Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Тази книга си струва да бъде прочетена от слабите ръководители

  Вече писах, че книгата на Ричард Кош "Принципът 80/20 и още 92 силови закона на природата"е много полезна.
  Писах и, че, уви, тя, както е трайна практика у нас, страда от липса на научен редактор и затова преводачът е вършил своята работа буквално, без да знае, че редица понятия имат други названия и преводи на български. Това снижава качеството на ценната книга.
  Пример -посочих го по-рано - още с названието: безумният превод "силови закони".
  Друг пример - в книгата се говори за Теоремата на незавършеността на Гьодел. Но това е една от най-знаменитите теореми в математиката - Теоремата за непълнотата.
  Мога да приведа множество други примери. Жалко, но какво да се прави - и хубавата ни работа е българска.

Минимум излагация, максимум беда

Политически пословици и поговорки:
  Тръмп умора няма.
  Злият гений - 1% вдъхновение и 99% Тръмп.
  През Тръмп за грош.
  Милиардер човек – жив дявол.
  Европа дава, ама в кошара не вкарва.

Масова тръмпизация

  Преломното време изисква Лидери, Стратези, Визионери, Държавници.
  
  Някога, през 1975 г., през Пролетта на Европа (и моята Пролет - също!) в Хелзинки двете системи - Западната и Съветската - пиеха шампанско, признавайки се една друга като неизбежно и непобедимо Зло, водени от мисълта за това, че всички сме в една лодка и трябва много внимателно да се отнасяме едни с други, за да не обърнем лодката и да се издавим в Световния океан.
  Шампанското бе изпито в несметни количества, защото тогава се създаваше илюзията за приблизителна равностойност на двете системи.
  Но тази равностойност бе много кратка, за един исторически миг.

Страх ме е да си помисля

  България се намира в гравитационното поле на две регионални сили - Русия и Турция, повярвали си (по-скоро техните лидери като несменяеми чрез избори мегаломани са си повярвали), че могат да бъдат не просто надрегионални, но и велики сили.
  Когато си мъничка планетка и се намираш наблизо до доста по-голяма планета, тя може да ти въздейства и без да прави нещо - просто по силата на Закона за гравитацията. Но реши ли и да ти влияе, тогава може да стане за теб зле.
  Ето защо в подобна геостратегическа ситуация, всяка по-скромна държавица трябва да бъде много внимателна, да играе сложна и мъдра игра, с няколко нива над Не се сърди човече и БриЧ белот...
  Нещо като шахмат, даже дори ГО.

Едничка полза

  Има едничка полза във взривоопасното решение на Тръмп относно Йерусалим...
  И тя е, че независимо дали си велика сила или държава с ограничени ресурси за влияние, твоят лидер трябва да знае, че едно е
  
  - когато си говори на пернишкия принцип Така си ма'а;
  - когато не си прави труда да навлиза в подробности от международните отношения и човешката история;
  - когато е заразЕн от остра форма на нарцисизъм;
  - когато изпитва постоянен остър сърбеж от своето его, та трябва непрекъснато да си го почесва;
  - когато се взема насериозно и започва да си вярва, че геополитическото море му е до колене...

Експорт на съдържанието