Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Цялата ни работа в управляването е любителска - хубава, ама българска!

  Напоследък чета много литература тип „мемоари“ – за соца, за около и след 10 ноември.
  От десетките книги за соца имам редица наблюдения. Сега ще напиша тук само за едно.
  Направи ми впечатление, че множество автори, като пишат за разработването на стратегии, концепции, програми, закони и редица други важни документи в политиката, икономиката, науката, културата и т.н., споменават, че когато се създават работни групи, екипи, колективи и други от този род, те са събирани някъде за определен срок, най-често в някоя вила, някаква изнесена от ежедневната суета сграда и седмица, две, месец, колкото трябва, са се трудили върху съответния документ, без да имат различни битови и какви ли не свързани с ежедневието грижи и проблеми.
  Не става дума за соца, а за подхода.

Властта – не става само с пари, с много пари. Трябва и акъл, много акъл!

   „Фирма „Стомана“ заплашва със съд "Софийска вода" за неверни данни: Без вода местим производството, 1500 души ще останат без работа в Перник.“
  ...
  Това е само един елемент от реалната ситуация в Перник. За нея алармират експертите, които властта не иска да чуе.
  Перник не е само град. Перник като всеки град от подобен мащаб е една много сложна система, в която всичко е взаимосвързано и интегрирано, взаимнозависимо и комплексно.
  Подобна система трябва да се управлява на системно ниво, цялостно, холистично. При нея, като при всяка система пипнеш ли нещо, пипаш всичко. Не може да се управлява на парче, на ниво отделен елемент, редукционистично.

Хипомания и паралелна реалност

  Моите наблюдения за ситуацията в страната все по-често ме карат да се замислям над проблема „паралелна реалност“.
  Властта у нас непрекъснато говори за някаква действителност, която моите очи, очите на моите близки, роднини, приятели, познати не забелязват.
  Тези дни си говорихме с университетски преподаватели, горе-долу набори, с които се уважаваме взаимно, че никой от нас не познава хора, които са поддръжници на Партията на властта, които гласуват за нея, които мислят като нея и които оценяват действителността като нея. А ние сме най-нормални хора, водещи битки за своето оцеляване и достойно съществуване. Очевидно се движим в различни кръгове с контингента на Партията на властта, но по-важното е, че с нея виждаме две различни реалности.

Каква проста и хитра технология!

  Напоследък в свободното време чета книги със спомени на хора, заемали ключови позиции в обществения живот по времето на соца, около 10 ноември и след това.
  Колебая се дали и аз да не напиша как видях и участвах в промените след 1989 г. Една от причините да се колебая е, че все пак не бях от водещите личности през това време.
  Вече имам множество впечатления от прочетеното, даже разказът за тях би бил много интересен, повярвайте ми!

Даниел Зиблат, Стивън Левицки, „Как умират демокрациите“.

  Много интересна книга!
  Тя ни показва как умират демокрациите:
  
  „Няма танкове по улиците. Конституциите и останалите нормални за демокрацията институции си остават непокътнати. Хората все още гласуват. Избраните автократи запазват образа си на демократи, но унищожават съдържанието на демокрацията.

Експорт на съдържанието