай се наоколо – пълно е с плужеци и страхливи мишки, с пречупени гръбнаци и предали се душици!
  Замислих се... Да, няма нищо по-страшно от страхливото мнозинство, от пасивното племе, от безгласото блато, от безсловесното стадо, което не се осмелява да заеме позиция, не намира сили да се съпротивлява. То е всъщност причината, истинската причина да има зло, да има робство, да има анархия, да има дучета. Фюрерът, деспотът, тиранът – той е следствие от пасивността на страхливото мнозинство! Войнстващата некадърност, агресивната бездарност, бруталната посредственост също много обичат подобно мнозинство, пораждат се от апатията му и се раждат от безразличието му.

  Знам, че съм в абсолютно малцинство, може би състоящо се от 1 човек - от мен.
  Знам, че при демокрацията - пълноценна или фасадна - мнозинството определя Кой да го управлява.
  Ето защо не мога да направя нищо, така че да ни управлява друг.
  Но нали е възможно мнозинството да разбере, че дори да има правото да казва Кой да ни управлява, то има и задължението да търси верен отговор на въпроса - Как да ни управляват.
  Писах преди време за новия СПИН - Синдромът на придобитата институционална некадърност.
  Толкова ли е трудно да се осъзнае, че некадърността е бич, напаст, проклятие, чума!