Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Опоскване

  Няма пълна аналогия, така е, но днес си спомних как един пазач на Червена могила край Радомир първи ми каза, че комунизмът си отива.
  Тогава се занимавах със САПР (системи за автоматизация на проектните работи), имахме персонални компютри и аз събота и неделя "за идеята" и защото ми бе интересно, пътувах до Радомир, оттам на стоп до Института за тежко машиностроене на Червена могила.

България вече не е същата

  Мой повече добър познат, отколкото близък приятел, се завърна след три години работа по проект зад граница.
  Повъртя се из столицата и по-големите градове около месец и днес ми казва:
  - Как издържате тук, просто не разбирам?
  - Защо? - питам го.

Непоносимо лоши 3 години

  Чета всякакви коментари и за "преврата", и за протестите тези дни. Едва ли мога нещо да добавя в духа на масовите писания.
  Но искам да кажа следното:
  Моят личен, преподавателски, научен и граждански опит ме кара да направя следната равносметка:
  
  -- Първите 20 години на Прехода бяха спорни, сложни, противоречиви, изпълнени с плюсове и минуси, надежди и загуби, амбиции и илюзии. Но те бяха като неизбежно лекарство, което трябваше да се изпие. Ех, да - не улучихме дозата, вярно, та то се оказа адски, понякога непоносимо горчиво...

С фелдфебелски ботуши по оголените нерви

  Разбира се, аз си давам сметка за влиянието, което оказва възрастта, годините си вземат своето, човек все по-трудно се променя и напасва към динамичното време.
  Но ми се струва дълбоко погрешно разбирането, че в съвременното образование не трябва да има място за преподаване на по-фундаментално знание. Задълбочените лекции, които полагат основите, задават рамката на познанието, определят дълбочината на разбирането на процесите, се оказват ненужни. Трябвало да има основно дискусии, семинари, игри. Какво е това да се разказват сериозни теми, да се сглобява пъзелът на принципите и интересите, да се дава системното знание и разбирането на базисните процеси!

Не бяха останали хора

  1.
  Някой ден мнозина ще си кажат така:
  
  Когато уволниха колеги, защото бяха несъгласни с началството, аз мълчах; не бях несъгласен с началството.
  Когато издевателстваха над една жена, заради някаква история с подкуп, аз мълчах; не бях имал никога история с подкуп.
  Когато се гавриха с родителите на деца с увреждания, аз мълчах; не бях родител на дете с увреждания
  Когато унищожаваха с хиляди домашни животни, аз мълчах; нямах нито едно домашно животно.
  Когато арестуваха журналисти, аз мълчах; не бях журналист
  Когато хвърлиха в затвора опозиционери, аз мълчах; не бях опозиционер.
  Когато се захванаха с мен - вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.

Експорт на съдържанието