Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Деветата, мръсната вълна: Планктонът се превърна в акули

  1.
  Колко сладко е това и то е българският принос към перманентното натрупване на капитала:
  - Спомагаш на много добри познати ама съвсем почтено и чисто, искрено и лично да направят безпощаден и ултраизгоден удар, да отхапят огромно и апетитно парче от баницата с пари с неясен произход (О, спи ли ДАНС? О, ДАНС не види ли?), а като това се случи, когато си изпълнил личния си и приятелски дълг и когато си ударен през ръцете и изваден на светло с голата, неприлична истина, в противна и откровена поза, то си подаваш оставка - за да си си бил изчистил името...

Пародиен опит да се демонстрират елитарност и богоизбраност

  Поради заеманите постове в политиката, винаги получавах покани за държавните приеми при национални празници.
  В периода 1992-1994 г., като председател на парламентарната комисия по национална сигурност посещавах тези приеми редовно, гледах на тях като на повод и възможност да се съберат хората с високи и висши държавни отговорности и да бъдат поне малко заедно, да осъзнаят, че държава и държавност не са кухи фрази...
  През 2002 г., вече като президентски секретар по националната сигурност, отново имах възможност да бъда на държавния прием на 3 март.

Петер Волебен, "Социалната мрежа в природата". Или какво се случва у нас: Свръххищниците и техните жертви

  Това е една чудесна книга за устойчивите системи в природата. Тя показва, че устойчивостта и развитието са възможни при много строг и фин баланс между отделните елементи и подсистеми. Може да премахнеш един нищожен вид бръмбари в дадена среда и да започнат да пресъхват в нея реките. Или да посегнеш на определен тип дървета и да започнат да измират елените.
  Замислих се за ставащото в нашето общество. И си казах, че може да се приложат анализите и изводите от тази прекрасна книга.

Тумор в мозъка

  1.
  И други го казаха, ще го кажа и аз:
  - Ние нека си преподаваме Национална сигурност, никой и нищо не ни пречи! Ще говорим напоително за нива, видове, измерения и аспекти на сигурността, за система за национална сигурност, за институционални опори на държавата като производител на сигурност, за служби за сигурност и служби за обществен ред, за разузнаване и контраразунаване, за предизвикателства, рискове, опасности и заплахи пред сигурността... Студентите ще пишат дипломни работи, а докторантите - дисертации в различните сфери на сигурността... Държавата ще дава милиарди за сигурност...
  И в същото време природна аномалия и извънземен абсурд като сделката за ЧЕЗ ще разсъблече неприлично държавата и ще покаже и докаже, че кралят е гол, сиреч всичко в сектора за сигурност постепенно е станало имитация и симулация на капацитет и способности!

Законът за отрицание на отрицанието и българският Преход

  Преди време разговарях с човек, който бе правил два неуспешни опита да напусне България през 70-те години и бе платил много висока цена за това. Третият му опит бил успешен.
  Той ми каза, че веднъж говорил с важна милиционерска клечка и му споделил най-искрено и чистосърдечно, че в желанието му няма абсолютно нищо политическо. Просто не му се живеело тук. Искал да живее където му се живее, а му се живее на много места - така бил устроен, душата му го жадувала. И за тази си жажда трябвало да понесе толкова страдания. И да причини страдания на близките си...

Експорт на съдържанието