Случващото се в България в момента може да се обясни и по следния начин (не твърдя, че това е единствено възможният начин за обяснение!):
Върви преоценка не Прехода. Точка първа на тази преоценка е следната: „Частникът е лош, държавата е добра!“.
С други думи, ние виждаме всъщност не преоценка, а отричане на Прехода.
Даже един от бардовете на Прехода през първите години заяви, че гласува с две ръце за Държавата срещу Частника и когато нашият народ разбере дори с малко, но завинаги, че в това е спасението на страната, ще бъде хубав ден за българската демокрация.
Изобщо днес от властта и нейните апологети (но – забележете – не от нейните олигархични господари) не се коментира, че частникът е a priori лош, там, където държавата е a priori слаба. Т.е. за това, че частникът е лош главната вина е в слабата държава. Защото слабата държава не си върши работата – да приема нужните закони, да контролира тяхното спазване, да произвежда сигурност, свобода и справедливост за обществото и обикновените граждани.
Първата най-зрима стъпка от тази преоценка, а по-скоро от това отричане на Прехода е следната:
Превръщаме държавата в основен, даже в главен, а всъщност единствен играч на полето на управлението и притежаването на публичните и личните финанси. Частникът се демонизира, заклеймява и декапитализира, като по този начин е опрян до стената, до ръба на пропастта и тласкан да се стреми не към дългосрочна икономическа и финансова политика, а към бързи и криминални удари, забърсвания на чужди пари и изсмукване на чуждо настояще и бъдеще.
И така – у нас тече контрапреходна революция, само че дирижирана отгоре и в полза на тези, които са отгоре, обаче опакована с капещи като мед на сърцето слова за тези, които са отдолу и изцяло в тяхна вреда.
Първата стъпка на започналата контрапреходна революция е кристално ясна:
Защото частникът е лош (а той е лош, защото държавата е слаба), ще наливаме публични финанси в слабата държава. А тя понеже е слаба, това ще означава всъщност изливане на вода в пясъка. Ето така се лекува туберкулоза с чума. Ето така се възнаграждава слабата държава за това, че е слаба и така тя се прави още по-слаба.
От всичко това ще спечелят именно онези, които в момента си мълчат, подсмихвайки се лукаво и в шепите си – олигархичните господари на властта.
А ние се връщаме в началото. Само че вече с доказано слаба държава и заклеймен като лош частник...
21.12.2014 г.














