Стратегия Синергия Сигурност

  Първоначално това бе отговор, който исках да дам по отношение на коментар под мой статус във Фейсбук, но реших да го изведа като отделен текст:
  Аз си мисля (и адресирам това към себе си най-вече), че всичко вече е казано от нас за, към и по отношение на РБ. Направих си труда да прегледам коментарите под статуси на някои политици от РБ - масово, смазващо, потресаващо единодушно (сигурно 90%) е мнението за ставащото и станалото.   Вече се повтаряме (аз особено) и едва ли може да се добави нещо по-ново или по-силно.
  Но лидерите на РБ са решили да игнорират мнението на своите избиратели и на хората с подобна на декларираните от РБ принципи и програми ориантация, да карат сляпо и упорито напред и да продължават да правят всичко на инат (т.е. не на политическа логика, политическа воля, политическа подкрепа), да поддържат на всяка цена ББ и едноличното му, извадено от всякакъв нормален контекст правителство.
  Следователно между избиратели на РБ и избрани от РБ няма никаква чуваемост, липсва всякаква комуникация.
  Има хора (като мен), които са си дали гласа за определено представителство (аз без особени илюзии, но това си мой личен проблем) и сега нямат вече представителство, нямат си представители в парламента.
  С други думи (това е лично мое мнение, не го натрапвам на никого), в момента вече съществуват две разминаващи се, даже разминали се общности – общността на избирателите и поддръжниците на РБ и общността на избраните и лидерите на РБ. Тези две общности все повече и все по-очевидно не се пресичат, не се разбират и не се доверяват една на друга.
  Лидерите на РБ живеят свой живот в т.нар. „голяма политика“, те имат друга оптика, друго светоусещане. Те са се взели на сериозно, надутите им физиономии показват, че те вече мислят за себе си като за спасители на kleta maika Bulgariq… Сетивата им са притъпени, вероятно и от ордите кандидати за постове, още повече че и за повечето от лидерите на РБ образованието и знанията, компетентността и квалификацията не са аргумент, важно е личното, семейното, колегиалното и партийното приятелство.
  Това, на което – с много горчивини и грешки – ме научи политиката е, че случило ли се е подобно разминаване, вече става напълно възможно от просто не разбиращи се и не комуникиращи си, тези две общности да станат глухи и слепи една за друга, а оттук до превръщането им в антагонистични е само една крачка, даже не крачка, а малка стъпчица…
  
  21.12.2014 г.
  
  P.S.1. - мой статус във Фейсбук
  За мен изобщо не е фатално, че бърка Джон с Джим и газът с газта.
А че убива самата представа у хората какъв трябва да бъде съвременният (през второто десетилетие на 21 век!) държавник; че сваля политическото ниво под всякакви разумни, мислими и допустими прагове; че профанизира и опростачва управлението и го превръща в пародия и цирк, а властта - в играчка за дилетанти, позьори, шмекери и безнадеждни импровизатори...
  
  P.S.2. - още един мой статус във Фейсбук
  Вчера очевидното и очевадното стана безпощадно ясно: за ББ всичко, свързано с РБ е само фасада - и като намерения за дълбоки реформи (правосъдният министър) и като шумотевица, която разполовява обществото и създава всеобщи смут и стрес (здравният министър). А иначе ББ си управлява както си иска, т.е. без да му пука за някакъв си РБ или както искат от него олигархичните му работодатели.
  Това е коалиция само на желаещите да са на власт с цената на всичко и на всяка цена (вижте как се е спотаила подличко и безпринципничко реформаторката зам.-премиер). Нищо друго коалиционно няма.
  Не знам дали и у нас с тази коалиция на желаещите няма да се случи както в Ирак, когато коалицията на желаещите да участват в бъдещото разпределение на ползите от свалянето на Саддам, в един момент се превърна спешно и шоково в коалиция на желаещите да напуснат, т.е. да се спасят с бягство от Ирак.
  По този повод си се върнах мислено към мой текст, писан на 5 март 2013 г. - http://nslatinski.org/?q=bg/node/478.
  Ще ми се да го напомня на всички от РБ, които страдат неизлечимо от пожелателно мислене, като виждат само онова, което ги устройва, а за всичко неустройващо ги, мислят еднозначно: Не ме устройват фактите?! Толкова по-зле за тях!?
  Само че става не толкова по-зле за фактите, а толкова по-зле за нас, за нормалните български граждани или поне за онези, които са гласували за РБ.
  Напомням този свой текст на РБ само за да знаят, че всичко в управлението на ББ започва винаги с Държавата - това съм аз! и завършва неизбежно със След нас и потоп!
  
  P.S.3. - трети мой статус във Фейсбук
  В теорията и практиката на преговорите се дава такъв съвет - постигни с всички сили и средства, с конфронтация и извиване на ръцете резултата, към който се стремиш, а после бъди великодушен, кооперативен, смирен и примирен, отстъпчив и благоразумен и дай възможност на унизения и победения от теб да съхрани лицето си (to save the face) като му предоставиш възможност да обясни на обществеността и последователите си как "докато всичко не е решено нищо не е решено", че "дяволът е в детайлите", че "борбата продължава", че е "незаобиколим фактор" и т.н.
  Но заедно с този психологически и прагматичен съвет се препоръчва това да се прави само с опоненти, които са чувствителни към признанието, че са принципни, които работят за пред аудиторията, които много държат да са морални победители, да впечатлят и да се докажат като по-значими, отколкота са, които се стремят повече не към същността на изхода от разговарянето, преговарянето и договарянето, а към формата, чрез която се представя този изход; т.е. интересуват се не толкова от съдържанието на резултата, колкото от това - как постигнатият резултат ще бъде обяснен пред обществото или последователите им...
  За пореден път интуитивният и първосигнален ББ действа като по учебник и може би затова системно разиграва, надиграва и се подиграва на далеч по-начетените си опоненти!