Не искам да участвам в дебата за робството

  Не искам да влизам в дебата За и Против робството. Защото в момента съм подтиснат от това, че само през последните дни няколко души се обърнаха към мен (нали някога съм бил във властта, сиреч от голямото добрутро) за помощ да си намерят работа, защото вече не издържат. Един не издържа да си седи вкъщи, друг не издържа, защото не може да издържа децата си, трети не издържа, защото едвам свързва двата края, четвърти не издържа, защото вече не издържа и ще си тегли куршума…
  Та за тези хора днешното време е не демокрация, а джунгла, вълче време, анархия, ад. И такива хора не са никак малко, а стават все повече. За тях такова е днешното време. И ако има някой днешен Иван Вазов, той сигурно би могъл да напише за тези стотици хиляди и дори един-два милиона поне хора нещо като „Под преходното иго“.
  Обаче утре, когато се изучава като история днешното време, то може да се нарече Преход към пазарно общество, в първия четвърт век на който съжителстват носталгията към социализма и суровата действителност от първата фаза (на натрупване на капитал и адаптиране на законите и институциите) на капитализма или окей - на пазарното общество.
  Някои тогава ще твърдят – беше Преходно иго и не променяйте Историята, други ще твърдят - Беше Преход към пазарно общество…
  Какво искам да кажа малко, може би, не съвсем достоверно?
  Не ми се участва в дебата за робството, защото днес има друго робство за огромен брой хора – едни са роби на промените, други са роби на робуването на миналото, трети са роби на себе си, четвърти не могат да бъдат друго, освен роби на нещо си – дали на соц-а, дали на кап-а…
  И това робство, т.е. тези робства са най-важните днес.
  Не ми се участва и защото съм изчел сигурно стотици книги и десетки историци и съвременници за периода от 14 до 19 век включително и имам не внушено ми мислене, а собствено – да не ми казват какво да мисля за този период, а аз да си съставя, макар и като любител, като лаик в Историята, разбиране какво е било.
  Било е всякакво, имало е и големи личности, някои пробили в османската администрация много нависоко, други – удивителни търговци, трети – значими творци, четвърти – славни родолюбци. А накрая е имало шепа невероятни луди глави, пасионарии, сгъстъци от енергия и чудатост, които са повели хиляди след сее си на саможертва и заколение, за да сърцето на тирана аз отворих такава люта рана.
  Имало е сравнително приличен жизнен стандарт. И много несигурност, много потискане, много унижения и много ниска цена на живота, собствеността, честта и надеждите.
  Никак не е било лесно да си рая в Османската империя и не малко са се натискали да приемат чуждата вяра, та понякога самата империя ги е възпирала, защото раята плаща повече данъци и ако няма рая, ще страда данъчната събираемост на империята.
  Някога, преди години, бях започнал да събирам данни за нещо като книга – вземам събитие в нашите земи и сравнявам с това – какво точно по същото време се е случвало в Европа. Стана ми тъжно какво е било у нас, когато в Европа са били Хобс, Спиноза, Нютон, Лайбниц, дори Кант и още множество такива и по-страшни примери.   Сърцето ми не издържа, а и нали все пак съм любител, нали съм лаик в Историята, това се оказа непосилно за мен.
  Така че не ми се участва в дебата за робството.
  Защото като махнем поредната конска доза ошашавяне на народа ни, лашкането му да гони вятъра на политическите спекулации, източването на енергията му с безумни образователни решения, шмъркането му на патрЕотарски кокаин, надушването му с шовинистични миазми и нагълтването му с анти-соросоидни амфетамини, в края на краищата дебатът за робството е тотално неадекватно заченат и се води по абсолютно сбъркан начин.
  Защото се смесват две различни нива на разбиране, на концептуализиране, на обясняване и дискутиране.
  Едно е нивото, съдържащо гледната точка на нашето общество (колкото го е имало тогава), на българите по градчета и селца, махали и отделни къшли. Тогава за онова време в рамките на тази гледна точка се е мислило като за робство, като за иго, затова е написано и „Под игото“ и за това се разказва в най-българската книга според мен – „Записки по българските въстания“.
