За Избирателния закон (И доколко проблемите ни се дължат на него)

08.08.2008 г.

  Никой не би могъл да отрече със сериозни аргументи, че от конкретния вид на Избирателния закон зависи не малко. Така че промени в него и въобще – в цялата философия на избора на народни представители, са изключително необходими. При сегашните правила на изборната игра се възпроизвежда Статуквото и гражданите в голяма степен са лишени от избор.
  Това също кара хората да бъдат апатични, а тези, които не уважават кой знае чак колко себе си, предпочитат да направят сделка със своя глас, като го продадат за кой колкото дава.
  И още нещо – едва ли разумен човек, извън кръга на пряко засегнатите ни политици, би се наел да оспорва – без риск да стане нелеп и смешен, че трябва да се засили мажоритарното начало. Сега изборните листи са откровена и явна вакханалия на безграничната власт на няколко шепи лидери, намиращи се на върха на съответните партии – те плюнчат молива и пишат, вписват и отписват, търгуват и продават по-предни места и се възпроизвеждат - като манталитет и нрави, възгледи и визии.
  А после се чудим защо в парламента е бъкано - от анонимни мижитурки; от лека интелектуална кавалерия; от безпределни корупционери; от почитатели на женската, обаче и на детската хубост; от мили създания, решили “да стигнат Ком лежешком”.
  Всичкото това е вярно. Но не бива на Избирателния закон да се гледа като на панацея и като на абсолютно решение на нашите демократични проблеми. Причините за ставащото са по-дълбоки и сегашният спор прилича повече на караница между двете баби на вдигнало висока температура внуче - кое е по-добре: Да се даде на детето аспиринче или да му се сложи кърпа с оцет на челцето? А обърканата майка (в случая това е бащински гледащият от своя Олимп президент) казва с голяма тревога и паника от безизходицата: Да направим и двете неща!
  Всяка промяна в Избирателния закон рискува да се окаже нищо повече от една палиативна мярка. Дълбоката причина за всичко е, че демокрацията ни е тежко болна. Тя се е изродила във формални процедури, станала е фасадна, изоставила е интересите на обществото и хората, изпълнява обслужващи функции - в името и за интересите на тези, които си присвоиха Прехода, после го ипотекираха и взеха срещу тази ипотека огромни кредити – от власт, пари, позиции, правомощия и права - да се разпореждат с настоящето и бъдещето на страната ни.
  Размити са и са станали практически невидими, ако ги има въобще, границите между големите пари и големите партии.
  Купуването на гласове и намесата на коруцията в изборите е многогодишна практика у нас, но те станаха сега толкова явни, само защото слязоха на доста ниско равнище, когато вече могат да се видят от всеки и да се наблюдават с невъоръжено око. Но и когато посегнаха на общите кастови интереси на големите партии.

  --- Защо бях срещу участието на президента на мили семейни тържества на големи бизнесмени?
  --- Защо бях срещу ловните му излети с лица от финансовия и материалния хай-лайф?
  --- Защо бях срещу присъствието му при откриването на нови обекти, съоръжения, винарни и бензиностанции на свръх-богати предприемачи?
  --- Защо бях срещу това - президентът да е конферансие на церемонии, финансирани от знакови фигури – милионери?
  Защото така се ерозира самият авторитет на институциите, слага се знак на равенство между обществено и частно, реално и нереално, морално и неморално, законно и незаконно, смесват се в оплетено кълбо политици и богаташи, престават да самосъхраняват норми, стандарти и критерии.

  --- Много трудно, дори и да си най-почтеният политик, е да накараш обществото да повярва, че след като си танцувал на патрицианска фамилна вечеринка със съпругата на изключително виден бизнесмен, то той после няма да намери поне няколко невидими и подходящи начина да ти се отблагодари – напр. тогава, когато водиш изборна кампания.
  --- Много трудно, дори и да си най-почтеният политик, е да накараш обществото да повярва, че след като си ловувал храбро и всеотдайно, по покана на и заедно с изключително виден бизнесмен, то той после няма да намери поне няколко невидими и подходящи начина да ти се отблагодари – напр. тогава, когато водиш изборна кампания.
  --- Много трудно, дори и да си най-почтеният политик, е да накараш обществото да повярва, че след като си уважил лично и така си му направил най-ефективна и ефикасна реклама - при откриването на лелеян обект, построен от изключително виден бизнесмен, то той после няма да намери поне няколко невидими и подходящи начина да ти се отблагодари – напр. тогава, когато водиш изборна кампания.
  --- Много трудно, дори и да си най-почтеният политик, е да накараш обществото да повярва, че когато раздаваш от името на изключително виден бизнесмен годишни награди, то той после няма да намери поне няколко невидими и подходящи начина да ти се отблагодари – напр. тогава, когато водиш изборна кампания.

  Всеки човек може да танцува с чиято си иска съпруга, да ловува с когото си иска, да прерязва тържествено лентата на каквото и да е, да уважава която и да е и спонсорирана от когото и да е церемония...
  Но когато това го прави министър, премиер и още повече държавен глава, то по този начин те от името на правителството и държавата слагат знак “Почтен”, удрят печат “Законен”, издават сертификат “Чист” - на уважения бизнесмен.

