Има нещо знаково и знаменателно, нещо като символ и метафора на целия Преход и на цялостното постпреходно статукво в това, че връхлитащото ни управление търси трескаво ресурси преди всичко и най-вече из заделяните пари за инвалиди и болни, социално слаби и бедни, нещастни и неудачни хорица,
а не в ограничаването на корупцията,
а не във възпирането на контрабандата,
а не в оптимизирането на администрацията и спирането на свръхпроизводството на нови и нови структури в нея,
и особено не в принуждаването на олигархията да намали своята ненаситна алчност и безпощадна хищност при изсмукването на обществените финанси, не в доказването на законността на придобитото от нея имущество, не в отделянето й от държавата и спасяването по този начин на остатъците от държавност!
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
На кого служи държавата и кого обслужва властта
Лидерите мегаломани, циклофреници, маниаци, авантюристи, шарлатани – риск за глобалната и регионалната сигурност
Някога, в студентските ми години в Харков, в общежитието имаше няколко студенти от КНДР (Корейската народно-демократична република). Те постоянно се опитваха да ме зарибят с произведенията не великия им вожд Ким Ир Сен и идеите чучхе.
Като четящ човек, аз наистина се запознах внимателно с писанията на великия вожд. Като Зелената книга на Кадафи, която разнасяха пък либийските студенти, и тази си беше някакъв делириум, бълвоч от абсурди и тезиси, писани под въздействието на някакви амфетамини или от сорта.
Севернокорейците не бяха съвсем като нас - имаше в тях нещо сбъркано, откачалско, дълбоко повредено. Другите студенти от сбъркани държави като хапнат и пийнат с теб, свалят маската и започват да приличат на нас. Севернокорейците нито хапваха и пийваха с нас, нито създаваха дори минималното впечатление, че това, което са изписали по лицата си е маска. Повредени същества изглеждаха и изглежда наистина бяха повредени.
“За да се оправят нещата в тая страна, първо трЕбва да се оправи тоя народ!”
Честно казано, аз съм много разтревожен след днешния ден и посланието на президента, дори да се опитвам да гася негативното си мнение по принцип и да се опирам само на принципни несъгласия.
Тревожи ме нивото на посланието и аргументацията.
Тревожи ме езикът, който е шаблонен и банален.
Големият проблем не е в скалпела и ръката, която го движи, а в главата, която ги управлява
Не мога и не искам да бъда ничий адвокат - прав ли или не, в състояние съм само да си кажа какво мисля аз - искрено и лично.
Ще посоча обаче, че в нашумелия спор за потомъка на Багряна, на волната сестра на вятъра, се изпуска главното - колко неволни и подневолни, с лекота привеждани във въд удобен за уволнение, са днес у нас чедата на администрацията. Обаче тези, които са в държавна или местна администрация и знаят какво е да си там, ще си замълчат. А останалите ще съдят по принцип, от общи (не непременно напълно погрешни) позиции.
Служебното правителство – да си спомним член 1 от Конституцията
Неотдавна написах статус за това, че ако някой ден узреем за спешната необходимост да променим онези части от конституцията, които пречат на нормалното функциониране на държавата (и които правят конституцията точно такава, каквато тя трябваше да бъде, за да позволи именно този преход на безнаказано разграбване на национално богатство и непредотвратима ерозия на държавността), то едно от първите четири неща, които трябва да направим е да се премахне институцията Служебно правителство, като намираща с в разрез с парламентарния характер на нашата република.
Даже тук и там този статус бе взет от моята стена и публикуван. Ок, за това с мнозина сме се разбрали, а и доброволно и доброзорно съм свикнал.
