Притча за предизвикателството

  Уморително е, даже е убийствено да се гледа как голяма част от народа ни като че ли се е отказала да живее с предизвикателствата на днешното време и отчаяно се хваща за илюзии, митове и измислени пророчества на баба Ванга, върви с поглед обърнат към миналото, самосъжалява се, русофилства и фобства спрямо демокрацията, Европа и всичко, което не желае да живее в подобна хленчеща, мрънкаща, стенеща и (както казват в Перник) панкяща държавица със затихващи функции.
  Да, не са леки и лесни предизвикателствата, но всяко предизвикателство зависи от отговора, който му даваш. Ако отговорът е верен, ползите от предизвикателството се оптимизират, а щетите се минимизират, но ако отговорът е погрешен, то ползите се минимизират, а щетите се оптимизират.
  
  По-долу за онзи, на когото му се чете, следва една притча за предизвикателството и отговорите на него.
  Над едно село задухали изведнъж много силни ветрове. Ето какво било поведението на жителите на това село.
  • Един от тях се вайка в кухнята пред жена си, казва й как е бил способен, как наистина е способен на велики дела, но ето – за жалост, точно сега, когато настъпил неговият час да изяви огромния си потенциал, задухали тези проклети ветрове и той не може да си покаже носа навън! Но само да престанат ветровете, той ще докаже – и на жена си, и на цялото село на какви велики дела е способен!
  • Друг седи с дружината си в селската кръчма, пее патриотични, та даже и патриотарски песни, виното се лее, клетвите звучат през половин час - че ей сега ще поведе дружината да се разправи с тези ветрове-поробители и народни изедници, подставени проводници на чужди интереси… Но нищо повече от това – седи си в кръчмата, главата му олеква, краката му омекват... А виното се лее и песните стават все по-революционни и решителни...
  • Трети казва, че ето с тези две голи ръце и юнашкото си сърце ще излезе на баира да се справи с ветровете. Облякъл нова риза – да му се белее, запасъл на голия си кръст чифте пищови и тръгнал нагоре по баира. А ветровете го издухали, та още хората го търсят напразно къде е отвят и не знаят бил ли е или не е.
  • Четвърти заявява, че няма да позволи на ветровете да променят начина му на живот. той тук се е родил, така е живял и тук ще остане и ще продължи так да живее, защото не се дава на някакви си ветрове да му казват как да живее, в какво да вярва и какви принципи да отстоява. И докато продължавал да си живее по старому, както във времената до ветровете, те отвяват и сламата от покрива на къщата му, и дрехите от простора, и децата му в земи далечни.
  • Пети започнал да гради крепостна стена, висок зид около къщата си, за да спира ветровете – гради стената, издига зида неуморно, докато строи от едната страна, ветровете събарят от другата, но той се труди и не се отказва, вярвайки, че един ден ще обгради къщата си и ще живее зад стената, а зидът ще го пази от силата на ветровете.
  • Шести търпял стоически несгодите и вредите от ветровете, но се надявал, че братята му в другите села като научат какво е сполетяло неговото село, ще дойдат и заедно, както някога, както винаги са си помагали, ще измислят нещо и ще сложат край на несгодите от тия проклети ветрове. И стиска зъби, чака, надява се, защото е убеден, че рано или късно помощта отвън, братската подкрепа ще дойде и ще го спаси от природното бедствие. Доколкото се знае, още продължава да чака, само че съвсем е грохнал от чакане.
  • А седми свикал семейния съвет, съпругата включила лаптопа, синът и дъщерята анализирали розата на ветровете, а той на базата на техните проучвания построил на нужното място вятърна мелница. И ветровете духат, веят, бушуват, но максималното, което правят е да въртят крилата (перките) на вятърната мелница и да мелят жито за род, рода, народ, родина...
  
  Ето как при едни и същи ветрове над селото, различните хора предприемат различни действия – на едно и също предизвикателство те дават различен отговор. Огромното мнозинство от жителите на селото страдат от това предизвикателство, но слава Богу има и такива, които го карат да работи на ползу роду...
  
  Николай Слатински
  26.03.2014 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                __        __ __   __  _ 
___ __ _ \ \ / / \ \ / / / |
/ __| / _` | \ \ /\ / / \ V / | |
| (__ | (_| | \ V V / | | | |
\___| \__, | \_/\_/ |_| |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.