Този статус публикувах във Фейсбук вчера, 29.06.2017 г.
Не бих съобщил това, защото уважавам институциите на демократичната държава и моите принципи ме карат да отстоявам името, авторитета, професионализма и човешкото си достойнство най-напред чрез институциите.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
И мен ме дадоха на Етична комисия
За мракобесите и хората
1.
При размножаването на все повече мракобеси, става все по-опасно за почтените хора.
Както се казва:
Ако яйцето удари камъка или ако камъкът удари яйцето, чупи се яйцето.
Точно така:
Ако почтеният човек се сблъска с мракобеса или мракобесът се сблъска с почтения човек, страда почтеният човек.
Страх ме е държавата ни да не заприлича на коня на моя дядо
Лека-полека, започнахме да свикваме как се управлява страната ни през последните години.
Няма нищо по-стратегическо, а ей-така – някой нещо се досети и то започне да се прави. Ако никой не се досети нищо, върви си рутина. Папките се местят, все има какво да се довършва, какво да се поправя или пооправя. Сегашно продължително време.
Повърхността на застиналото обществено езеро са набраздява само когато олигархични, задкулисни, корпоративни, частни, въобще някакви различни от националните и общите, интереси решат, че има какво още да поискат да бъде направено в тяхна полза. Тогава си заръчват онова, което искат и то като лобистка поправка към закон или като лобистки мотивиран закон се приема. В случай, че не може да стане без закон, иначе изпълнителната или местната власт и сама може да отвърне на политическото заръчване и да направи каквото трябва да се направи.
На повърхността и под нея
На повърхността се пропагандират митове, отгласи от миналото, което не можем да изстискаме от себе си и се сгушваме в него като във фата-морганен оазис: напр. "Тато", "Людмила", "Партията", "Враговете на народа" - нови опаковки на стари илюзии, архетипове на самоомагьосалото се наше обществено подсъзнание.
А целта е да се набие - но вече в общественото ни съзнание:
Лицемерна благотворителност
По една от най-откровено работещите за агитация и пропаганда на властта телевизии напоително разказват за благотворителна акция на техните депутати, обявена от партията им за … надпартийна.
В тази благотворителна акция депутатите дарили дори лични средства. И макар акцията да е надпартийна, през целия репортаж говорещите непрекъснато подчертаваха, че иде реч за тяхната партия, за да не го забрави зрителят ни на секунда.
