Стратегия Синергия Сигурност

  Какво да се прави... Приблизително в такава ситуация съм - мътиш не мътиш водата ми, ще те изям.
  А аз съм послушен данъкоплатец, спазващ правилата, разбиращ от една дума, четящ между редовете, даващ си ясна сметка.
  Затова сега ще си кача снимчица и ще си споделя басничка.
  То и какво да добавя. Случващото се е толкова познато от векове, отдавна е казано всичко за това, което ме вълнува.

  Има такава категория хора, които умират от желание да си намерят враг.   Този враг им дава енергия и хъс, той им служи за универсално обяснение за всички деструктивни последици, произтичащи от техните амбиции и решения.
  Това разсъждение е всъщност банално, доколкото всеки разумен човек отдавна си е направил подобен логичен извод и без да Хюм, Мил, Попър или Колмогоров.
  Ако аз пиша за проблема днес, то е защото понякога не си даваме сметка как неистовата потребност от враг може от увреждане на личностните ценностни системи да се превърне в настрой, в установка, в мотив, в злост у доста по-широки части от обществото - ако почвата за такива нарвствени малформации е благоприятна.

  На моите години и при толкова неща, събития, всякакви люде, разбити илюзии, недопустими, но допуснати грешки и понесени загуби, които съм преживял, нищо повече не може да ме изненада напълно и на 100%.
  Неотдавна писах с тревога за нарастващото и все по-ширещото се доносничество.   Все по-масово и все по-решително в борбата с лакти и нокти за кариера и успех, за живуркане и оцеляване.
  Сега мога да разкажа за това, че хора с власт и позиции не се свенят да разпространяват клевети - откровени и грозни.

  България не се чувства никак добре.
  В България демокрацията е тежко болна.
  България е последна по всички позитивни и първа по всички негативни критерии в ЕС.
  В България корупцията не е част от функционирането на управлението - тя Е начинът, по който то функционира на всички нива в държавата.
  В България наложеният през последните десетина години модел на власт е изчерпан, очевидно е, че той може да се крепи само на пропаганда и формални демократични процедури на простото мнозинство от все по-малко гласуващите българи.

  Заблудата, жестоката заблуда, че няма незаменими хора, не е изобретение на тиранина Сталин. Той само я извежда до катастрофичен абсурд. И, например, изтребва висшето си военно командване в навечерието на Световната война, а резултатът е печален, измерващ се със стотици хиляди, а може би и с милиони човешки жертви сред съветските народи.
  Тази заблуда е водила до провали и множество други империи, управления, народи, организации.