1.
Днешният ден в личен план ми донесе победа и удовлетворение.
Разни фактори с дисциплинарна власт над мен ме въвличат в ненужни битки, поради комплекси и знам ли какво още.
Е, днес истината бе отстояна и един зъб на клеветата бе строшен.
Значи може, значи и у нас може да се отстояват принципи и позиции!
Но за тази цел са необходими хора с чест и достойнство! И те помогнаха да се случи чудо. А то си е чудо! Защото имаше такива хора - въпреки всичко и въпреки уж закона на днешния ни нелепо неестествен живот.
Следователно мога за един миг поне да си кажа, че във и за България не всичко е загубено.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Ние, врабчетата и те, плъховете
Мимикрията на обществото-хамелеон
Всеки ден у нас е крачка назад. Такова е усещането на една част от хората – тези, които мислят и преживяват (почти) като мен.
Крачка назад от Европа. Крачка назад от демокрацията. Крачка назад от модернизирането на обществото. Крачка назад от нормализирането на страната.
А обяснение на това, което ни се случва отдавна е дадено от … математиката. Да, от математиката!
Казвам го като бивш математик, даже като накогашен кандидат на математическите науки.
Защо ли?
Каквато ни демокрацията, такъв ни и култът към личността
1.
Това нашето - с чудесното състояние на финансите, с пълната липса на безработица, с историческите достижения, с безусловното лидерство, с тоталното отсъствие на алтернатива на властта и със скромната себеоценка на управляващите като най-добри,
малко ми заприлича на анекдота, разказан от великия философ Кант:
Лекарят постоянно говорил на болния, че всички симптоми говорят за несъмненото му оздравяване.
А болният на въпросите как се чувства, отговарял:
"Умирам от непрекъснато подобряване."
Изчерпаният Преход в блатото на Статуквото
1.
Разбира се, че двата последователни побоя, случили се у нас само за два дни, могат да бъдат безкрайно несвързани един с друг. По принцип, както се знае от науката, а и от практиката, уличната, битовата, маргиналната, обикновената престъпност първа усеща кризата във властта, даже не толкова във властта, а във властването и веднага зачестяват побоите, квартирните кражби, обирите, разграбването или просто унищожаването на имущество из населеното място.
Но случващото се може да породи и други притеснения. Създава се възможност обществото да се разтревожи прекалено, да си помисли, че всеки може да бъде следващият, сякаш се бие напосоки, малтретира се без определена връзка с реалността - юристи, журналисти, кой още, може би друга обществена професия и то така, че никой да не е сигурен защо е побоят и винаги да може да се спекулира, че има за какво, няма дим без огън.
Днешното ни общество е много по-уродливо от соца
Всеки изминат ден, включително и днешният, ме убеждава, че съм прав, за жалост, за огромна жалост...
Трябва да се опомним, ако все още не е станало прекалено късно.
За соца всичко е казано - обречена, неефективна, в някои отношения идиотска, дълбоко увредена система, над която Историята прочете своята неподлежаща на обжалване присъда, а здравият разум я изхвърли като ненужна вещ в задния двор на човешката цивилизация.
