Интервю за Георги Асьов, вестник „Минаха години”, 07.01.2014 г.

  - За стотици хиляди българи животът е нескончаемо изтезание. Почнаха ли политиците да се усещат, че така не може да продължава нито минутка повече?
  - Напротив, пропастта между политиците (и елита като цяло) и обикновените хора става все по-голяма, едновременно и все по-широка, и все по-дълбока – различията в жизнения стандарт, възможностите и перспективите, начина на живот, здравеопазването и сигурността преминават от количествени в качествени, така че вече говорим за два свята, оттук до пророчеството на Христо Смирненски, че има два свята и единият от тях е излишен, има вече една ръка разстояние.
  Политиците и народът гледат през един и същи бинокъл, но едните са го обърнали от едната страна и виждат големите проблеми малки, а другите – гледат от другата страна и виждат малките проблеми големи. Затова е възможен цинизмът на политиците или да не забелязват неистовите мъки на обикновените хора в свързването на двата края, или да им подхвърлят като на просяци жълти стотинки и така да купуват търпението и гласовете им.
  
  
  - Как оценявате действията на управляващите и опозицията в тази връзка? Техният дневен ред май няма нищо общо с очакванията на обществото.
  - Не напразно говоря обобщено за политиците, защото в момента принципна разлика между управляващи и опозиция няма. Всички продължават вкупом все същата политика, в резултат на която България се превръща в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди и управлявана от корумпиран и безхаберен елит... Това не са силни думи, това е диагноза за една болна държава, чийто елит живее в суперлуксозни квартали с екстра мерки за сигурност, лекува се по свърхмодерен начин, децата му учат в ултраскъпи колежи у нас и в чужбина, а огромна част от народа ни постепенно напуска зоната на социалното, в която стратегията е на развитие и се срива в зоната на биологическото, където стратегията е към оцеляване.
  Нормалният българин днес е тъжна карикатура на юнака от приказките, който за да го изнесе птицата орел от долната земя в горната, реже и я храни с месо от петите си. Така и нормалният българин – за да не пропадне от долната в най-долната земя, постоянно реже месо от петите си, т.е. лишава се от почивка, радости, лекуване, собственост, надежди, мечти, здраве, с една-единствена цел – да не легне на дъното и да се маргинализира до нивото на социопат...
  
  
  - Категорично подкрепяте протестите. Защо?
  - Протестите са единствените реални симптоми и синдроми днес, че обществото съзнава, че е много болно.
  Протестите единствени дават знак, сигнал, позивна, SOS – че така повече не може да продължава, че си изпускаме страната и че тя вместо да става европейска, модерна, демократична и нормална държава с всеки изминат ден се ориентализира, архаизира, дедемократизира и разнормализира. Именно затова ги подкрепям, защото те са система за ранно сигнализиране. Абсурдно е да се взираме в някои детайли от техните проявления, които ни се струват от нашата примирена, уморена и обезверена гледна точка не съвсем естетични! Все едно да се сърдим на екземата по кожата ни, че не е естетична, когато тя отчаяно предупреждава, че нещо вътре в тялото, в кръвта на организма е отровено и преминава в патология.
  А как би било без протести? Тиха, унила, смирена и смазана държавица, в която безнравствени управляващи стискат властта със зъби и нокти, биейки теманета пред един лумпен-фашизоид, само защото той държи златния 121-и глас в този парламент?
  България живее в една трагедия, която властимащите искат да олекотят, постоянно превръщайки я във фарс, във водевил, в скеч...
  
  
  - Защо политиците ни са толкова сервилни към западните си колеги?
  - Да уточня – политиците ни са сервилни и към западните, и към източните си колеги. И причината за това не е във Вашингтон или Москва, а в безгръбначието на самодоволния ни елит. Това е проказа, разяждаща нравствената система на политическия елит от десетилетия и при това от много десетилетия.
  Сега има само една промяна – нашият безгръбначен елит превива достойнството си не само в една посока, както е правил обикновено, а във всички посоки едновременно. Защото той не управлява процеси, той се е превърнал в кохорта от комисионери, която взема комисионни като дава достъп на външни интереси до вътрешни ресурси (работна ръка, национално богатство, образование, нежна плът, банки, медии) и на вътрешни интереси към външни ресурси (напр. еврофондове, управленски стратегии, икономически модели)...
  
  
  - Защо непрекъснато се занимаваме с тайните агенти на бившата Държавна сигурност, а се преструваме, че не забелязваме явните агенти на чужди държави по върховете на властта?
  - Отговорът е многопосочен и поне в четири аспекта.
  Първо, защото много често мрежите от тайни бивши и явни сегашни агенти да едни и същи.
  Второ, защото България е оплетена от мрежи от зависимости, от които не може да се разплете – вземете водещи бизнесмени у нас, вземете водещи университети, вземете водещи болници, вземете водещи банки, вземете водещи неправителствени организации, вземете водещи футболни клубове – навсякъде бившата ДС е хвърлила метастази и изскачат нейни кадрови офицери, агенти и доносници.
  Трето, защото при наличието на хиляди почтени личности, бивши служители на ДС, една група хора, също бивши кадри и доносници на ДС системно тровят българския обществен живот – те все знаят нещо тайно, все размахват кирливи ризи, все подмятат нещо... Румъния унищожи гнилия дъх на Секуритате, но съхрани специалните разузнавателни и контраразузнавателни способности на системата за сигурност, която е имунната система на държавата. Докато ние разбихме именно специалните разузнавателни и контраразузнавателни способности на системата за сигурност, с което оголихме държавността, но запазихме гнилия дъх на ДС.
  И четвърто, сега явните агентурни действия, разнасянето на държавни тайни, разграждането на държавата и държавността вече е демонстрация на политически стил, манталитет, начин на употреба на властта – то е другото лице на властта, то е необходимото и достатъчно условие да си във властта. Ти си толкова по-високо във властта, колкото повече пакости причиниш на страната си и на нейната национална сигурност...
  
