Тук привеждам без съкращения една изключително важна и интересна Декларация, която говори много за прозорливостта, но и за заблудите на младите демократи в началото на 1990 год.
От Инициативния комитет за създаване на Съюз на демократическите сили в град Перник
Декларация
Във връзка с решението на ЦК на БКП от 29 декември 1989 година за преодоляване на допуснатите извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в България и по повод на последвалите го събития в страната
Съграждани,
Нашето свидно Отечество е в опасност!
Тъмните сили на отречената, но не победена тоталитарна система, на безпросветния живковизъм се надигат на решителен бой срещу демократичните промени в милата ни и изстрадала Майка България. Те спекулират със светлите чувства на народа ни, те манипулират тоя наш объркан народ, те го подстрекават и използват като оръдие в борбата им за съхраняване на властта и незаконно присвоените си привилегии.
Заявяваме, че в този трагичен момент номенклатурата използва раздухването на изкуствено създадения от нея национален въпрос като последен шанс, като схватка на живот и смърт, за да върне страната ни към кошмарните времена на беззаконията. Местни партийни велможи и техни послушни апаратчици не се посвениха да тласнат страната в хаос, да експлоатират наследените от тежкото минало комплекси, да събират плодовете на съзнателно насажданата политическа ограниченост, само и само да се съхранят, да оцелеят и да продължат своето априлско благоденствие върху гърба на трудещите се маси. Те с йезуитско безчестие превърнаха едно противоречие между номенклатурата и една част от нашия народ в драматично противостояние между българскоезичното и тюркоезичното население. Те безпогрешно улучиха онзи политически момент, в който позициите на Съюза на демократическите сили и партийното ръководство [на БКП] съвпаднаха, за да насочат своя удар както към лидерите на формиращите се независими обединения, така и към не по-малко ненавижданите от тях реформатори в Политбюро.
Хиляди българи, водени от най-чисти национални чувства излизат на улиците и издигат лозунги, които ни карат да бъдем горди, че е жив българският дух, жив напук на тая многолетна правешка вакханалия, но не бяха малко лозунгите, които намирисват на патриотарски шовинизъм, така близък до нацизма.
Съзнават ли тия наши братя и сестри, че благородните им пориви са впрегнати в една мръсна игра? Техните очи са насълзени от умиление и национален възторг и това им пречи да видят, че пред световната демократична обкественост ние изглеждаме не само смешни, но и жалки с исканията за референдум по основни човешки права и свободи.
Техните уши са уморени от скандирания и крясъци и това им пречи да чуят гласа на собствената си съвест, съвест българска, закърмена с традиционни национални добродетели - като верска търпимост, етническа толерантност, благородство и съпричастност към болките и тежненията на всички съотечественици.
Да, решението на партийните лидери [на БКП] този път е правилно, макар и много закъсняло. Правилно, защото един истински процес на помирение, трябва да стъпи по необходимост върху широка правна и демократична основа.
Прието по един недемократичен начин, това решение носи маниера на действие и манталитета на това самоизбиращо се десетилетия наред малцинство, което и при най-добро желание не би могло да осъществи напълно демократична процедура. Но трябва ли проблемът за процедурата да засенчва решението, след като въпросите за избора на лично име, вероизповедание и език за битово общуване, изобщо не могат да бъдат обект на процедури и решения, а се гарантират от нашата Конституция?
Спекулативна и тенденциозна е критиката срещу демократическите сили и техните лидери, които нямат и не могат да имат отношение към спорния процедурен въпрос. Нещо повече, във време, когато те настояват за ускоряване на промените и очакват разговорите около предстоящата „Кръгла маса” да дадат гаранции, че никога повече шепа хора не ще могат да предопределят самоволно съдбините на България, вниманието на нацията умишлено се отклоява в опасна посока.
Питаме – кой написа първите протести срещу решението от 29 декември; кой трескаво организира митингите, обезпечава автоколоните, освобождава от работа хората, осигурява средства в непознати размери?
Питаме – кой преди дни осъждаше като пагубна за икономиката и чужда на народа ни всяка стачка и кой сега с вдъхновение дере гърлото си, призовавайки именно към стачки?
Питаме – кой охули ония млади хора пред Народното събрание, назовавайки ги публично екстремисти и кой сега зове с екстремистка истерия?
Отговорът е само един – номенклатурата, окопалите се по места и незасегнати от промените живковисти.
Точно тия, които с небавило усърдие провеждаха насилствената политика срешу мюсюлманското и тюркоезично население.
Точно тия, които в най-голяма степен се облагодетелстваха материално от масовите изселвания на това население в Турция.
Точно тия, които не знаят и не искат да знаят що е контрол, що е отчетност, що е демокрация.
Точно тия, които бяха безпощадни цензори на нашите мисли.
Точно тия, които са превърнали всяка община в свое царство на беззаконието и произвола.
Братя, сред тях е обявена решителна мобилизация, те са готови да подпалят дори гражданска война в името на своето оцеляване!
Отечеството ни е в опасност, но неговото спасение минава през националното помирение и националното съгласие.
Единственият път е разрушаването на тоталитарната командно-живковистка система.
Единственият шанс за излизане от кризата и прибщаване към цивилизования свят е демокрацията. Пробен камък за тази наша изстрадана демокрация е отношението към националния въпрос.
Народе наш, опомни се! Реакционите сили те тласкат към трагедия и към нова национална катастрофа!
Перник, 07.01.1990 година.
Инициативният комитет включва предствители на:
-- Независимо сдружение „Екогласност”,
-- Независима федерация на труда „Подкрепа” и
-- Българската работническа социал-демократическа партия.
Той е отворен за включване и на други независими демократически сдружения.