Благодаря Ви, че сте имали търпението да изчетете моята книга "На вниманието на президента". Всъщност, книгата дава отговор на вашите въпроси. Не искам да се изкарвам мъченик, защото е право на президента да си подбира екипа. Но съм убеден, че бях уволнен, поради поне четири причини:
1. Очевидно президентът се е уморил да чете и слуша истините, които му казвам, наситила се е и без това не високата му поносимост към другата гледна точка. Аз нямам претенците да говоря истини от последна инстанция, но съм се опитвал чрез много срещи, много информация и много размисъл да стигам до истините за реалната ситуация в България. А президентът обича тези около него да го хвалят, да го щадят, да го капсулират и убеждват, че е голям Политик и Държавник.
2. След първите две силни години на мандата си, някъде след началото на войната в Ирак, президентът някакси "клекна", "спихна се", вече не беше този боец с чувство за мисия, а започна да става обикновен, да бяга от проблемите, да се крие от големите тревоги на България. Не знам дали някой не му се скара здраво за фразата "Аз не приемам тази война!" или просто си даде сметка, че няма сили и интелект да е на нивото на подобен тип лидерство и отстояване на националните интереси. Но след като нещо в него тогава (според мен - това е мое лично усещане) се пречупи, ние вече много трудно можехме с него да се сработим да сме един екип, все по-ясно чувствах, че работата ми там не е това, за което отидох.
3. През последните две години, особено след откровената му намеса при формирането на тройната коалиция и явния му стремеж да врежда във властта свои хора и да играе своя политическа игра, която в моите представи не отговаря на националните интереси, ние започнахме силно да се разминаваме. Така че и за двама ни бе логично, че с края на мандата ще се разделим. Всички мои близки и приятели знаят, че в моите планове не е влизало да остана за втория мандат.
4. Мисля, че с материалите си за върхушката на ДПС аз съм вбесил президента (вие сте чели книгата и знаете за какво става дума). А той в политически план над всичко - над БСП, над Бойко Борисов, над съмишленици и приятели (в политиката) поставя стратегическото си сътрудничество с ДПС. Човек, който му пише такива анализи за делата на лидерите на ДПС в политиката и националната сигурност, не можеше да остане в екипа на президента.
Тук писах за мен. Съчувствам ви за това, което преживявате и много добре ви разбирам. България - чрез своите политици - рядко дава примери, че държи на професионалистите. Те са натиквани в миша дупка за сметка на партийни, приятелски, корупционни, любовнически, семейни, кланови и други връзки...
Стискам ви палци и ви желая повече оптимизъм.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
    _   _       _  __ __   __        
(_) | |__ | |/ / \ \ / / _ __
| | | '_ \ | ' / \ V / | '_ \
| | | |_) | | . \ | | | | | |
_/ | |_.__/ |_|\_\ |_| |_| |_|
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.