Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Република Лотария

  1.
  Пътувам. До мен седи, но не го свърта на мястото му един чичо, сиреч 5-6 години по-възрастен от мен.
  Опитва се да въвлече другите пътници в разговор за лошите неща, случващи се у нас - бедност, емиграция, пустеещи села, необработвани земи.
  Никой не му се връзва. Всеки е забил нос някъде около пъпа си. Най-много да изпъшка нещо или да махне с ръка.
  Чичото ме гледа че чета и явно аз съм му последната надежда за дискусия по повдигнатите от него теми.

А всъщност става дума за България

  Минавам снощи при мой колега вкъщи да му върна една книга. Отваря ми видимо изнервен. Ела, казва, ти да й обясниш на моята дъщеря, че каквито и да са правилата в нейния университет, и абсурдни да са, и от нейна гледна точка да са безумни, и алогични да са, и церберски да са, ако иска да учи там, тя трябва да ги спазва! Какво ще стане, ако правилата не се спазват?

Закон на лошата глутница вълци

  Темата, над която разсъждавам напоследък е все същата – за тридесет години ние построихме псевдодемокрация, формална демокрация, имитационна демокрация, менте демокрация. Нашето общество сме един колективен доктор Франкенщайн и сътворихме нещо ако не чудовище, то най-малкото уродливо политическо създание. То постепенно излезе извън контрол и започва да се превръща в огромна заплаха за държавата, обществото и гражданите. Родено от идеята за демокрация, това уродливо политическо създание започва да изяжда с неутолим апетит самата демокрация.

Постскриптум: Лично обяснение

  Заради моите коментари на сайта ми и във Фейсбук за сагата с алпиниста Боян Петров,
  (например http://nslatinski.org/?q=bg/node/1436
  и http://nslatinski.org/?q=bg/node/1435)
  бях подложен на остри атаки и остракизъм. И снощи ми се обади един добър познат, който ми прочете (както казва той – с уважение) конско. Хората били огладнели и озверели, те не могат да бъдат съдени, че реагират така и имат пълно право да реагират така, защото вместо за бедните, се хвърлят пари за един доброволно отишъл на риск човек.

Човекът е рискуващо същество

  Никога няма да може да се обясни на седящите вътре в обикновеното и сигурното, в сивотата на еднаквостта и скуката на нормалността, че човекът е станал Човек и е "надхитрил", надминал и победил останалите животни, вкл. братята си като шимпанзето и бонобо, горилата и орангутана, защото е превърнал риска в част от своя живот.
  Всички животни цял живот играя на сигурно. Изведнъж едно от всички тези животни открива смисъла на Риска. И го превръща в чисто своя, сиреч съдбовна човешка дейност.
  Човекът е рискуващо същество.

Експорт на съдържанието