Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Живеем в сиво безвремие и паралелна реалност

  Четирите основни измерения - глобално (т.е. светът), континентално (т.е. Европа), регионално (т.е. Балканите и Черноморието) и национално (т.е. България), както сочи Науката за сигурността, са неразривно свързани за нас и въздействат на нас - като хора (на социумно равнище), граждани (на обществено равнище), българи (на идентичностно равнище) и човеци (на индивидуално равнище).
  Поради стратегическо безсилие, управленска немощ, политически скандали и информационно (медийно) оскотяване,
  ние живеем в сиво безвремие и паралелна реалност -
  за разлика от другите народи и общества,
  които живеят в реалното време и реалното пространство,
  където се случват множество събития и кипи както пълноценен и смислен, така и тревожен и противоречив живот.

Държавата – мащеха за талантливите млади хора

  При толкова свежи млади хора в аудиториите, амбициозни, с мисли като бръснач, трябва да се мобилизират, да ударят по масата на властта и да кажат - искаме равен шанс за реализация!
  Не може ние, професори, доценти, асистенти да подготвяме стойностни специалисти с цената на много лишения и ниско платен труд, а накрая да ставаме на практика производители на нови кохорти безработни магистри...

Оскотяващо и озверяващо проолигархично статукво...

  Биологическото (животинското) работи повече с опасности и заплахи.
  Социалното (човешкото) работи повече с предизвикателства и рискове.
  -- Опасностите и заплахите пораждат страх и агресия. Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ примитивната част на човешкия мозък, тази на инстинктите и рефлексите.
  -- Предизвикателствата и рисковете пораждат мобилизация и стремеж към натрупване на знания (себеактуализация). Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ когнитивната (познавателната) част на човешкия мозък, тази на анализа и синтеза.

За Каталуня - с тревога и огорчение

  За Каталуня ще кажа само следните четири изречения:
  1. Това не е добро и не е добре за Европа. А всичко, което не е в полза на Европа за мен е повод за тревога и огорчение.
  2. Процедурата да гласуваш е нещо демократично; демократично е и да се спазват законите. Недемократично е да не спазваш законите, недемократично е да използваш монолога на силата, вместо диалога на мъдростта.
  3. Демокрацията мисли и действа чрез логиката и-и (конфликт с ненулева сума, печелят и двете страни), а страда и деградира чрез логиката или-или (конфликт с нулева сума, губят и двете страни).
  4. Въпросът е не дали ще има верижна реакция, а каква ще бъде скоростта й, затова не разбирам хората у нас, които се радват, че Каталуня ще се отдели от Испания - те са като мургавия брат, който варил млякото, то се надигало и той потривал доволно ръце, че тенджерата се пълни ... докато млякото изкипяло и го оставило с празни ръце и празен стомах.
  
  Ах, да, да кажа, че заради Косово, Крим, Кюрдистан, Каталуня започвам да се боя от буквата К и да се оглеждам паникьосано наоколо и навсякъде - какви още Кошмари и Катастрофи ще изпълзят от Кутията. Да, да - тази на Пандора.
  
  01.10.2017 г.

Народът ни е добър, но...

  По време на соца имаше такъв израз:
  - Народът ни е добър, но хората са лоши...
  
  Та народът ни е добър, но...
  
  1. Под прозореца ми минава ключова улица с оживено движение. Завали ли дъжд, понеже улицата е осеяна с дупки и е цялата в локви, през известно време чувам викове на отчаяние или крясъци с псувни. Това са последици от безмилостната война, която шофьорите водят с пешеходците. Опръскват ги с вода и кал от локвите. И нямат прошка. минават сякаш нарочно така, че да не остане сухо място по техните жертви.

Експорт на съдържанието