  
  - Не е ли вече време да си зададем въпроса “Защо сме в ЕС?” Не смятате ли, че като страна-членка на съюза губим много, а не печелим практически нищо?
  - Да разделим нещата.
  От една страна ЕС е последният ни шанс България да се окаже някой ден европейска, модерна, демократична и нормална държава. Никой друг не е в състояние да ни помогне, да ни контролира, да ни дисциплинира, да ни възпира в нашето колективно самоубийство, иначе наречено сърцераздирателно „Преход”.
  От друга страна ние сме европейската държава с най-неевропейски елит – политически, икономически, финансов, културен... Преходът е 24 години на непрекъснати въртопи, водовъртежи, центрофуги и перални, които изхвърлят нагоре основно слаби личности, продажни персони, безотговорни мегаломани и просто клептомани. Да, винаги сред елита е имало, има и сега почтени хора, но те не са правилото, те са изключението!
  Проблемът е в системата, която издига нагоре с брутален естествен и изкуствен подбор подобна интелектуална плява. Не всички „горе”, в елита са негодни или негодници, но системата се е самонастроила да работи така, че негодните и негодниците да са над критичния максимум и да се превръщат в лицето на елита, в представата за него, в неговата илюстрация.
Елитът е антиевропейски и той пречи на европеизирането ни, защото в една европейска България не би било възможно той да е елит. А точно този наш „елит” печели най-много от антиевропеизирането на страната ни...
  
  
  - От 25 години все чакаме някакви неидентифицирани западни или ориенталски “инвеститори”. Резултатът е, че де що имаше монопол, сега е в чужди ръце. Не е ли време държавата да започне да си прибира обратно монополите, лицензите и концесиите и сама да стане отново инвеститор номер 1 в страната.
  - Време е държавата да си влезе във функциите на държава – със своите ключови функции в определянето на правилата на играта, в стриктното следене за спазването на правилата, в организирането на пространството, наречено България, в произвеждането на сигурност.
  Това е различно от тоталитарната държава с 99% държавна собственост.
  Всяка злоупотреба с монопол, с лицензии и концесии трябва да бъде наказана, ревизирана, отвоювана обратно за обществото – така че да произвежда жизнен стандарт и сигурност, жизненост и бъдеще за обществото – дали като държавата поеме управлението или друг, отговорен, ефективен и спазващ законите частник. Аз не съм специалист в икономиката, но знам, видях го и по време на Прехода – че нещо по-лошо от алчния частник е хищната държава (всъщност държавата като инструмент за убиване на държавността).
  Но приемам, защото го виждам, защото го знам, защото го усещам по джоба си и по емиграцията на моите деца, че много, 90% от сделките, за които вие говорите, бяха сключени с фрапиращо нарушаване на националните ни интереси, при фрапантен ущърб на нашето общество. И нещо повече – дори договорените условия не се спазват! Като забележете – този пладнешки грабеж, това разпродаване на национално богатство и национални ресурси бе извършено от държавата, чрез държавата, със държавата, с помощта на държавата. Нали не смятаме, че някой е получил концесия без държавата да е разбрала за това?
  Така че държавата може да бъде майка, но може да бъде и мащеха на националната сигурност. Държавата сама по себе си не е панацея. Ефективната и демократична държава създава условия страната да е нормална и модерна. Крадливата и безхаберна държава довежда страната до агония и бедност.
  
  
  - Изреждайки в интервю великите си заслуги през двата му президентски мандата г-н Георги Първанов посочи на едно от първите места нарязването на ракетите в Змеево. Вашият коментар?
  - Стара и болезнена тема с многопосочни измерения и тълкувания. За мен не е велика заслуга безусловното му подчиняване на безпрецедентния външен натиск.
  Да отстъпиш чрез капитулация, да предадеш своите човешки принципи заради личния си, егоистичен интерес, да клекнеш под тежестта на стратегически товар, който не е за крехките ти плещи – това за мен не е велика заслуга, а опит със задна дата да „осребриш” своята безхарактерност и своя безусловен „принцип” на седене цели десет години във висшия държавнически пост: „Слушай силните политически в света; слушай силните икономически в България”...
  
  
  - Смятате ли, че г-н Плевнелиев може да е държавен глава на страната?
  - Рискувам с отговора си да бъда обвинен, че все не ми се угажда и все съм критично настроен към държавните ни глави...
Затова да го кажа така – сегашният президент не е президентът, който България заслужава – и като характер, и като интелект, и като капацитет, и като независимост. Това е ясно и да се очакват от него дела с висота и визия, от каквито България има въпиюща потребност – това е невъзможно.
  Но дори и при този си политически ръст, сегашният президент може да направи добри дела за страната си – но само при условие, че непрекъснато се стреми да надскочи, да надрасне себе си. За него важи горе-долу онова, което Бялата царица казва на Алиса в Огледалния свят: ако иска да остане на същото място, трябва да тича колкото може; но ако иска да постигне нещо повече, трябва да тича два пъти по-бързо.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _             _____             __  __
| |_ __ _ | ____| __ __ \ \/ /
| __| / _` | | _| \ \ /\ / / \ /
| |_ | (_| | | |___ \ V V / / \
\__| \__, | |_____| \_/\_/ /_/\_\
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.