Стратегия Синергия Сигурност

  Понякога в своите прогнози съм грешал, понякога съм бил прав. Имам случаи, когато анализите ми са водели до точни изводи - например кога (като ден) ще започне войната на САЩ в Ирак; или че ще има атентат в Кербала - тогава, понеже властта, включително президентът Първанов (като върховен главнокомандващ и след няколко мои алармистки материали, че въпросът е не Дали ще бъдем ударени, а Кога) не вземаха нужните мерки, аз се видях принуден - 13 дни преди атентата - да предложа на президента опорни точки за неговата реакция, когато ... атентатът се състои и загинат български войници.
  Ще кажа, че много често, когато прогнозите ми са се сбъдвали, не съм бил щастлив от това. Никога не ме е радвало, че мога да посоча обвинително с пръст: Аз нали ви казвах!
  Предпочитал съм да не се оказвам прав в своите предсказвания (научни, а не тип "баба Ванга") за негативни събития.
  И сега изобщо не се радвам или не тържествувам, че както много други, аз също се оказах прав.
  Когато един министър си позволи грубо ксенофобско и расистко изказване (независимо от мотивите, в които може да има, не споря, и верни акценти), за мен опасността не бе само от това изказване и от това, че едно лице, облечено във висша власт допуска подобни взривоопасни думи и нарушава един последен консенсус на Прехода - да не подпалваме етническа омраза.
  Далеч по-голямата опасност бе в това и тук се оказах прав, без да съм никак щастлив от този факт, че с подобно ксенофобско и расистко изказване се отваря Кутията на Пандора и се премахват всички морални задръжки; че сега вече фашизоидът-атакист ще бъде заменен, надминат, задминат от фашисти по манталитет; че пада прагът на допустимостта на насаждащи омразата изказвания; че се намира най-лесното обяснение за най-големия виновник за всичките не национални беди - циганите.
  Което е позволено на Юпитер не е позволено на вола - казва латинската сентенция; а слатинската сентенция :) казва, че което е позволено на вола не е позволено на Юпитер.
  Което е позволено на фашизоиди и патриотари, на шовинисти и човекомразци, на расисти и ксенофоби не е позволено на един демократичен министър, на един министър, дошъл от демократичните сили.
  Защото в днешното време на ситуации на ръба (когато и най-малката, дори неволна стъпчица може да те срине в пропастта), малките въздействия могат да имат колосални последици.
  Но за да осъзнаваш това, се искат интелект, разум, етичност, отговорност, истинска, а не фасадна и лозунгна демократичност. Иначе може и нещо в бързата (спешната) помощ да промениш, но да създадеш условия, при които никаква, дори свръхбърза и суперспешна помощ няма да спаси България. И в бързата помощ бързата кучка слепи ги ражда!
  Кутията на Пандора е отворена и това се вижда с невъоръжено око.
  От трибуната на Народното събрание се правят фашистки изказвания, но партиите там мълчат, мълчат грозно и зловещо.
  Сред народа ни се ширят потресаващи, агресивни, етноомразни, изпълнени с ненавист и злоба настроения, но обществото също мълчи.
  Няколко думи и чергата на България пламва. Дори в интелекта и манталитета министрите трябва да се простират според чергата си, за да не подпалят чергата на България...
  Е, днес се случва това, за което мнозина, такива като мен предупреждаваха. Но огромното мнозинство от хората се включиха в ожесточени спорове за конкретните думи, а не осъзнаха тяхната взривоопасност и последиците от тях.
  Не само пътят до ада е постлан с добри намерения, но и Кутията на Пандора може да бъде отворена с добри намерения.
  А резултатът от няколко "невинни" ксенофобски и расистки думички ще го виждаме тепърва, освен ако не се осъзнаем като народ и не се освестим като общество.
  
  
  Пояснение:
  Пандора – в древногръцката митология е първата жена, създадена по волята на Зевс като наказание за това, че Прометей е откраднал за хората огъня. От любопитство тя отваря получения от Зевс съд и от него по Земята се разпространили всички нещастия, бедствия и неволи, след което тя затворила капака и на дъното на кутията останала само надеждата. За мен винаги е било загадка какво са искали да ни кажат чрез този мит гърците, след като поставят в един съд, в една кутия, надеждата заедно с всички нещастия, бедствия и неволи…
  
  18.12.2014 г.