Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Теорията на хаоса и пеперудите, облечени с власт

  Когато преди време отказах и аз да чета лекции пред една от академиите за млади политици, то бе защото не ми се участваше в производство на думи, останали в 20 век. Предложих вместо да ги "обучаваме" на протокол, правилни мисли, коректни тези, банални поведения, шаблонни подходи и проч. али-бали, да им помагаме да мислят в духа на идващото време. Дадох пример с Теорията на хаоса. Пробилите добро финансиране (нарекоха го - "забърсахме поредния проект") ме погледнаха със съжаление - сторило им се беше, че малко съм изместил центъра. Опитах се да бъда по-ясен. Казах им - ако в равното поле се спънете, най-много да си обелите носа или олюпите коляното, но ако сте близо до ръба на пропастта, една нищожна стъпчица в неправилната посока и преминавате в ново агрегатно състояние! Не, още докато седях пред тях, те сложиха една отрицателна "човка" срещу моето име. Но моят отказ да работя с тях дойде едновременно с тази "човка". Дори я изпревари с няколко милисекунди.

А ти убеждавай младите хора, че науката е с голямо Н – Наука

  Това са пасажи (ако издържите и ги прочетете - приведени са без моя редакторска намеса), една стотна от написаното в същия дух - не, не в дипломна работа, не и в т.нар. "малка" докторска, а в "голяма" докторска дисертация, сиреч човекът е достигнал върха в науката и е станал доктор на науките.
  Обърнете внимание както на тезите, така и на езика.
  В края на краищата това не е изолиран случай. Така се пише в Науката сигурността от мнозина - взема се котле лични предубеждения, щипка лични комплекси, супена лъжица лична безкритичност и шепа лични амбиции, опаковат се с научни термини и се подгряват продължително с чужди цитати на утвърдени имена, за да се придаде достоверност на вкус.
  Останалото е технология - "свой" ректор, жури от проверени хора, рецензии, писани на крак, защита пред тесен кръг. Един час процедура и цял живот с научна степен или звание - колкото по-значими са те, толкова по-чистосърдечно е начесаното его.

Всеобщо изперкване

  1.
  Настъпило е всеобщо изперкване! Държавата кара в насрещното платно. Моля ви, спрете я, искам да сляза! Народът се весели като за световно и не му е за първи път. Отпишете ме от него, че ще му е за последен! Всички заедно не сме си пили хапчетата. Защото всеки е изпил тези на съседа. А неговите са не той да е добре, а съседът му да е зле. Пресушаваме чаши, пълин с вино, ала не от глхарчета, а от мъзга на глухари в любовен период. Затова сме затворили очи и токуваме - току така, току онака и ни става все по-лошо. Става все по-лошо в страната ни. Но тя се управлява така, че държавата кара в насрещното платно. Кара ли казах? Всъщност - караше. Защото както я е подкарала, няма как да не я докара дотам - да се говори за нея в минало време. Жалко само, че не можах, докато можех, да сляза от нея. Както каза снощи мой приятел, когато с горчиви мисли пиехме блудкавото квартално кафе:
  - Един-единствен път в живота си закъснях - да се махна навреме от тази територия...

Теорията на системите и случващото се в България

  Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше кой да я чуе, щеше вече да се е разкрещяла, че системата, наречена Българско общество е пред събития, което могат да придобият драматичен, а дори и апокалиптичен характер.
  Всяка една система има на своето концептуално ниво (в науката се нарича „обвивка“) следните същностни характеристики:
  Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление.

Как се управлява България

  От Добрич бе пусната поредната грозна бримка в корупционния чорапогащник на страната ни - чак до Перник. Един голям диагонал, като тежка черта върху нормалността на България.
Ще сумирам по този повод отново своите 4 главни тези за положението в страната, по които пиша много отдавна и многократно. И ще припомня мой много кратък текст относно функционирането на корупционната система у нас.

Експорт на съдържанието