Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Деца, спасявайте се

  Преди малко ми се обаждат от Пропуски - един младеж Ви чака пред бариерата, носи Ви колетче.
  Отивам да видя за какво става дума.
  Веднага го познах - беше чудесен студент с много добра дипломна работа. Сега разнася писма и пратки.
  Какво става? - питам го.
  Ето какво става! - с три езика, с две магистратури, само на тази работа ме взеха! До края на годината се изнасям за Лондон. Броя месеците и се махам! Скоро няма да им стъпя тук!

Като за световно!

  Тази вечер се видях с приятел, води чужденец, европеец, също университетски преподавател. Работят по проект за регионалната сигурност.
  Освен всичко друго, стана дума за пътищата. И двамата бяха абсолютно категорични - българските пътища са най-лоши или поне по-лоши в сравнение с пътищата в Словения, Хърватска, Черна гора, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция, европейската част на Русия, Литва, Латвия, Естония. Не просто по-лоши са пътищата ни според тях, а с пъти по-лоши. Попитах ги тези събеседници мои - как си обясняват това?

Властниците да залагат в своите решения кожата, главата и властта си, да имат Skin in the Game

  Когато нещичко в националната сигурност зависеше от мен (1992-1994), аз се стараех да правя каквото трябва, пък наистина да става каквото ще. И какво съм правил и какво трябваше да се прави, съм го разказвал стотици пъти, докато още участвах в разни общувания с медиите. Също така написах и множество статии, няколко книги - все за това. Включително и за моите печални и загубени пет години като секретар на президента Първанов (2002-2006).

Малкото лидерче като черен лебед

  1.
  Няма спор за ролята на личността в Историята. Но понякога в Историята се появяват някакви симптоматични личности, които с хаоса, импровизациите, нестабилната си психика, грндоманията и неуправляемостта си произвеждат повече История, отколкото съвременността може да понесе, преглътне, смели, асимилира и усвои.
  Това са личности от типа "черен лебед" на Насим Талеб - нещо, чието появяване трудно може да се предвиди, но случи ли се то, последиците от него са колосални, а нерядко и катастрофични.

Тим О'Райли, "Бъдещето. Какво ни носи то и защо това зависи от нас" - 2

  Вече писах тук за тази уникална и удивителна книга! Тогава бях започнал да я чета. Постепенно я дочетох и продължавам още по-уверено да смятам, че рядко се среща подобна нужна и важна за всички нас книга.

Експорт на съдържанието