Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

О, спи ли Гешев? О, Гешев не види ли?

  Нищо футболно, нищо запалянковско.
  Да си представим една фирма, която работи на загуба, собственикът ѝ е бил принуден да изсипе в тази фирма 5 ли, 10 ли, 15 ли милиона без да си върне и 15, 10 или 5 лева дори (за мен с моята чисто 1800 лева професорска заплата и 5, и 10, и 15 милиона са непостижимо огромни пари от един и същи житейски, макар и не математически порядък!). А след като го е направил е подгонен от властта и се спасява от репресиите далеч в чужбина. Но остава собстнвеник. Самата фирма продължава да е затънала в дългове, буквално всеки ден генерира нови и нови загуби.

Българско-българското насилие

  "Започнаха да прилагат страхотни физически и психически издевателства.... Тези мои мъчители бяха загубили образ и подобие човешко. По държанието си приличаха на побеснели зверове, бяха сякаш пияни или полупияни садисти, които се редуваха при мен денонощно... Ударът на един от тях ще помня цял живот - като те подпре в коремната област, превиваш се доземи и цяла седмица след това нито можеш да се изправиш, нито да докоснеш с ръка удареното място, нито да преглътнеш - болката е обхванала и гърдите ти, и гърлото ти... Всичките ми нанасяха триещи юмручни удари по лицето и саблени удари по врата, с които можеха и бик да умъртвят, ритаха ме безогледно с подкованите си обувки, блъскаха ми главата в стената, скубеха ми косата... Бил съм във фашистката полиция и там съм ял бой, но и сравнение не може да се прави с това, което преживях в "наше" време"... В "нашия" арест не можеше да издържиш мъченията, колкото и твърд човек да си. Не промълвих нито дума по време на двата ареста през 1942 г. във фашистката полиция, но след инквизициите те оставяха за известно време да се възстановиш. А през 1951 г. мелницата работеше на три смени."

Мариана Тодорова, "Изкуственият интелект. Кратка история и етични аспекти на темата"

  Това е книга, която си струва да бъде прочетена.
  Причините са четири (поне):
  1. Темата е изключително актуална сама по себе си. Бъдещето е вече тук, нищо, че когато на дневен ред са предизвикателствата и рисковете, свързани с изкуствения интелект, у нас на дневен ред са опасностите и заплахите, породени от естествения интелект на по-по-най-управляващите.

Колкото по-малко разбираме света

  От днешна гледна точка всичко е някак много по-различно. Мисля си за това, когато чета спомени на много личности с участие в българската политика през соца, около 10 ноември и след това. Както и опитвайки се със сегашните ми разбирания и жизнен опит да си отговоря къде бяха моите грешки и кога бяха те.

Това е толкоз просто и логично!

  Преди време един политик от Великобритания, с когото бяхме в много добри отношения, ми казваше къде шегувайки се, къде говорейки сериозно, че не разбира две неща, свързани със страната ни.
  Първото е, че те на Запад на любовницата или любовника си подаряват колие, кола, круиз, апартамент, къща, акции в просперираща компания... А у вас, казваше той, подарявате работа в държавната администрация!

Експорт на съдържанието