Стратегия Синергия Сигурност

  Не искам да ми се приписват зависти или тъмна балканска субектност, но от няколко дни си мисля:
  Еврокомисарството не е лична позиция, за която човек си подава СиВи-то и се бори сам, за да се устрои на престижна и високо платена работа. Това е кандидатура, зад която застава конкретната държава, за която се борят цял куп национални институции, поемат се ангажименти от първите лица в управлението, обвързват се интереси, преплитат се сложни разговаряния, преговаряния и договаряния.
  Да, много важен е личният авторитет, но въпреки него (и поради него), високият пост на еврокомисар е победа за държавата не на последно, а даже почти, ако не и на съвсем първо място.
  Ето защо по никакъв начин не мога да разбера как така един човек, зад когото е застанала държавата, с когото са свързвани толкова много надежди, който е представител на страната, обществото и гражданите на толкова високо и ключово място, в толкова значим и фундаментален орган, какъвто е ЕК, просто в един момент, по никое време, посред мандата си намира още по-високо платена работа, взема си шапката и си заминава, зарязвайки всичко и всички, пет пари не давайки за държавата, правителството и всички национални институции, които са се борили за него, заложили са си авторитета заради него, разчитали са на него и са смятали назначението му за успех на страната!?
  Ще ви призная честно, че все повече за мен това си е въпиюща проява на егоизъм, меркантилност, користолюбие, безпардонно лично и лишено от скрупули себеуреждане... А това на пернишки език, чиято прямота и острота явно никога няма да забравя, винаги би се нарекло свинство.
Добре, че в официалния и твърде по-дипломатичен език на политиката, такава дума не се употребява, затова и аз ще се въздържа чрез нея да давам оценка за случилото се.
  
  31.10.2016 г.
  
  
  И още – два дни преди това:
  
  
  Знам, че много Фейсбук-приятели ще са против тази моя теза. Освен това пожелавам успех на КГ в СБ.
  Но напускането й на ЕК е - предполагам! - една силна въздишка на облекчение в цялата ЕК, защото в ЕК трябва да бъдат хора, които са проевропейци, които отстояват европейските цели, ценности, мисии и каузи, а не в по-мека или в по-крайна степен да играят ролята на американски троянски кон в ЕК.
  Да, има евроатлантическа общност, но през последните 25 години протича процес, на, метафорично казано, Разширяване на Атлантическия океан, на постепенен дрейф на Европа и САЩ в различни посоки. Това не е разрив, това е феномен, почти като природно явление и той трябва да бъде управляван, да се минимизират негативните последици от него и да се максимизират позитивните последици. Нещо, което изисква равноправност на партньорите от двете страни на Атлантика, а не ролята на по-големия брат и на по-малката сестра, която трябва да се съобразява с по-големия си брат дори тогава, когато става дума за нейните стратегически интереси.
  
  29.10.2016 г.