  И след това рискуват да изпаднат – в очите на обществеността – в подозрения за зависимост, която в наше време – защо не си го кажем направо - обикновено се осребрява в кеш, в брой или на ръка, или с някой и друг движим или недвижим имот.
  Разбира се, напълно възможно е нищо такова да не се е случило, но са създадени предпоставки то да се случи или поне обществото да иска прозрачност - че то не се е случило. При това прозрачност истинска, документирана, проверена, а не имитирана или симулирана... Ясно е, че само с честна дума не става. И че никакви публикации на никакви листи със спонсори не могат по никакъв начин да хвърлят достатъчна прозрачност върху задната, скритата страна на този процес.
  Не бива да се лъжем – който се е завъртял във и около политиката, той знае, че официално декларираните средства в една кампания са едва 10-20% от реално използваните.
  Това всъщност е въпрос на личен избор. Както и отговор защо един или друг човек не е влязъл в политиката или не е вече в нея, макар да има качества за това.
  Аз например не съм, защото моят личен избор е да не се продавам, да не ме купуват нито с пари, нито с много пари.
  Затова и няма кой да отиде при президента и да му каже – това момче трябва да остане при теб, то ни е нужно, в него пари са инвестирани.

  Искам да кажа, че най-напред трябва да започнем да лекуваме болестта на демокрацията, а после да мислим как най-добре да мине възстановителният период след лечението.
  Лекуването е възможно само с операция. Боя се, че ще е нужна и химиотерапия.
  Скалпелът при тази операция са правораздавателните и правоохранителните органи. МВР, ДАНС, Следствие, Прокуратура, Съд, Сметна палата, Агенция по приходите, Комисия “Кушлев” и всеки друг, който има правомощия и му стиска да се бори с корупцията и да отстоява законите в държавата.

  Българската политическа класа е цялата в метастази от корупция и нарушаване на законността и морала. Тя свикна с мисълта, че точно така се прави политика и че политиката е другото име на материлното облагодетелстване.
  Докато не се прекъсне пъпната връв на партиите и политиците с престъпните или най-малкото с антиевропейските, антидемократичните, антимодерните практики – дотогава доверието в нашата демокрация ще пада и няма да има условия за реален сблъсък на идеи и личности, а ще се залага на харизма със запретнати над здравите бицепси ръкави или на апатията на избирателите, или на продажността на част от техните гласове, или на нещо друго – не по-малко ирационално и не съвсем нравствено.
  Ще каже някой – утопия, утопия е това, за което говориш.
  Съгласен съм. Тогава по-добре е да продължим да преливаме - както направиха вчера партийните лидери при президента – от пусто в празно, да търсим някое безвредно – но не за болния, а за болестта лекарство. И, както казва един мой приятел – да клатим брезичките, вярвайки си, че правим вятър.

  P.S. Пропуснах да добавя, че бях някога два пъти депутат и съм бил избиран и мажоритарно (1990 г.) и пропорционално (1991 г.). Така че някакъв скромен опит все пак имам. Лично на мен много повече ми допадна мажоритарния избор. Може би защото в първите т.нар. демократични избори се бях изправил като кандидат на СДС в центъра на гр. Перник лице в лице със “символа на паразитната номенклатура, на най-ретроградното в БКП-БСП”. И победата беше сладка – да, победа на СДС, но и моя победа в сблъсък на характери и човешки алтернативи.
  А на следващите избори бях водач на пропорционалната листа на СДС и понеже тогава, казано на спортен език, БСП ни беше клиент в Перник, всъщност по-тежкото бе да се подреди нашата листа. Опитахме се да направим това по възможно най-демократичния начин - всички кандидати (вкл. и аз, макар и носен на крилете на синята слава като един от 39-те) бяха гласувани от делегатите на шестте общини в Пернишки окръг и от бюлетините на пълната зала бе направено подреждането на кандидатите за депутати. Е, в старанието ни да отстраним някои парашутирани от София натрапници, си позволихме една-две процедурни хватки и на второ място бе “избутан”, както се оказа, крайно неудачен човек. Но поне я нямаше картината от изборите през 1990 г., когато влъхвите – Петър Дертлиев и Милан Дренчев и други като тях - ни спуснаха отгоре Иван Неврокопски, че не е за разправяне после...
  Трудно ми е днес да си спомня всичко, което ме вълнуваше тогава – изминали са все пак 17 години, но е останало усещането, че аз трябваше сам, безсънно, да работя за всички в листата, дори да им лепя и плакатите, а някои от тях се криеха, не желаеха да се показват и изказват пред хората, останаха анонимни пред и за избирателите, не можаха да дадат нещо от себе си и по този начин депутатското място да им бъде не подарено, а извоювано в битки и дебати.
  Да не говорим, че ако мажоритарно бихме могли да бием БСП с 4:1 или дори с 5:0 депутати, то пропорционално те успяха да постигнат твърде несправедливото 3:2 за нас. На много места по страната картината бе същата и ние (СДС) се оказахме в парламента само със 110 депутати срещу 106 на БСП и 24 на ДПС. После Доган се извъртя от пламенни апели за забрана на БСП до депесарския шут по СДС и стана тя, каквато стана.

08.08.2008 г. Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _____   _  __ __        __        
__ _ |_ _| | |/ / \ \ / / __ _
/ _` | | | | ' / \ \ /\ / / / _` |
| (_| | | | | . \ \ V V / | (_| |
\__, | |_| |_|\_\ \_/\_/ \__, |
|_| |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.