Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Уморените стари коне

  Заблудата, жестоката заблуда, че няма незаменими хора, не е изобретение на тиранина Сталин. Той само я извежда до катастрофичен абсурд. И, например, изтребва висшето си военно командване в навечерието на Световната война, а резултатът е печален, измерващ се със стотици хиляди, а може би и с милиони човешки жертви сред съветските народи.
  Тази заблуда е водила до провали и множество други империи, управления, народи, организации.

По инерция си говорим за държавата

  Една от съществените характеристики на кризата е, че при криза всички обяснителни версии са - поне теоретично - еднакво вероятни, сиреч еднакво достоверни. Когато тялото се търкулва по гърлото на кратера надолу, всяка траектория все едно го води до дъното, така че тези различни траектории са всъщност равновероятни, идентични като краен резултат.
  Ето и сега - една гадна, мръснишка, нагла и цинична простотия породи хиляди версии, които взаимно се изключват и са дори хиперантагонистични.

Въпросът вече е или-или

  Нека като български народ си го кажем честно и ясно:
  След просташкото, жестоко, грозно и цинично изказване на един вицепремиер спрямо мъчениците на обществото ни - майките на деца с увреждания и самите деца с увреждания, ние именно като народ сме изправени пред изключително показателен тест.
  Или ние сме все още общество и простотията няма място по върховете на държавата ни, или вече не сме общество и сме под просташко робство или под просташко присъствие!

Нещо малко патетично

  Все по-уродливите нрави у нас, напоследък доста ми късат нервите.   Постоянно се сблъсквам челно с омрази, интриги, зависти, доноси, арогантности, монологичности, гадни амбиции. С една дума - живот. Живот на нормален български гражданин.
  Чудя се - откъде толкова много хора имат толкова много зла енергия и толкова много свободно време за толкова много лоши неща, с които като вампири ти пият енергията!?
  Защо не прочетат някоя книга, вместо да беснеят, защо не поработят върху компетентността си, вместо да бесуват?! Та животът ни е само един и той все по-ускоряващо изтича като пясък през пръстите ни...

Един ден от живота на държавата в мои накъсани размисли

  1.
  Светът не е спокоен, а се задава буря – вятър и дъжд. При приближаването на бурята лястовиците стават неспокойни – пърхането на крилата им обаче не може да попречи на идването на бурята.
  Мао Дзедун
  За да разберем какво се задава у нас, можем да заменим:
"Светът" с "България"; "лястовиците" с "властниците"; и "Мао Дзедун" с "Хората, които са омерзени"...

Експорт на съдържанието