Има една златна формула, отнасяща се до лекциите в университетските аудитории - 8:1.
Това ще рече - за качествена, съдържаща нови и актуални неща в сравнение с предходната година, лекция, преподавателят трябва да се готви 8 часа за всеки 1 час лекция.
А как иначе!? Лекцията е нещо отговорно, тя е предизвикателство, на което трябва да се даде адекватен отговор, а не номер, който трябва да се отбие.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Премиерът - какъв не трябва да бъде той
А ще стане още по-зле
Една от книгите, които чета е случващото се у нас през 1981-1989 г. Сравнявам написаното с моите спомени за онова време.
Срещам фраза, която горе-долу звучи така:
Имаше много примери за цинизма на режима. Повечето негови активисти смятат, че т.нар. "народна демокрация" и "социализъм" са само удобна форма без съдържание, за да държат властта и да консумират материални и духовни блага, напълно недостъпни за обикновените хора.
Първият път като трагедия, вторият път като още по-голяма трагедия
1.
Ние се тревожим за Демокрацията в България. Но за нея можеше и трябваше да се тревожим, когато след 28 години на Преход се оказахме с парламент без опозиция. Защото опозицията не е тази, която не участва явно във властта. Опозицията означава надежден коректив и принципна алтернатива, когато от властта се посяга на стратегически приоритети и национални интереси.
Слуховете за смъртта на Европа и залеза на Запада са силно преувеличени
Преди близо двадесетина години в своите научни публикации аз формулирах тезата си, че една от водещите тенденции в международните отношения в началото на ХХІ век ще бъде стратегическият и ценностен, т.е. цивилизационен дрейф на САЩ и Европа в различни посоки. И нарекох това метафорично „разширяване на Атлантическия океан”.
Извинете, хора!
1.
Снимката на премиера по къси гащи, носен на ръце, близко до слабините му, както и чалгата по "Прощално" са ми в повече, не мога да ги понеса, душата ми се чувства ранена, ценностите ми изпадат в потрес, нямам сили, болката е неистова!
