Връщането към Началото на Прехода не е единствено заради естествената носталгия и защото реалността на днешна България поражда необходимост човек да се скрие от истината в пещерата на спомените.
Мисля си, че онова, което беше тогава не бива да бъде забравяно, то е част от най-новата ни история и в него – няма съмнение – се крият част от причините за това, на което днес заприлича България.
Тогава не беше лесно. На Първите никога не им е било лесно. Сега като чета във вестниците и форумите какви смелчаци са се навъдили и как маскирани със собствената си анонимност раздават присъди, неволно ми се иска да ги попитам – Къде бяхте, скъпи страхливи мушмуроци, тогава? Къде навирахте къдрокосите си безстрашни главици? Навярно сгушени на топло и сигурно в пазвите на майките... Или залепили носове по прозорците воайорствахте мълчаливо, плюейки в собствените си пазви...
Но емоции не ни трябват. Дошло е ново поколение и аз съм убеден, че то заслужава да разказваме нещата от Началото. За да може това поколение, стига да поиска, в което, често казано, малко се съмнявам, да има къде да прочете какво беше и как беше.
Тук искам да каже няколко добри думи за една забравена жена, обаятелна личност и увличащ лидер от първите митинги и първите ни политически усилия за промяна на страната – Елка Константинова.
Жестокото и често страдащо от склероза наше обществено мнение сега се опитва да свърже името й с лека насмешка, дори със зле прикрита ирония. Но Елка Константинова по онова бурно и страстно време запали много сърца, направи, заедно с останалите просветени образовани съмишленици най-интелигентната партия в СДС – Радикалдемократическата партия (РДП). Убеден съм, че много от бедите в СДС започнаха тогава, когато и в РДП взе връх кинжалстовото, а разумните и последователни демократи в нея бяха изтикани на заден план.
Аз създавах с моите приятели СДС в Перник, но изборът ми на партия бе ясен и осъзнат – моята партия в СДС беше РДП – заради Елка, Мишо (Михаил Неделчев), Сашо (Александър Йорданов) и останалите. В не малка степен моето име получи известност извън Перник благодарение на публикациите ми в най-качествения тогава и най-седесарски вестник – „Век 21”, издание на РДП.
Но сега не искам да навлизам в историята на СДС и РДП, а само да приведа в допълнение към горните няколко реда няколко извадки от писма до Елка Константинова - от хора, които ни мразеха. За да се знае колко силна бе омразата тогава и през какво минахме. И да допоясня защо пиша, че тогава на човек трябваше да му стиска, да има силна душа, твърдо сърце и здрави нерви.
Това са само няколко откъса от подобни писма, които Елка Константинова получаваше със стотици, а може би с хиляди. Веднъж с болка на лице – с видима физическа болка – тази невероятна и доста емоционална, абсолютно почтена жена (от класическа за нашата култура и литература фамилия), явно нямаща сили да ги дочете – ми ги даде, за да се махнат от очите й... Сега ги намерих в архива си и без нейно съгласие ги качвам на моя сайт. Защото са автентични документи от онова време.
Елка Константинова не бе единствената, която получаваше такива многобройни и кое от кое по-крайни писма. Всеки от нас мина тогава през този кръг на ада. Аз също съм бил обливан с омраза, клетви, клевети, слухове, обиди, заплаха.
Някои от най-отявлените ми хулители и предатели - без да съм им го пожелавал – претърпяха тежки житейски драми и катастрофи, други са вече в отвъдното. Иска ми се да им кажа, стига да можеха да ме чуят – Защо, мили мои, бяхте толкова злобни, след като всичко е тленно, кратко, мимолетно, временно и преходно? Защо ви бяха нужни толкова ненавист, мерзост и зла енергия, толкова разрушителни страсти?...
Ако избрах писма не до мен, а до Елка Константинова, то е защото нейният принос към демокрацията е много по-голям от моя, а и защото тя бе особен фокус на агресия от политическите ни противници и техни привърженици.
Но нека не съдим сега авторите на писмата. Не сме ние тези, които трябва да раздаваме морални присъди, за това си има някой – там горе, или където тази невидима и непостижима сила се намира...
Иска ми се само да се знае истината за онова време и да се види през какво трябваше да минем тогава.
Писмо първо (анонимно):
„Госпожа Константинова,
Ти не си парламентарна лъвица, а парламентарна мръсница. Кой те направи доктор – тоталитаристите нали?
Какво тогава лаеш като куче на месечина – склeроза мръсна – гледай си дъртините и внуците защото ще ти счупим празната тиква мръснице.
Гаднярка мръсна. Опичай си акъла докато не е късно”.
Писмо второ (анонимно):
„Госпожа Е. Константинова!
ПРОКЛЕТА да сте хиляди пъти!
Господ да Ви отнеме НАЙ-МИЛОТО, което имате!!
Дай Боже!
Вие бяхте МРЪСНА привърженица на фашистките „Градове на истината”, на събличащите се голи, на „Гражданско неподчинение”, на „Окупационните стачки”.
Всичко излиза НАЯВЕ!
Ванга казва, че природата така наказва НАЙ-ТЕЖКО!
Дано сте ПЪРВАТА!”.
Писмо трето (от Рангел Рангелов – огняр в предприятие „Българска гъба”, гара Тодор Каблешков, Пловдивска област):
„МАДАМ,
Не чувстваш ли, че с отвратителната си заядливост стана смешна на цяла България? С тебе сега плашим децата си. А и те видят ли те по телевизора, веднага бягат да лягат с думите: „Баба Яга, баба Яга...”.
Не се и учудваме, че си парясница. Та кой ще е този мъж, дето ще може да те търпи! Ако беше съпруга на някого от нас, знаеш ли как щяхме да постъпим с тебе? Първо щяхме да ти отрежем главата, а после щяхме да ти се извиним...
И понеже не можем да сторим това, имаме само една възможност. А тя е да помолим господ, ако действително го има, час по-скоро да те премахне от този свят, за да не го мърсиш повече. И ние го молим. От все сърце го молим!!! И дано по-скоро той свърши тая работа!!! Дано!!!
Дано и смъртта ти бъде много, много мъчителна, защото ти явно имаш да изплащаш много грехове за пребиваването си на тази земя!!!”.
Ето и така беше тогава.
Мисля, че е добре да се помни, че беше така.
17.06.2008 година, Николай Слатински
