11.06.2008 г.
Какво днес вижда нормалният, работещ, борещ се и оцеляващ - не поради, а въпреки случващото се в страната ни - човек? Нека го чуем, нека се вслушаме в думите му, в анализа му, в протестите му.
Ето правдивата оценка и разбираемото тълкуване на актуалната ситуация. И макар изказът да е малко нервен и не малко краен, то е защото има основание, защото е поглед от ръба на поносимостта, на предела на издръжливостта. И защото от субект на процесите, нормалният човек е превърнат в техен обект, а от цел на промените, той е осъден да бъде тяхно средство...:
Политическият елит е в стрес. И по съвсем трогателен начин еднакво са обидени, огорчени и опечалени всички големи партии. Те ужасно и целокупно са разочаровани, разстроени и разтревожени.
В един и единен глас вопят за станалото в Сандански и БСП, и ДПС, и НДСВ, и СДС, и ГЕРБ. Вече е трудно човек да ги различи. Защото са партии на Статуквото, на Завършилия Преход. Сякаш са загрижени повече не за реалните проблеми на България, а за преразпределянето на властта помежду им.
Разбира се, че ги боли. Но явно не за демокрацията, а за това, че изядоха съвсем предвидим, съвсем логичен, съвсем местен изборен пердах.
Сега те – без разлика на възраст, класа, пол и занаятие искат повторно касиране на изборите и избори до дупка – докато в Сандански не се получи това, което дори някои от тях да не харесват, но ги устройва като елит, като класа, като каста.
Случилото се в Сандански е диагноза за нашата демокрация, присъда над Прехода, съпротива срещу оялите се от властта и срещу тези, които вече почесват кореми в предчувствие на благините, които властта ще им донесе.
Само че случилото се сега в Сандански е същото, което се случва на последните няколко проведени избори в страната.
Работата е там, че тези, които купуват гласове не искат повече да хрантутят утвърдени партии и политици, а искат сами да храносмилат приятно в управлението.
Това са бизнесмените, които систематично и откровено, открито или задкулисно и по-рано редяха листи – на БСП, на НДСВ, на СДС, купуваха си участие в тях, но сега решиха вече да редят свои си, лични и лично пред тях отговорни листи.
А местното народонаселение... Ами то, щом като не вижда официалните, по-скоро официозните партии да му бранят интересите, ще гласува за местни кандидати или изобщо няма да гласува.
Някой ще ми възрази, че не бива да слагам ГЕРБ в общата листа на партиите на Статуквото и на Прехода. Не съм напълно съгласен, защото ГЕРБ е вече на много места във властта и показва като правило голяма доза некомпетентност. Пък и не малка част от кадрите му са или специфично подбрани (с прозиращи под саката пагони, а на какво се дължи издутината отзад на кръста мога единствено да се досещам), или са гастролирали през няколко партии – само и само да се наредят на софрата или да останат край нея...
Когато в Перник, Дупница, Кюстендил или Благоевград, във Враца, Видин, Монтана или Плевен, в Добрич, Силистра, Шумен или Търговище някоя от системните, утвърдените, традиционните за Прехода или значимите откъм рейтинг на лидера партии купува гласове (чрез бизнеса и местните авторитети и дерибеи), когато контролира електорат (мургав или не) – то това е само донякъде възмутително и само понякога може да се преодолее, ако по воля на някой министър в града се изсипят БТР-и и Жандармерия, а полицейското присъствие се засили над нормата.
Но когато това го правят други и така зашлевят шамар на партиите на Статуквото – това вече е повод за вой до небето...
Само че колкото и болна да е демокрацията ни, нейната болест е най-вече следствие – следствие от боледуването на България.
Затова надигналият се отвсякъде, от всички властови институции и партии плач е Смешен плач...
България е болна от това, което се случи по време на Прехода и сега берем плодовете на несправедливостите, перверзиите и аномалиите на Прехода.
--- След като всичко у нас се купува и е важна само цената, ще се купуват и гласовете на избори.
--- След като всичко у нас се прави в името на успеха и без оглед на стъпкани ценности, на загърбен морал, на обругана етика, на захвърлена порядъчност, то и на изборите ще се действа в името само и единствено на успеха.
--- След като всичко у нас – в политика, в медии, в бизнес, в структури на гражданското общество - е основно лъжа и измама, то и на изборите лъжата и измамата ще са победители.
--- След като всичко у нас сe прави от партиите и политиците само заради властта, парите и облагите, а обикновените хора не са сред приоритетите на управлението и политиката, то на изборите обикновените хора ще забравят за партиите и политиците и дори ще искат – даже в разрез със собствените си интереси – да ги накажат.
За финал - ще взема на заем две фрази-метафори, свързани с пиян човек и стълб с улично осветление, защото те характеризират много точно отношението на нашите партии към демокрацията и изборите, както и тяхната оценка за изборите в Сандански.
--- Първата фраза-метафора е за пияния човек, който използва въпросния стълб с уличното осветление не за да вижда пътя си, а за да се подпира на него.
--- Втората фраза-метафора е за пияния човек, който търси своето портмоне не там, където го е загубил, а край въпросния стълб с лампата, защото под него е по-светло и се вижда.
11.06.2008 г. Николай Слатински
