Каквато държавата, такава и нейната Държавна агенция "Национална сигурност", такава и националната й сигурност

  Току-що прочетох
  ДОКЛАД
  на Държавна агенция „Национална сигурност”
  във връзка със заседание на Консултативния съвет по
  национална сигурност на 20 ноември 2013 г.
  
  Нямам думи. Това е ДАНС - българското контраразузнаване, на теория съкровена и сакрална част от системата за национална сигурност...
  
  Тъжна и алармираща илюстрация докъде е стигнала държавата ни в своя полуразпад...
  
  Доклад на висша институция в сигурността, представляваща имунната система на България;
  структура, предназначена да прави управлението по-зрящо, по-зорко и по-прозорливо...
  
  А всъщност - тотално смесване на жанровете, прехвърчане като пчела, а по-скоро като пеперуда, най-вече като калинка - от цвят на цвят, от жанр на жанр, от проблемно поле към проблемно поле, от един полупрофесионализиран език към друг...
  
  Смесени са пет жанра - журналистически, политологически, политически, експертен, научен.
  
  Но всеки от тях си има свои закони; модели; методи за идентификация, анализ и оценка; език и изразни средства.
  
  Докладът би трябвало да се съпровожда с пояснителна бележка от типа:
  Не стреляйте в пианиста!
  
  Сиреч, с други думи, т.е. и демек:
  
  Не критикувайте институцията!
  Защото това остана от нея за 24 години.
  И защото - каквато държавата, такава и нейната Държавна агенция "Национална сигурност", такава и националната й сигурност.
  
  Нещо като нищо на света.
  
  
  А ето по-долу и цитат от днешния доклад на вътрешния министър пред КСНС.
  
  ”Към момента структурата на протестите е такава, че могат да се обособят две основни групи. Първата са спонтанно протестиращи, които търсят промяна в процесите на държавното управление. Втората група са мотивирано протестиращи. Тази група все повече нараства, а реалните й организатори вероятно преследват политически цели. При тази ситуация не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите. Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели. Те не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им. От друга страна - организаторите на протестни действия не желаят публично да се афишират и да заявят ясни политически цели. Налице са определени опити за насочване, включително и на спонтанно протестиращите, в посока, която преследва конкретни политически цели. По този начин обществената енергия често се насочва към погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до разрешаване на проблемите. Предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел. Нещо повече, при съществуващите обществено-политически нагласи едни нови избори няма да доведат до социално-политическа стабилност и намаляване на напрежението в обществото. Напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-сложна и по-нестабилна.”
  
  
  Честно казано, аз не съм фен на вътрешния министър като вътрешен министър. За изминалото време той не е дал (според мен) сериозни аргументи за висока компетентност на този пост.
  
  Макар че вече поредица вътрешни министри са толкова слаби, че това министерство изпитва истински и крещящ, дългогодишен висш кадрови проблем (да споменавам ли съмнителни по управленски качества персони в министерското кресло като Геогри Петканов, Румен Петков, Михаил Миков, Цветан Цветанов – да не отивам към някои фрапиращи министерски недоразумения преди тях).
  
  Тъй като Цветлин Йончев се е занимавал (ако се е занимавал изобщо) с научна и преподавателска дейност - нали е доцент! - аз имам също така силни резерви към научните му достижения.
  Все пак съм един от най-четящите хора в науката за национална сигурност, архивът ми от прочетени публикации в тази сфера гони 10 000, но досега не съм прочел (и намерил, дори чре Гугъл) и ред от този човек като учен.
  Понеже е публична личност (знаем какви ярки светлини за прозрачност се насочват към научната дейност на водещи германски и френски политици), съм убеден, че научната му продукция се нуждае от публичност и изясняване на състоятелността на аргументите на членовете на научното жури, написали рецензии и становища той да стане доцент.
  Би трябвало да се изясни - ако това представлява интерес за обществото, разбира се, - и дали няма правни или поне морални дефицити при тази му хабилитация, има ли или няма поне в известна степен злоупотреба с власт и-или конфликт на интереси, защото за мен в личен план не е нравствено допустимо лица, облечени с власт да стават доктори, доценти и професори в ресорите, в която упражняват и докато упражняват тази власт – една потресаващо дълбока и патологична болест на днешното ни време, когато политици, бизнесмени и ръководни фактори от силовия сектор си купуват или „купуват” научни степени и звания.
  
  Това са все теми за дълги разговори...
  
  Тук за мен в случая е по-важно
  как и защо Цветлин Йовчев си позволява партийни квалификации и идеологизирани оценки като крайно ляв политолог и ангажиран политически коментатор, като яростен партиен активист и функционер – пред висшия консултативен форум по проблемите на националната сигурност (!) в държавата ни, Консултативния съвет за национална сигурност и то в качеството му на министър на вътрешните работи
  (при условие, че макар и политически назначения, министрите от системата за национална сигурност – вътрешен, военен, външен – са в съответствие с демократичната култура в огромна степен деидеологизирани, надпартийни и избягващи толкова откровен политически жаргон с яростни политически етикети и назидателни сочения с обвиняващ показалец, още повече пък с внушения, че изборите при демокрацията са лошо нещо, защото, виждате ли, могат да доведат до ситуация, която няма да е в интерес на управляващите в момента)?
  
  Николай Слатински
  20.11.2013 г.

  P.S. След като се запознах с това, което се е дискутирало по време на КСНС, усилията на правителството в сферата на националната сигурност ми напомниха за симпатични и симптоматични места от две книги:
  
  1. Правителството разсъждава така:
  
„Нещо трябва да се направи. Това е нещо. Следователно това трябва да се направи”.
  
  [Йохан Норберг, "Финансовият крах"].
  
  2. Правителството постъпва досущ като лорд Роналд [герой от приказката „Бавачката Гертруда” на Стивън Лийкок], който
  
  „се метнал на коня си и препуснал лудо във всички посоки”.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _       _   _____      _      _  _   
| | __| | | ___| / \ | || |
| | / _` | | |_ / _ \ | || |_
| | | (_| | | _| / ___ \ |__ _|
|_| \__,_| |_| /_/ \_\ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.