  Едва ли някой разумен човек може да оспори тази гледна точка – тя е преживяна, тя е изстрадана, тя е изпята в песни, тя е документирана, за нея са загинали загиналите начело с Левски.
  Тази гледна точка е базирана именно на вековете на много несигурност, много потискане, много унижения и много ниска цена на живота, собствеността, честта и надеждите.
  И не е разумно, а и вярно не е, според мен, да се смята, че който помни и напомня тази гледна точка, той си иска робството.
  Така ние сме наричало това време и от гледна точка на народната и историческата памет няма защо и не бива да му правим възродителен процес и да го преименуваме с днешна дата.
  От това, че Левски или Бенковски, Ботев или Захарий Стоянов говорят за робство ние днес не трябва да се мислим като правнуци на роби, като робско племе.
  Защото всеки народ си има свои представи за робството. Едно е робството по време, така да се каже, на Египетското фараонство, друго е по време на Римското републиканство, трето – по време на Османското имперство, четвърто – по време на Гулагското сталинство…
  Другото ниво – това е на науката, на научната гледна точка, на научната парадигма, на научното осмисляне и категоризиране на процесите.
  То се базира на определени научни критерии, оценки, класификации, систематизации.
  И петте османски века, точно както двата византийски века и съветският (социалиистичесикят) полувек трябва, разбира се, че трябва да получат своите точни научни определения.
  Само така ще можем да съпоставим съответните векове, строеве, режими и властвания в различните континенти, надрегиони, региони и подрегиони; само така ще можем да видим къде сме били ние, как сме били ние, защо сме били ние и какво не сме били ние…
  Науката трябва да се остави на учените. А учените говорят на свой, научен език.
  Точно както аз, за да ме разберат в нашите аудитории, трябва да говоря на български, а за да ме разберат в Европа, трябва да говоря на европейски език или поне на американаски език, защото това е модата. Друг е въпросът дали някой не иска аз в нашите аудитории на наши студенти да говоря на американски език, нищо, че в същите тези аудитории на наши студенти някога никога не се е говорило на съветски език. Но това е тема за друг разговор, който е свързан и с глобализацията, и с нашето тичане пред вятъра…
  За да ни разберат за нашата история на научен език, ние трябва да усвоим този език. И усвояването на този език не застрашава с нищо българщината. Напротив, може само да ни помогне да осъзнаем и осмислим себе си и да се изпълним дори с истинска национална гордост, че в сходни условия сме правили неща, които други народи не са правили. Може също и да си дадем сметка, че не винаги сме правили неща, които в същите условия други народи са правили. В края на краищата Историята не е това, което само ни кЕфи, тя съдържа и някои горчиви глътки – за отрезвяване и изваждане на поуки. Оруел казва, че който контролира миналото, контролира бъдещето. Аз бих казал – който познава миналото, познава бъдещето…
  По скромните ми разбирания, на младите и най-младите хора на България трябва се помага да познават и двете гледни точки, описани накратко и не съвсем убедително, навярно, по-горе. Те трябва да знаят защо народът ни е давал мило и драго да се освободи от робството, да – от робството, което е осъзнавал и изстрадвал именно като робство. Но те трябва да знаят и как науката определя този период от нашата история. Аз в науката история съм любител, лаик съм. Затова не съм компетентен как трябва да се нарече този период. С моите познания и досещания, като че ли най-точното название е наистина владичество. И ако това е научното название, аз ще го приема. И в никакъв случай няма да смятам, че някой с това название промива паметта ми, обезбългарява ме, посяга на моята идентичност, осквернява Историята ми и убива в мен българщината.
  
  28.01.2016 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _   _   _   _  _    __  __        
| | | | | | | || | \ \/ / _ _
_ | | | |_| | | || |_ \ / | | | |
| |_| | | _ | |__ _| / \ | |_| |
\___/ |_| |_| |_| /_/\_\ \__, |
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.