В България има шепа стари приятели от Украйна, на които някак помагам, с които понякога общувам.
Никак не им е лесно. Те все пак са около моята възраст. Възраст, която си върви с разните там заболявания; която не е най-подходяща да се откъснеш от корените си, да заживееш на друго място, още повече в друга държава.
И да знаеш, че домът ти в Харкив е под тежки бомбардировки.
Вчера на една от моите украински прители в трамвая е крещял мъж - да се маха от България и да се връща в УСрайна. Трамваят си е мълчал...
Само да вметна, че никой от украинските ми приятели тук не е казал лоша дума за България, приемат всичко като изолирани случаи. Но споделят, че тези случаи зачестяват.
А това е и тревожно, и опасно.
18.08.2026 г.
